Епос на Еверест

Тя е втората българка на Еверест, първата на Лхотце и единственият българин с траверс между двата осемхилядника

В планината й се случва и нещо необичайно - тя се сприятелява с принцесата на Катар Асма Алтани, която също изкачва върха на същата експедиция

И сега се вълнува, като си спомня паметния 15 май

Още от малка усеща, че е необикновена. Палаво дете, родено да стане нещо повече

„Когато се изкачих на самия връх Еверест, плаках, а сълзите замръзваха на кристалчета по лицето ми... Беше много тежко, много страшно, имах паник атаки, задушавах се, тялото отказваше да се подчини, да продължи... Кошмарни вертикални заледени скали, на които котките на обувките не могат да се забият и увисваш безпомощно на въжето... Да, около теб шерпи, но осъзнаваш, че всъщност си сам срещу този упорит за побеждаване връх... Защо го направих?... Защото много силно го поисках!“ Силвия и сега се вълнува, като си спомня паметния 15 май, когато се изкачва на най-високата точка на земята, Покрива на света - връх Еверест.

Леденият път до Еверест.

Без да е била някога професионален спортист, без да се е занимавала сериозно с алпинизъм, крехката 35-годишна красавица Силвия Аздреева влиза в световната история на легендарните покорители на Първенеца на света. Записва се като втората българка (след Петя Колчева), покорила Еверест (8848 м), първата сънародничка, изкачила четвъртия в света връх Лхотце (8516 м). А също е първа сред българите с траверса си Еверест - Лхотце, като двата върха е изкачила общо за... 27 часа. Силвия го отчита като състезание със самата себе си, като победа на духа над физиката и психиката.

Още от малка усеща, че е необикновена. Палаво дете, родено да стане нещо повече. Има силно биополе, може да лепи предмети по ръцете си... „Виж, ти си първият човек, с когото го споделям“, казва тя и допълва, че заради тези способности хората я викат да лекува болни, вярват, че излъчва лечебни биотокове и тя наистина го прави. „Може би е било една свръх дарба, която не съм развила“, споделя Силви.

От дете показва разностранни таланти. Рисува толкова хубаво - предимно животни и пейзажи, че нейни рисунки украсяват стените на началното училище в родния й Петрич. Там завършва гимназия по икономика и туризъм. Няколко години по-късно учи и в международното бизнес училище „Kaplan International“ в Лондон. Пет години работи в рекламния отдел на вече несъществуващата телевизия „Тв7“, после продължава със собствен бизнес в сферата на туризма. От 16 години живее в София.

Не е алпинист, не е практикувала това преди, просто много обича планината. „Някак усещах, че един ден ще покорявам върхове, защото никога нищо не ми е било достатъчно, искам още и още, имам вътрешен порив за това“, споделя Силвия.

Покорява почти всички български върхове и в един момент родните планини й „отесняват“. После катери върхове в Австрия.
Преди 10 години участва в трекинг до базовия лагер на Еверест в Тибет, а също и около свещената планина Кайлас, като стига до 5630 м. Емоциите от това пътешествие са толкова силни, че много се запалва по Хималаите и мистичната будистка култура. Зарича се един ден да посети Тибет и Непал.

Пътешествала е много по света, и винаги - по места с планини, винаги търси нещо по-високо. Споделя през смях, че обича да стои на високото. Сяда не на дивана, а на неговата облегалка. На 14 юни е навършила 36 години. „Аз съм като хамелеон, но всичките ми лица са с положителна окраска. С каквото се захвана, ми се отдава, а дори да не знам нещо, бързо го схващам и научавам“, откровеничи Силвия.

Мисълта за Еверест влиза в главата й преди няколко месеца. Преди това има мечта да изкачи връх Ама Даблам в Хималаите - много труден, само за големи професионалисти. „Бях тръгнала само за трекинг до базовия лагер на Ама Даблам, но два дни преди старта реших, че трябва да го изкача веднага“, спомня си тя. Водачите как ли не се опитват да я откажат, обясняват, че хората с месеци и дори с години се готвят за един от най-трудните за изкачване върхове в света - 6812 м. Накрая решават да рискуват с нея.

На Ама Даблам тя се изкачва на 11 ноември 2021 г. „Толкова беше тежко и страшно! Много пъти си задавах въпроса, какво правя там. Не дадох воля на страха си, много плаках, задушавах се от паник атаки, но успях и да сляза обратно, което беше още по-опасно“, споделя тя.

Когато се връща, първо решава да пробва с един 7-хилядник - Аконкагуа в Аржентина, първенецът на Южна Америка, 6962 м, но след тежкия Ама Даблам я привлича нещо по-трудно - 8-хилядник. През януари тази година вече мисли единствено за Еверест. Подготвя се сериозно с кардио тренировки в зала в The Attitude Center в Лондон, специално пригодена за алпинисти - с ниско налягане и с ниско ниво на кислорода. Чрез специална маска на устата й правят изследвания как реагира сърцето по време на натоварване, а също и всички показатели на тялото при голяма надморска височина - над 5000 м, където най-опасни са недостатъчният кислород и ниското атмосферно налягане.

За Катманду заминава в края на март, след като цялото й семейство - родители, брат, сестра, близки плачат заедно с нея. В началото на април започва експедицията. Трябва да се адаптира и аклиматизира към различната часова зона, различния климат. Готви се няколко месеца, тренира 6 дни в седмицата, 2 пъти дневно.

„Кое беше най-страшното? Всичко. Цялото ти всекидневие е едно огромно усилие, през цялото време. Спиш при адски студ, без топла вода, ставаш много рано, всичко е под режим и под час. Храната понякога не ти понася на стомаха. Къпането е почти невъзможно. Чакането е изтощително, а тренираш да се катериш на ледопада Кумбу - най-опасната зона, където падат много лавини, чупят се огромни ледени блокове“, разказва тя.

Аклиматизация на 5150 м в Хималаите

За аклиматизация се качват до около 6 хиляди метра и се връщат през цялото време, докато започне ротацията - изкачване от базовия лагер до 3-ти лагер на височина 7300 м. От базовия лагер се изчаква подходящ времеви прозорец, като водачите следят времето през няколко сателитни програми и изчисляват кога ще е най-точният момент да бъдат на върха и колко дни преди това да тръгнат.

Силвия има късмета неин водач да е Нирмал Пурджа - име легенда сред алпинистите, който преобръща представите за алпинизъм, като изкачва 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. „Запознанството ни с Нирмал няма нищо общо с катеренето на планини, беше преди моите луди планове. Реших, че мога да му се доверя и като приятел, и като човек, който може да опази живота ти там“, казва тя.

Доверяваш се, но в един момент оставаш сам срещу планината, а Нирмал, който е на 50 м след теб, не може да катери вместо теб. Над 8000 м е Зоната на смъртта, или мъртвата зона. „В този момент планината е много важна и ако тя не те допусне, дори и да си с най-извънземният космически водач няма да се изкачиш... Мисля, че имах късмет, а и нали винаги съм била в някаква вътрешна хармония с планината, от малка съм привлечена от нея“, казва Силви. Най-големият й кошмар са 4-те тела на загинали алпинисти, които среща - 3 на Еверест и едно на Лхотце. Починали са на въжето и само са леко отместени встрани, за да не пречат на пътеката.

„В планината ти наистина си сам - казва Силвия. - Разбрах го, когато изпадах в паник атака. Дори водачът да е до теб и да се опитва да те успокои, ти дори не го чуваш какво ти говори. Ти си като в дупка, мислиш си, че в този момент ще свърши животът ти. Задушаваш се... Но нито веднъж не поисках да се върна обратно. Очевидно съм имала силен дух и воля. Там са едни наистина много големи физически и психически страдания. Но важното е да се надскочиш, да победиш себе си...“

Горе в подножието на върха е като ледена пустиня, разказва тя. Само лед и много стръмни и хлъзгави супер голи скали, като измити, без мъхове по тях или нещо грапаво, за което да се захванеш. Повечето нямат и цепки, в които да забиеш котките на обувките. Държиш се здраво за въжето.

В планината й се случва и нещо необичайно - тя се сприятелява с принцесата на Катар Асма Алтани, която също изкачва върха на същата експедиция. „С Асма се запознахме по време на експедицията на Ама Даблам и отново се срещнахме на Еверест. Тя изкачи на върха оригиналната топка на Световното първенство по футбол, което ще се състои в родината й Катар“, разказва Силвия.

С принцесата на Катар Асма Алтани.

На 15 май тя стъпва на връх Еверест. Остава само около 25 минути, за да пести кислорода, макар че носи и втора кислородна бутилка. Когато се връщат, същия ден през нощта тя вече тръгва към Лхотце, максимално изтощена, но упорита, макар всички мъже да са се отказали, освен само един. Пет пъти я питат дали е сигурна за Лхотце. „Честно казано, не си представях как ще стане, това е висок връх, само с 300 м по-нисък от Еверест. Изкачих двата общо за 27 часа.“

Цената? Изгаряния от вятъра, слънцето и сухия въздух, рязка, драстична загуба на много килограми. Месец и половина след слизането от Хималаите още не се е възстановила. Има кожни проблеми по лицето и по тялото, а измръзналият палец на крака още няма чувствителност. И до днес има нарушения в съня. ... Какъв ли мъж би застанал зад такава жена, без да се комплексира? „Много силен и широко скроен мъж. Но дотук, не казвам дали има такъв“, смее се Силвия.

С легендата на легендите Райнхолд Меснер - първият човек, изкачил всички 14 8-хилядници на планетата.

След Покрива на света, към кои върхове гледа днес дамата? „Със сигурност нямам намерение да качвам 14-те 8-хилядника - казва тя. - Гледам да си слагам спирачки на поривите. Имам и други приоритети в живота, много лични. Чувствам много голяма енергия в себе си, много, много съм в силата си и със сигурност ще изкача още някой друг връх, пак осемхилядник.“