Усилията за съставяне на правителство от 45-то НС насетне приличат на непрестанното бутане на камък от Сизиф по склоновете на планината в Тартар 

Нито една от предложените формули изглежда, че не събира достатъчно парламентарна подкрепа, за да има стабилност и предвидимост в живота на правителството

До момента публично три парламентарни групи са поискали третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет да им бъде връчен - ИТН, „Възраждане“ и „Величие“

Кабинет на малцинството, „анти ГЕРБ-ДПС“ коалиция, „експертно правителство на националното спасение“ или „програмно правителство“ – тези четири формули на управление се очертаха след поредицата от консултации при президента с парламентарните групи по чл. 99 от Конституцията преди връчването на мандат за съставяне на правителство. На пръв поглед представителите на фракциите са единодушни, че изборите на са добър изход за политическата криза, но нито една от предложените формули изглежда, че не събира достатъчно парламентарна подкрепа, за да има стабилност и предвидимост в живота на правителството.

Предложеният от ГЕРБ-СДС „кабинет на малцинството“ засега получава подкрепа само от ДПС. ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП и ИТН категорично отхвърлиха възможността да подкрепят такова правителство. Това означава, че на двете парламентарни групи продължават да не им достигат шест гласа за правителство.

Партията на Костадинов настоява за широка „анти ГЕРБ-ДПС“ коалиция с участието на всички останали формации, която по техни сметки събира 125 гласа подкрепа. Но от ПП-ДБ отказаха да участват в такова правителство заради „непреодолими различия“ и остават категорично в опозиция, т.е. – 39 народни представители. Тъй като останалите четири парламентарни групи имат само 85 гласа при стремеж за 50 % + 1 (т.е. поне 121 гласа, ако всички народни представители са се регистрирали и са участвали в заседанието).

Без гласове от неформалната коалиция „анти ГЕРБ-ДПС“ кабинет не би могъл да бъде съставен, нито при първата, нито при втората предложена формула.

От БСП не дадоха знак дали одобряват варианта, предложен от „Възраждане“, но определиха предложението им конфликтните въпроси да бъдат решавани чрез референдум като „атрактивно“.

На свой ред социалистите предлагат с третия мандат да бъде съставен експертен кабинет на „националното спасение“ /„пробългарско експертно правителство на националното спасение“/. (Ретро идея дори от гледна точка на стилистиката.) Идеята вече се ползва с одобрение от ИТН, а от ДПС загатнаха, че не е изключено да участват в такава управленска формула, макар че засега предпочитат да има правителство с първия мандат. Дори и така обаче ще е нужна подкрепата на поне още две политически сили, тъй като гласовете на БСП (18) и на „Възраждане“ (38) не стигат за мнозинство от 121 души.

„Продължаваме промяната - Демократична България“ няма да подкрепи експертен кабинет с третия мандат, независимо от това коя от парламентарните групи ще го получи. По време на консултациите при Румен Радев Николай Денков намекна, че ако третият мандат отиде при коалицията, тя няма да го реализира, тъй като резултатите от вота са им отредили ролята на опозиция.

До момента публично три парламентарни групи са поискали третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет да им бъде връчен - ИТН, „Възраждане“ и „Величие“. И трите групи декларират намерения да предложат варианти на правителство. Като първите две говорят за „експертно“, а третата за „програмно“ правителство.

След края на консултациите и преди връчването на първия проучвателен мандат на кандидат, посочен от първата по численост парламентарна група има поне три извода, които ще повлияят на тайминга и на развръзката на процедурата по чл. 99 от Конституцията.

Първо, заради нарастващите изгледи за провал на първия мандат (кабинет „изцяло на ГЕРБ“), то най-голямата парламентарна група се готви за избори. Второ, единствено „Продължаваме промяната - Демократична България“ заявяват, че са категорично в опозиция и няма да подкрепят нито един от възможните варианти за кабинет. Предполагам това се отнася и в случай, че президентът им връчи третия мандат на тях. Трето, ДПС не са коментирали публично какви са намеренията им при неуспех на първия проучвателен мандат.

Усилията за съставяне на правителство не само в 50-то Народно събрание, но от 45-то насетне приличат на непрестанното бутане на камък от Сизиф по склоновете на планината в Тартар (дълбока бездна, появила се от Хаос). Това е най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове, титани, циклопи, място за наказани, които са се провинили пред боговете.

Модерната гражданска култура е наложила разбирането за тежък, безкраен, безплоден труд и мъчение търкалянето на камъка от Сизиф, който, едва достигнал върха на планината с усилията си, камъка се търкаля надолу и отново, и отново. Този модерен образ е изграден на основата на изкуството – в изобразителното изкуство (най-вече Тициан) и в съвременната литература (А. Камю, Р. Мерле). В Античността Сизиф е главен герой в сатирските драми на Есхил „Теора или Истмийските състезания“, „Сизиф Беглецът“ и „Сизиф Каменоделецът“, при Софокъл -„Сизиф“ (не е оцелял нито един ред), сатирската драма на Еврипид и пиесата на Критий със същото име.

Но в древността Сизиф е полубог. Според Омир той е мъдър, хитър и порочен човек. Първият, който се възползва от егоизма и измамата (сред елините). Причините за това толкова тежко наказание, което боговете налагат на Сизиф, са, че разкрива техните тайни, отвлича и затваря бога на смъртта Танатос. В отсъствието на Танатос хората спират да умират.

Последицата да измами смъртта и по този начин да предотврати слизането на душите в подземния свят и съответно смяната на поколенията. Според друга версия той измамил и оковал самия Хадес. Боговете били загрижени заради това, че хората вече не умирали и след няколко години Арес, богът на войната, освобождава бога на смъртта. Танатос изтръгва душата на Сизиф и я отвежда в царството на сенките на мъртвите. Но и тук Сизиф успя да измами боговете. Той забранил на съпругата си да извършва погребални обреди след смъртта му. Хадес и Персефона, без да чакат погребалните жертви, позволили на Сизиф да се върне на земята за кратко - да накаже жена си за нарушаване на свещените обичаи и да й нареди да организира подходящо погребение и жертвоприношения. Сизиф не се върна в царството на Хадес. Той остана във великолепния си дворец в Коринт, за да пирува и да се радва, че е единственият от всички смъртни, който успя да се върне от мрачното царство на сенките.

За злодеянията си приживе (преди и след смъртта) боговете осъждат Сизиф на наказание - вечно да търкаля тежък камък нагоре по планината, който отново се търкулнал надолу и той трябвало да го върне на първоначалното му място.

От 2021 г. политическите партии, които се явяват се предсрочни парламентарни избори, приличат на Сизиф, в интерпретацията на Камю, - човек, издигнал се над безсмислието на своето съществуване, който в това безсмислие намира своя дълбок смисъл и своята гордост. Наказан от боговете за своята прозорливост, Сизиф е осъден вечно да бута камък до върха на планина, който всеки път в последния миг се претъркулва обратно до началната изходна точка.

Според мен самото безсмислие е най-тежката част в мита, т.е. неговото съществуване е лишено от смисъл и той няма да може да направи нищо до края на вечността. Когато Омир описва Сизиф в подземното царство, а и другите герои, които са слизали и разказвали за срещите си там, Сизиф винаги изглеждал като лишен от съзнание. Той просто мълчи и упорито бута камъка по склона. Нито поглежда настрани, нито спира за почивка. Като че ли всякаква мисъл и хитрост му е отнета – няма го вече най-великият ум. Това един вид символизира какво се случва с хората, които не могат да приемат смъртта (реалността), като част от естествения ход на нещата. В момента това е най-големият страх на политическия ни елит – да не се окажат всички вкупом не просто безсмислени, но и без ум.