В „запазената територия“ на САЩ

Нов мегапристанище, участие в Г-20 и ползотворна среща с Хавиер Милей

Инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ бележи все по-големи успехи

Изминалата седмица бе много натоварена седмица за Си Цзинпин. Президентът на Китай прекара няколко дни в бурна дипломатическа обиколка в Южна Америка, демонстрирайки китайски мускули - или по-точно китайски пари - в традиционно „запазената територия“ на Съединените щати. Китай активно изгражда своята търговска и политическа мощ в региона от години и резултатите започват да дават плодове. Китай показа, че може да използва своите леснодостъпни кредити и огромен пазар за южноамерикански внос, за да повлияе дори и на най-преданите американски съюзници.

Обиколката на Си започна с церемониалното откриване на перуанското мегапристанище Чанкай, перлата в короната на китайските инвестиции в Южна Америка и централно място за  мрежата от китайски проекти за инфраструктура и добив на ценни материали в региона.

Мегапристанището попада под егидата на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и служи като инструмент за разширяване на китайската геополитическа стратегия в региона, обвързвайки латиноамериканските страни все по-тясно с китайските интереси, и също така предоставяйки изобилните природни ресурси на континента на китайската индустрия.
Пристанището е собственост на китайския корабен конгломерат Cosco, който е инвестирал 1,3 милиарда долара в проекта през последните пет години и се очаква да инвестира още милиарди през следващите години. С 15 кея и дълбоководно пристанище, способно да поеме най-големите контейнеровози, действащи в момента, пристанището драстично ще намали времето, необходимо за транспортиране на стоки до и от Азия, като на първо време ще може да обработва над един милион контейнера годишно. Китай едновременно инвестира в голямо железопътно разширение през Амазонка, което да улесни достъпа му до бразилския пазар.

В откриващата си реч в Чанкай китайският лидер каза: „Свидетели сме не само на ново развитие в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ в Перу, но и на раждането на нов сухоземно-морски проход, който е началото на нова ера.“

Пристанището е само един от многото китайски проекти в Южна Америка - страната също така е инвестирала сериозно в минното дело, транспорта, добива на петрол, производството на електроенергия и други жизненоважни индустрии на континента. Умишлено култивиране и сътрудничество с регионалните правителства е в рязък контраст с подхода на най-голямата сила в полукълбото, Съединените щати, които традиционно доминират в Латинска Америка. От края на Студената война САЩ обръщат относително малко внимание на региона, а китайското правителство отдавна беше нетърпеливо да се възползва от този пропуск.

Веднага след посещението си в Чанкай, Си присъства на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, където изнесе реч, в която подчерта интереса на Китай към по-нататъшна интеграция в региона, като имплицитно го противопостави на обръщането на САЩ към по-протекционистична икономическа политика:

„Необузданият унилатерализъм и протекционизъм, както и нарастващата фрагментация на световната икономика заплашват да обърнат тенденцията към икономическа глобализация... Икономическата глобализация, като обективно изискване за развитието на производителните сили на обществото и естествен резултат от научно-техническия прогрес, представлява величествена историческо течение… Трябва да отхвърлим остарелия път на няколко държави, преследващи господство и хегемония. Трябва да настояваме за икономическа глобализация и да навлезем в нов етап на приобщаване и устойчивост“, каза Си в речта си.

Дипломатическата обиколка завърши с присъствието на Си на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро, където китайският президент подчерта ангажимента на страната към „глобалния юг“ и заяви, че международната общност трябва да насърчава многополярността и да се противопоставя на икономическия протекционизъм, два от ключовите стълбове на китайската външна политика. Страната се смята за голяма световна сила в конкуренция със Съединените щати и нейната позиция на най-големия износител в света й осигурява както финансов стимул да се противопоставя на търговските бариери, така и инструмент за извличане на отстъпки от потенциални партньори.

Си се възползва от възможността да покаже силата на китайския пазар в Рио, като проведе двустранна среща с президента на Аржентина Хавиер Милей във вторник, последния ден от срещата на върха на Г-20. Милей, който е един от най-силните съюзници на Америка в региона, беше яростен критик на Китай по време на кампанията си за президентския пост през 2023 г., заявявайки категорично: „Не само няма да сключвам сделки с Китай, но и с нито един комунист по света. Аз съм защитник на свободата, мира и демокрацията. Комунистите няма да дойдат тук. Китайците никога няма да дойдат тук“.

Но сега, занимавайки се с почти невъзможната задача да постави Аржентина на стабилна икономическа основа, Милей промени позицията си и потърси по-близки отношения с китайското правителство. „Те са много интересни бизнес партньори“, казва Милей. „Те не искат нищо от нас, освен да ги оставим на мира.“ Китай не само е един от най-големите експортни пазари за жизненоважния селскостопански сектор на Аржентина, но Китай също така - въпреки предишните враждебни действия на Милей - сключи сделка с аржентинското правителство пет месеца след неговия мандат, която позволи плащането на голяма част от националните дълг в юани вместо в долари - животоспасяваща интервенция за централна банка с опасно ниски доларови резерви.

Сега Майлей, току-що завърнал се от гостуване в Мар-а-Лаго, където се усмихваше в компанията на Доналд Тръмп, е щастлив да седне от другата страна на масата и да води приятелски разговор със Си. „Настоящите търговски и финансови споразумения и връзки бяха потвърдени на срещата, както и желанието да продължим да проучваме нови възможности за разширяване и подобряване на двустранните отношения“, се казва в изявление на президента. Си дори си спечели покана от либертарианеца лично да посети Аржентина в близко бъдеще.

След като приключи срещата на върха на Г-20, Си се завърна в Китай, но не и без да направи важно изявление относно влиянието на страната си в Западното полукълбо. САЩ смятат Латинска Америка за своя изключителна сфера на влияние повече от 200 години, от формулирането на доктрината Монро през 1823 г., но изминалата седмица показа, че това твърдение може да е на път да остарее.