През 1978 г. група съветски геолози се натъкват на петчленно семейство, живеещо в сибирската тайга. То намерило убежище в планините и не влязло в контакт с никого повече от 40 години, след като избягало от религиозно преследване, насочено срещу разколници, старообредни православни от религиозна секта в Русия, пише списание Smithsonian. Сега единственият оцелял член на семейството е на 80 години и продължава да живее сам далеч от цивилизацията.

Докато търсел място за кацане на хеликоптера, пилотът, превозващ екипа геолози до Сибир, забелязал изолирана градина насред гората, кацнала на планински склон.

Семейната хижа се състояла от една стая и приличала на малка къща от Средновековието (Снимка: History Defined)

И това била невероятна находка. Планината била на повече от 150 мили (над 241 километра) от всякакъв признак на цивилизация и в район, който никога не е бил изследван. От хижата, в която живеело семейството, излязъл старец, който приличал на нещо, идващо от приказките. "Беше бос, облечен в кърпена риза от конопено зебло, също толкова кърпени панталони от същата материя, беше с рошава брада и рошава коса. Изглеждаше уплашен и много предпазлив", разказва намерилият семейството.

"Поздрави, дядо! Дойдохме на гости", извиква тогава ръководителят на екипа геолози Галина Писменская. Старецът не отговорил веднага. След това с мек, несигурен глас той казал: "Е, щом си стигнала дотук, може и да влезеш".

"Семейната хижа се състоеше от една стая и приличаше на малка къща от Средновековието. Не беше нищо повече от дупка. Тишината внезапно беше нарушена от плач и ридание", разказва Писменская, цитирана от списание Smithsonian и Digi24. "Тогава видях силуетите на две жени. Едната беше в истерия, молеше се: "Това е за нашите грехове, нашите грехове". Другата бавно се свлече на пода зад една колона", свидетелства тя.

Виждайки колко изплашени са обитателите на хижата, геолозите излизат навън и се настаняват на близко разстояние, където започнали да се хранят с това, което били донесли със себе си.

Семейство Ликови е живяло повече от 40 години в изолация, без да влиза в контакт с нито един друг човек. Две от децата са родени и са живели цял живот в гората (Снимка: History Defined)

Децата никога не били виждали комат хляб

След половин час вратата на хижата се отворила и оттам излезли старецът и двете му дъщери. Те вече не били паникьосани, но все още били уплашени. В същото време - и любопитни.

Седнали до геолозите, но отказали всичко, което им предложили - от сладкото до чая и хляба с думите: "Това не ни е позволено".

Когато Писменская ги попитала дали някога са яли хляб, старецът отговорил: "Ял съм. Но те не го правят. Те никога не са виждали хляб".

Езикът на стареца се разбирал, но когато сестрите говорели помежду си, разговорът им бил бавен и неясен. Малко по малко, след няколко посещения, цялата история на семейството излязла наяве.

Старецът се казвал Карп Осипович Ликов и бил ренегат - член на фундаменталистка руска православна религиозна секта, която следвала непроменени традиции от времето на Петър Велики.

Ликов говорил за тези времена, сякаш са се случили преди ден. За него Петър Велики бил негов личен враг и "Антихрист в човешка форма" – твърдение, потвърдено от кампанията на царя да модернизира Русия, като принуждава християните да бръснат главите си.

Той не знаел нищо за Втората световна война и обвинявал за всичко Петър Велики

Ликов не знаел нищо за Втората световна война и обвинил Петър Велики: "Какво е това втори път и винаги с германците? Петър да е проклет. Той се разбираше добре с тях. Така беше".

Ситуацията се влошава за семейство Ликов, когато идва Съветския съюз. Изолирани общности от бунтовници, които избягали в Сибир, за да избегнат преследване, били принудени да се оттеглят още по-далеч от цивилизацията.

По време на чистките през 30-те години комунистически патрул застрелва брата на Ликов, докато работят рамо до рамо в покрайнините на селото си. След това Ликов взима семейството си и всички бягат в гората.

Това се случва през 1936 година, когато семейството е било само от четирима: Карп, съпругата му Акулина, синът Савин, който е бил на около 9 години, както и Наталия, тяхната дъщеря - само на две години. След това, насред природата, се раждат още две деца - Дмитрий през 1940 г. и Агафия през 1944 г.

Основната форма на семейно забавление била всеки да разкаже какво е сънувал предната вечер. Семейство Ликов винаги е било под угрозата да остане без храна.

Едва в края на 50-те години на миналия век, когато Дмитрий навършил пълнолетие, се научил да улавя диви животни. Без да разполагат с каквито и да било оръжия, те могли да ловуват само като копаели капани или преследвали плячката си през планините, докато животните паднели на земята от изтощение.

Дмитрий станал изключително издръжлив и можел да ловува бос през планините през зимата, понякога се връщал от лов след няколко дни в гората с млад лос на рамо.

През повечето време обаче, изобщо не са имали месо и храната им ставала все по-еднообразна.

Семейството трябвало да яде кожени обувки, дървесна кора и слама

Диви животни унищожили градината им с моркови. През 1960 г. завалял сняг през юни и всички растения, които отглеждали в градината, били унищожени. В крайна сметка те изяли кожените си обувки и кората на дърветата поради липса на каквато и да било храна. 

Акулина винаги полагала всички усилия да изхрани децата си и през февруари 1961 г. умряла от глад. Останалите членове на семейството били спасени по чудо, разказвал Ликов. Едно единствено ръжено семе дало плод в граховата им градина. Те издигнали ограда и го охранявали ден и нощ, за да не влизат мишки и катерици.

Старият Ликов отказвал да повярва, че човек някога е достигал Луната, но постепенно се адаптирал към идеята, че има сателити в орбита. В началото на 50-те години Ликови виждат, че "звездите започват да летят бързо из небето" и Карп създава теория, за да обясни какво се случва: "Хората са измислили нещо и изпращат огньове, които приличат на звезди".

Най-тъжната част от странната история на семейство Ликови е бързият упадък на семейството, малко след като влезли в контакт с цивилизацията. През есента на 1981 г. три от четирите деца умират.

Савин и Наталия починали от бъбречна недостатъчност, най-вероятно от много тежката диета. Дмитрий умрял от пневмония, която вероятно е започнала като инфекция, която е получил от новите си приятели.

Когато искали да го транспортират с хеликоптер до болницата, Дмитрий отказал, не искал да изостави семейството си или религията, която е изповядвал през целия си живот. "Не ни е позволено", прошепнал той точно преди да умре. "Човек живее само докато Бог му позволи", категоричен бил той.

Агафия навърши 80 години и продължава да живее сама в сибирската тайга (Снимки: x.com/SmithsonianMag)

Карп и Агафия останали в гората. Въпреки това Агафия се съгласила да обиколи страната по покана на съветското правителство. Когато се върнала при баща си, тя казала: "Там е страшно. Не можеш да дишаш. Навсякъде има коли. Изобщо няма чист въздух. Всяка кола, която минава, оставя толкова много токсини във въздуха. Нямате друг избор, освен да останете на закрито".

Повече от 35 години след смъртта на Карп през 1988 г. Агафия продължава да живее сама в сибирската тайга. С напредване на възрастта и след като навършила 80 години тази година, тя започнала да приема по-нормално това да й се помага. В последно време най-много й помогнал руският милиардер Олег Дерипаска, който преди няколко години платил строежа на нова къща за Агафия.

Сега Агафия има сателитен телефон, който използва всеки ден, а доброволци я посещават често, за да й носят провизии и да й помагат в ежедневните задължения, особено през суровите зими, разказва списание Smithsonian.

The Lykov family lived in remote regions of the Siberian taiga for more than 40 years—utterly isolated and more than 150 miles from the nearest human settlement. https://t.co/Dy7eIGh0M2

— Smithsonian Magazine (@SmithsonianMag) October 3, 2024