Глобалният Юг готви нови предизвикателства към Запада и САЩ

„От Казан гласът на Глобалния Юг ще се чуе още по-силно“ - написа италианският в. „Ла Стампа“, цитирайки китайски държавни медии. А те изглежда следят с голямо внимание започналата във вторник в столицата на руската република Татарстан тридневна среща на върха на БРИКС. Няма начин да не е така, след като президентът Си Цзинпин пристигна още в понеделник вечерта в Казан - неговото второ посещение в Русия след началото на войната ѝ с Украйна и година и половина след предишното. За форума дойдоха също така другите държавни и правителствени ръководители на страните-основатели на БРИКС - Бразилия, Индия, Южна Африка и разбира се президентът на домакина Русия - Владимир Путин. Там са и пратениците на приетите през август 2023 г. в Йоханесбург нови членове Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Иран, Египет и Етиопия, чукащите на вратата Тайланд, Турция, Малайзия и други държави. Но както коментираха през последните дни международници в Германия, Италия и Франция, светлините на прожекторите в Казан ще бъдат насочени преди всичко към Си Цзинпин. Просто защото Пекин не само чувства платформата като „свое създание“, но той се откроява и като безспорен лидер на иначе доста разноликото политическо-икономическо формирование.

Беше 2010 г. - припомня „Ла Стампа“ - когато президентът Игнасио Лула да Силва заяви в речта си на срещата на върха на БРИКС в Бразилия: „Ние имаме много важна, основна роля в създаването на нов световен ред“. Много неща се промениха оттогава, а след сблъсъка между Запада и Русия в Украйна, както и след завихрилото се напоследък разгорещено съперничество между Съединените щати и Китай, БРИКС придоби различна форма и други измерения. Като те вече не се ограничават само с нарастването на броя на страните-членки, а се изразяват в непрекъснато набъбваща най-вече икономическа мощ, която прави думата им на международната политическа и икономическа сцена все по-тежка. Ами, вече брутният вътрешен продукт на „разширения БРИКС“ достига близо 30 трилиона долара или над 35% от световния, той е и две трети от 45-те трилиона долара БВП на „Г-7“ - групата на т.нар. седем най-развити западни страни. Като откроеният дял просто е осъден на увеличение, тъй като с население от над 3,5 млрд. жители страните от БРИКС на практика събират 47% /в „Г7“ са едва 10% - бел. кор./ от живеещите на планетата човешки същества, мнозинството от които са млади хора - огромен стопански потенциал. Направо умопомрачаващ пък е скокът на БРИКС в енергетиката - в момента страните-основателки добиват 20% от петрола в света, но ако към тях се прибавят всекидневните барели на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Иран, числото скача над 42%. Тоест още малко и половината от най-използваните днес на планетата горива ще бъдат помпани от кладенци в групировката.

Както твърдят медиите в Западна Европа, платформата БРИКС е важна за Пекин по няколко причини. Първата, естествено, е икономическата - обемът на вноса и износа между Китай и страните членки се е увеличил от 960,21 милиарда юана през 2009 г. на 4,32 трилиона през 2023 г. /1 юан е равен на 0,13 евро - бел.кор./, със среден годишен темп на растеж от 11,3%. Досега Новата банка за развитие на БРИКС, чийто шеф е бразилката с 50% габровски корени Дилма Русеф, е одобрила повече от 100 проекта на обща стойност над 34 млрд. долара, в които главното действащо лице е Китай. Но по-важен от икономическия аспект е дипломатическият или иначе казано политическият, върху който поставя ударението официалният орган на Китайската комунистическа партия в. „Жънмин жъбао“. Според изданието, с „високо оцененото съдействие на Пекин“, разбирай под неговата егида, БРИКС били успели да изградят „многостепенни, широкообхватни и всестранни механизми за сътрудничество“ и „поддържат тясна координация помежду си по международните въпроси, защитават честността и справедливостта, като в същото време насърчават глобалната мултиполяризация и приобщаващата икономическа глобализация“.

Така си идваме на думата - ами, това е бленуваният от Китай и съмишленици нов световен ред. Реториката настрана, но този теоретично благоприятен ефект на платформата се поставя наративно в контраст с онова, което Китай нарича „затворени кръгове“ с „манталитет на Студена война“. Естествено, има се предвид споменатата „Г-7“, описвана от медиите в Пекин като инструменти за консервиране най-вече на американския империализъм.

И според някои западноевропейски вестници като например френския „Либерасион“ и италианския „Кориере дела сера“, в Казан Си Цзинпин ще се опита да стегне редиците на БРИКС що се отнася до икономическото сътрудничество между страните-членки, но най-вече в изпълнение на споменатия дипломатическо-политически аспект - „честната и справедлива глобална мултиполяризация“. В тази връзка нищо чудно, ако в Татарстан се пръкнат нови предизвикателства на Глобалния юг към Запада и САЩ, като например решения за париране чрез по-тясно взаимодействие и общи инициативи, засега поне предимно икономически, на тяхната хегемония в Африка, Латинска Америка, Тихоокеанския регион, а защо не и Европа.

Редица наблюдатели обаче се съмняват в способностите на Пекин да координира платформата, чието разширяване за мнозина анализатори я е направило неуправляема. Просто защото налице е огромно желание за по-силен глас на бързо развиващите се страни в глобалното управление, което повече да не бъде балансирано в полза на Запада. В същото време обаче съвместните действия на вече достата страни в БРИКС и на техните сателити досега са се свеждали едва ли не само до сладки приказки, до добри намерения без реализация, може би защото на практическо ниво въпросните държави се ръководят изцяло от националните си интереси, а не от груповите. Цитират се и провали - например пропадането на проекта за обща валута на БРИКС, безкрайното напрежение между съоснователите на групировката Китай и Индия, противоречията между „двата основни отбора“ по войната в Украйна и отношението към Запада - Бразилия и Индия от една страна, Китай и Русия от друга и т.н. Очакванията пък са на започналия във вторник в столицата на Татарстан форум участниците да се сдърпат и по нежеланата от почти всички сред тях война на Русия в Украйна.

Но, както писа в. „Кориере дела сера“ в статия с романтичното заглавие „Путин събира в Казан Новия свят“, въпреки противоречията си, БРИКС притежава силния капацитет да привлича нови и нови страни, всички търсещи място на масата със световните блага и ето защо е предопределен да се разширява. И това е причината - подчертава всекидневникът - поради която срещата на върха в Казан трябва да бъде взета на сериозно от Запада, който трябва да избягва всякакво патерналистично отношение към онези страни, вече в БРИКС или предстоящи членки, които виждат в платформата преди всичко средство за регулиране на бъдещите планетарни баланси. А, що се отнася до Китай, то в Казан Пекин със сигурност ще засили макар и символично претенциите си да бъде признат за отговорна сила и гарант на стабилност, за носител на алтернативен модел на развитие, приложим в целия Глобален Юг.