Васил Радославов изигра класически етнически кадрил

С решаващата помощ на върнатите към исляма седем мандата бетонират мнозинство на правителството

Имената на българите мюсюлмани влязоха в политическата шашмалогия преди повече от столетие. За да спечели парламентарните избори, Васил Радославов изигра класически етнически кадрил. Върна към исляма покръстени мохамедани, които обещаха да гласуват за неговата Либерална партия.

“Поставено е началото на една опасна спирала. Периодично се сменят турско-арабските имена на българите мохамедани с български. След това отново се връщат турските имена и така - до наши дни”, анализира случилото се историкът Стайко Трифонов.

По време на Балканската война (1912-1913) паралелно с бойните действия кипи Възродителен процес. Светият синод командирова духовни мисии, които християнизират мюсюлманите в освободените земи. Покръстени са стотици селища в Родопите, Западна Тракия и Македония. Около 200 000 души хвърлят феса и фереджето и слагат калпак и забрадка. Сюлейман става Симеон, а Айше - Ангелинка.

На 23 февруари 1914 г. са насрочени избори за Народно събрание. Премиерът Васил Радославов води листата в средищния град Гюмюрджина. Името му лъщи най-отпред, по петите го следват Мехмед бей и Етхем Рухи. “Позор! Трябва Юпитер действително преди да накаже щурите ни управници да им е взел и малкото ум, що са имали”, коментира опозиционният вестник “Пряпорец”.

Възродителният процес е обърнал Мехмед в Михаил, а Етхем е бил Ечо. Комбинативният Радославов им връща майчините имена и печели влиятелните чалми. Заедно с тях към каузата на либералите са приобщени още около 150 000 българомохамедани.

През януари Васил Радославов и финансовият министър Димитър Тончев правят предизборна обиколка из Западна Тракия. “Приемът, който както турци, тъй и гърци оказаха на господата Радославов и Тончев, им предвещава добър успех в изборната кампания”, прогнозира кореспондентът на “Таймс” Джеймс Баучер.

“Чужди поданици ще решават съдбините на отечеството!”, гневят се обаче противници на етническия вот.
“Местните жители на териториите, отстъпени от Турската империя на българското царско правителство, които имат там своето местожителство, ще станат български поданици”, сочи Цариградския мирен договор, подписан на 29 септември 1913 г. Фиксиран е обаче четиригодишен срок, в който населението може да запази турското си гражданство. “Дотогава - я камилата, я камиларя”, философстват турските дипломати, като се надяват, че българската власт ще е от ден до пладне.

“На такива висящи във въздуха “поданици” може ли да се даде ползването на най-скъпото и най-важно политическо право в една държава - правото да управляват и направляват съдбините на тази държава, и то тъкмо във времена на най-тежка национална и държавна криза, каквато преживява България?”, риторично пита “Пряпорец”.

В крайна сметка насилия омаскаряват изборите на 23 февруари, защото българите в новите земи са против етническия кадрил на правителството. “Населението в изблик на негодувание и погнуса открито съжалява, че е освободено”, обобщава настроенията учител от Неврокоп.

В изборния ден мюсюлманите масово се юрват да гласуват със зелената бюлетина на либералите, но християните крият в пазвите други цветове. По тази причина в Свиленград са обискирани домове за опозиционни бюлетини. В Порто Лагос пък участъковият стражар претърсва избирателите преди да влязат в тъмната стаичка.

В Дедеагач шайка пребива кандидат на Демократическата партия. “Семейството на персийския консул свидетелстваше. Срамота е, Патагония надминахме”, телеграфира битият на вътрешното министерство, чийто портфейл също е в джоба на Радославов.

В Мелник дори се чува стрелба, но премиерът е на друго мнение. “Според сведенията, които имаме, изборите се произвеждат навсякъде мирно и тихо. Никакви инциденти няма. От Струмица и Гюмюрджина получихме телеграми, според които изборите в новите земи са започнати при голямо спокойствие”, декларира той пред вестник “Дневник”.

С решаващата помощ на върнатите към исляма седем мандата бетонират мнозинство на правителството. Дванадесет мюсюлмани от Западна Тракия влизат в Народното събрание и заедно с неколцина единоверци от старите предели на България образуват парламентарна група. Това е първата етническа група в българския парламент, която няма аналог чак до Движението за права и свободи.

Извънредна сесия свиква народните избраници на 20 март 1914 г. В 3 часа и 15 минути след пладне Васил Радославов започва да чете тронното слово. Мнозинството чинно се изправя, социалистите и радикалите остават седнали, а групата на БРСДП демонстративно напуска залата.

“Изборите за ХVII-то обикновено народно събрание се извършиха при пълен ред и тишина”, чете Радославов. “Лъжа, лъжа! Не е вярно!”, апострофират го от центъра и левицата. От десницата ги заглушават с “Вярно!” и бурни ръкопляскания.

Тронното слово отбелязва, че в тези избори за първи път са взели участие гражданите от новоосвободените земи. Подчертава се, че отношенията с Отоманската империя се развиват изключително благоприятно. “Отоманската империя ви даде вашето болшинство”, прекъсва четеца Никола Харлаков. “Стига, бе!”, срязват социалиста отдясно.

След словото на председателското място сяда най-възрастният депутат, а свещеник и мюфтия заклеват депутатите. Отец Апостол Георгиев изправя пред Библията християнската част от камарата. Мюфтията Сюлейман Фаик вади Корана и врича във вярност мохамеданите. После парламентът се запретва да гласува бюджета и да обсъди мирните договори от Букурещ и Цариград.

“Предстоящата камара ще бъде мястото на общонародна радост и тържество, защото в нея ще се срещнат представителите от стара и нова България, ще си подадат братски ръка и ще заработят за благото и преуспяването на нашето мило и силно общо отечество”, възторжено обявява либералният орган “Народни права”.

Вестникът излиза лош пророк. Това Народно събрание лепва на България втората, най-тежката национална катастрофа.