Доскоро Михаел Шумахер притежаваше всичките рекорди във Формула 1 и беше безспорно най-успешният пилот в историята, ако не и най-великият. Последното не се определя според числа, а според субективни критерии, така че мнения всякакви. А индустрията на върховния хищник в моторните спортове искаше да намери негов наследник и посочи за такъв Себастиан Фетел. В крайна сметка се оказа, че изборът е бил направен по външни белези, а наследникът не оправда очакванията да стане следващият най-велик на пистата.

Всъщност кариерата на Себастиан Фетел, гледана чисто статистически, е свръхуспешна. Той счупи куп рекорди, някои още са негово притежание, спечели много победи и титли, дори в определен период установи доминация в спорта. Сякаш проблемът идва от това, с кого те сравняват. Както Григор Димитров започна кариерата в тениса с тежкия прякор Бейби Федерер, оказал се невъзможен за оправдаване, така Фетел в началото беше Бейби Шуми.

Да, двамата с Шумахер си приличаха много. Русоляви германци със страст към автомобилите и без други залитания, дълбоко привързани към семействата си извън пистата. Пък и Фетел нахлу в “кралските гонки” тъкмо след първото оттегляне на Шуми, което остави сериозна празнина в спорта - когато подобна фигура си тръгва, всички търсят негов заместник.

Фетел изглеждаше подходящ, дори минаваше за чирак на големия Михаел, двамата бяха близки приятели. Определено не беше лишен от талант и умения - счупи рекордите за най-млад състезател във Формула 1, най-млад победител в гонка - в един дъждовен ден на “Монца” с недотам подходящата кола на “Торо Росо” и бързо си заслужи място в първия отбор на излитащия като ракета тогава отбор на “Ред Бул”.

Амбициите му съвпаднаха с тези на собственика Дитрих Матешиц - милиардерът, който направи от новата енергийна напитка конкурент на гиганта “Кока Кола”. Още в първия сезон в новия отбор стана ясно, че младият Себастиан може да се бори за титлата, след като се превърна в основен конкурент на Дженсън Бътън, но предимството от спечелените първи шест старта осигури на британеца титлата. От 2010-а обаче се заредиха годините на безкрайни победи и титли.

Съотборник на Фетел беше опитният играч в “Ред Бул” Марк Уебър, който обаче редовно беше принуждаван да “дава път” на младия си колега. Пред медиите ръководството на тима твърдеше, че дава на двамата си пилоти право да се състезават един с друг, но по радиото се чуваха команди като “Мулти 21”, която веднъж Уебър подхвърли яростно на Фетел след поредния “правилен” финал. Зароди се подозрението, че “Ред Бул” определя шампиона във Формула 1 по-скоро от гледна точка на пиара, отколкото на базата на пилотските умения.

Краят на тази ера дойде, когато “Ферари” и влезлият отново в спорта “Мерцедес” наложиха промяна в правилниците, даваща предимство на чисто автомобилните аспекти в болидите пред аеродинаката, откъдето “Ред Бул” черпеше превъзходството си. Автомобилните компании вече не искаха да бъдат побеждавани от “лимонада” и за “Червените бикове” настъпиха трудни времена. За Фетел - още повече. На мястото на освободения Уебър, който така и не се научи да играе ролята на доволна втора цигулка, дойде нов австралиец - Даниел Рикардо, който го превъзхождаше отлявлено и спечели единствената победа за тима през годината. А доскорошният Бейби Шуми започна да се оглежда към други отбори - от “Ред Бул” се опитаха да му забранят да отиде на тестове на “Ферари”, но в крайна сметка когато на Маранело решат да привлекат някого, обикновено успяват.

И така момчето, което твърдеше, че не държи на кой знае какво увеличение на заплатата и предпочита стария семеен ван “Нисан”, стана най-скъпоплатеният пилот в колоната. Но за беда сравненията с Шумахер се засилиха - Михаел също пристигна в италианския тим, за да сложи началото на ера на триумф. Но на Фетел не беше писано да повтори историята.

Последвалите години се превърнаха в период на доминация на “Мерцедес” и се оказа, че Люис Хамилтън е сключил по-добрата сделка. Британецът, чийто рекорди Фетел чупеше в началото на кариерата си, започна за печели старт след старт и титлата след титла, за да се превърна в човека, който да изравни и надмине числата на Шумахер. За Себастиан остана ролята на вторият на снимката от подиума, победеният, на чийто фон триумфира шампионът. Основната причина беше превъзхождащата кола, но в доста моменти Фетел улесни противника с елементарни грешки и в нито един от сезоните не създаде истинска интрига. Така се сдоби с още една база за сравнение, тъй като с Хамилтън на практика са герои от една и съща ера във Формула 1. И това сравнение също не е в негова полза.

Може би затова и специалисти и легенди твърде често го “забравят”, когато изброяват най-великите пилоти. Фетел напуска Формула 1 с 53 победи (3-и в историята), 122 подиума (отново 3-и), 57 поулпозишъна (4-и). И 4 титли - колкото Ален Прост, повече от Айртон Сена и Ники Лауда. Но няма да чуете никой да го сравнява с великите от историята...

Победен от милиардерски син

Последните два сезона Фетел прекара в тима на “Астън Мартин”, чиято кола се оказа достатъчна за място в средата на колоната, на моменти дори в края. А негов съотборник е Ланс Строл - син на милиардера Лорънс Строл, основен спонсор на тима. И въпреки наглед гигантската разлика между четирикратен световен шампион и млад “връзкар”, в дадени моменти неопитният канадец се оказваше по-бърз от величието в гаража. Новината за оттеглянето на Фетел дойде дни след състезанието във Франция, в което Строл му отмъкна десетото място и последната точка от състезанието.