Генералният въпрос кое кара климатичните процеси да се случват, е мъглив и неясен, каквото е времето и навън, казва климатологът Симеон Матев. По какъв начин рекордните температури, които бяха измерени през вече изминалата 2024-та година, променят климата в България и спадаме ли вече към нова зона с по-дълги лета и топли зими? Отговорите на тези въпроси търсим от него, дни преди програма „Коперник“ на ЕК да обяви своя доклад за глобалните климатични процеси.
Промените са налице и от нас зависи как ще посрещнем предизвикателствата на екстремните прояви на времето, което ни предстоят, казва Матев и от страниците на „Труд news” апелира да имаме много по-сериозно отношение към водните ни ресурси, тъй като сме една от най-бедните в това отношение страни в Европа.

- Колко дни мъгла души и ще души София, господин Матев?
- Мъглата ще остане още ден, дори още няколко часа. Така че има вероятност още днес да я няма или да е в процес на разсейване. Така или иначе този дълъг мъглив период, който започна още на 30 декември, ще приключи със сигурност днес, на 3 януари, защото през страната ще премине студен атмосферен фронт, при който вятърът ще се усили. Това ще доведе до разсейване на мъглата.

- Този път кои бяха факторите за нея – отново географската особеност на София, която е в котловина?
- Да, мъглите са метеорологично явление, което се характеризира с намаление на видимостта под един километър, и е много характерно за студеното полугодие, в ниските форми на релефа. Това са котловини, долини на реки, низини и колкото по-затворено, чисто географски е едно място, толкова по-подходящо е за задържане на мъгли, защото полъхът на вятъра не може да стигне до най-ниските част и да разкара мъглата. Това се случи със София. Заобиколена от планини отвсякъде, последните дни синоптичната обстановка е такава – високо атмосферно налягане, антициклон, слаб вятър и той не може да спомогне за разсейване на мъглата. Единственото положително в негативния сценарий е това, че градът, който диша и който има свои тонус и свое топлинно движение, по-топлата му част през деня – центърът, спомага в известен смисъл да изяде мъглата. Ако направите снимка от Витоша от последните 2-3 дни, то се вижда как центърът е свободен от мъгла, но периферията и останалата част на Софийското поле остават в плен през целия ден. Това е положителният ефект на градския остров на топлина, защото обикновено, когато говорим него, го свързваме с негативни явления като прекомерно затопляне. Но през зимата вижте как той доведе до това, че успяваше да разсее мъглите. А това довежда до подобряване на качеството на атмосферния въздух, защото тези условия, които са подходящи за образуване на мъгла, са много подходящи и за задържане на замърсители.

- Какво всъщност дишаме през тези дни?
- Дишаме това, което си произвеждаме общо взето. Фини прахови частици, серен и азотен окис. Инверсионната обстановка, която наблюдаваме, всъщност помага за задържане на тези замърсители във въздуха с дни. Те са натрупват и ако на 30 декември беше с немного влошени показатели, то днес сутринта ще са с доста сериозно превишение на нормите. Но това е към края си, защото с наближаване на въпросния студен атмосферен фронт, мъглата ще се разсее и въздухът ще се подобри. 

- Очаква ни по-топъл януари от обичайното – знак ли е това за година, в която отново ще се сме свидетели на крайни метеорологични явления?
- Да, определено ще е топъл. Няма връзка това какъв ще е януари и каква ще е годината. Месецът е по-представителен за това каква ще е зимата, защото по това какво е времето през януари, се следи и какъв е характерът на зимата - месецът е сърцето на сезона. Ако е студен, обикновено то и зимата е студена. Ако е топъл, няма как да кажем, че и зимата не е била топла. Тази година през януари действително, като изключим София, в останалата част от страната температурите стигат до 10-15, дори до 17 градуса. В столицата заради мъглата, която не се разсейва по цял ден, температурите остават дори под нулата. Получава се голяма термична разлика между града и останалата част на страната, но това ще бъде заличено след 2-3 дни. Очакванията за януари са да бъде по-топъл от обичайното, като най-вероятно отклоненията ще бъдат между 1-2 градуса топла аномалия. Тоест средната температурата за януари ще бъде 1-2 градуса над нормалната. Трябва да кажем обаче, че за последните 30 години януари е един от месеците, които са се затоплили. Най-много се е затоплил август, след това юли и след него януари. 

- Означава ли това, че зимите ни стават все по-топли?
- Да, имаме по-топли зими, отколкото сме имали през 80-те и 90-те години и те хич не са пренебрежително по-топли, а значително по-топли. Това пък оказва влияние на чисто зимни явления като снеговалежи, дни със снежни покривка, брой ледени дни, които на места са с повече от 50 процента по-малко, отколкото сме имали през предишния 30-годишен период.

- Кои са тези места?
- Най-голямо затопляне в температурно отношение на зимата, колкото и странно да звучи, имаме в Северна България, а не в Южна. Това е така, защото това затопляне е продиктувано от по-голяма динамика на атмосферата, която не позволява такива инверсионни прояви, които имаме тези дни. Те са в пъти по-малко, отколкото сме имали преди. Тази по-голяма динамика всъщност повишава повече температурите в Северна България, а не в Южна. Получава се известно изравняване на температурите между двете части на страната. Тази граница, която имахме преди от Стара планина, сега има много по-малък ефект, отколкото сме имали преди. Не че го нямаме, просто е по-малък. Така или иначе говорим за десети от градуса, не е кой знае колко съществено. По-съществено е, че България е на прехода между умерения и субтропичния климат и всяка една десета повишение всъщност ни приближава повече към чертите на субтропичния климат. Те са по-мека зима и по-валежна, и по-горещо и  сухо лято.

- Тогава как да очакваме да се променят сезоните?
- При сезоните драма няма. Те си остават такива, каквито са. Естествено през призмата на промяната, която е повишение. И пролетта и есента са сезони, които не са претърпели големи промени в температурно отношение. Лятото и зимата са тези, които са водещи в затоплянето.

- Защо се получава така?
- Невинаги знаем отговора. Така се развива нашата планета, че не всички процеси може да ги обясним. Зимата е по-топла, защото имаме по-голяма динамика и по-малки дни с инверсии, съответно по-малко условия за по-ниски температури – ето едно обяснение. Но кое кара да се случва така, вече по-трудно може да отговорим. Може да кажем, че Атлантическият океан е с по-висока температура, което донякъде подхранва да имаме по-мощни атлантически циклони, които минават по-северно и карат времето в Централна и Северна Европа да е динамично, да не може да се образува централноевропейският антициклон, който през миналите години ни е носил по-сурова зима. Така че отговори има, но генералният въпрос кое кара тези процеси да се случват, е малко мъглив и неясен, каквото е времето и навън. Земята има цикличност, планетата ни е на 4,5 милиарда години и за тях тя е преживяла безброй много катаклизми. Имали сме периоди както на много по-топло отсега, но и на много по-студено. И сега изпитваме резултата от тази цикличност. За мен е най-лесно да ви кажа кое кара процесите на протичат така – просто Земята ни така е конструирана и оформена, че да имаме тези процеси. Друг е въпросът, че и човек, с неговата дейност, донякъде премодулира и ако преди 1000 години един процес е протичал по един начин, сега, с човешката дейност той се движи по по-различен начин. Например, не е тайна за никого, че екстремните явления като по-интензивни дъждове, по-силни ветровете са много по-чести сега. Тук наистина е твърде вероятно и човекът да има пръст. Но като цяло Земята следва своя естествен процес на развитие и дори човекът да има влияе, той не е толкова голям, че да успее да наклони везните. Ние единственото, което правим, е да добавяме в пиковете и пониженията на тези процеси. 

- Според Световната метеорологична организация именно екстремното време и води до огромни икономически загуби и човешки жертви - как данните на метеоролозите могат да помогнат тук? Как може да ги включим в борбата с безводието и режимите, които засягат толкова много българи, например?
- За да се справим успешно с бъдещите предизвикателства на времето, трябва да погледнем в архивите и в историята на развитието на времето. Споменахте водната криза. Погледнах назад във времето, понеже са много актуални водните неволи в Централна и Северна България, и видях, че има много по-сухи години от тази, която измина. А пък водните режими през онези сухи периоди не са били така драстични, както през 2024-та. И тук веднага идва отново въпросът защо така се получава? От една страна, сухият период през лятото, протече при по-висок температурен фон. Тези градус-градус и нещо по-високи температури оказват влияние върху изпарението, което е много по-голямо. И да има влага, тя изчезва много по-бързо отколкото преди. Но другият проблем с водоснабдяването е човешкият фактор и загубите. Водата, която изтича от язовирите, се губи на 60-70% по тръбите, докато стигне до кранчето. Това е най-големият проблем в случая. И колкото и да обвиняваме времето, че е сухо, че не вали, което е факт, това няма как да скрие нашата немарливост и невъзможност да пазим водата. Апелирам от страниците на вестника към всички да имаме много по-сериозно и по-внимателно отношение към водата и водните ресурси като цяло, защото България е една от най-бедните страни в Европа на водни ресурси. Ако изключим река Дунав, която не е българска, то разполагаме с доста ограничени водни ресурси и ако ги пилеем по начина, по който досега, много често ще изпадаме във водни кризи. Периоди на засушаване ще има и за в бъдеще, дори прогнозите сочат, че те ще задълбочат. Тоест времето, през което не вали, ще става все по-дълго и това няма как да не изостри водната криза.

- Това ли е най-сериозната опасност, пред която България е изправена по отношение на екстремните прояви на времето?
- За България сме да твърдя, че засушаването, сушата, може би ще бъде най-големият проблем и предизвикателство, с което трябва да борим през следващите години. С него са свързани, колкото и странно да звучи, и наводненията. Защото не че падат по-малко валежи като годишни суми, падат общо взето същите, но разликата с предишни години е, че те падат в много по-малко на брой дни. Тоест валежите са много по-интензивни. За кратко време падат големи количества, които от една страна причиняват наводнения и свлачища, а от друга – тази вода не може да се усвои, нито да бъде поета от язовирите. Всъщност това е предизвикателството, на което трябва да обърнем сериозно внимание – суши и наводнения.

- С колко намаляват дните с валежи?
- Когато се направи по-обстойно изследване, се вижда, че в по-голямата част от страната дните с валежи са намалели с около 10-15 процента. Тоест ако средно на година вали по 60-65-70 дни, сега вали 50-60. Не звучи много, но за растителността и за естествена природа това е сериозно намаление.

- Тогава каква прогноза може да се направи за 2025-а - каква година да очакваме?
- На този фон 2025-а изглежда ще бъде поредната по-топла от нормата. Най-вероятно няма да е рекордно топла като 2024-та. Просто летвата е твърде високо вдигната, не е невъзможно, но е по-малко вероятно да е такава. Също така съм убеден, че ще имаме няколко сухи периода, които поставят под изпитание както земеделието, така и водния сектор. Но съм убеден и че времето, колкото и неблагоприятно да бъде през някои периоди от година, ще ни предостави и чудесни възможности за развитие на земеделието и туризма, и само от нас зависи да го използваме рационално.

- Следващата седмица „Коперник“, програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята, ще представи доклада си за климата за 2024-та година – какви ще са акцентите?
- Основните точки са, че 2024-та е рекордно топла и е втората поредна такава. Също така средната температура на Земята е с повече от градус и половина от доиндустриалното ниво, което се случва за пръв път в историята на инструменталните изследвания. Парижкото споразумение е нарушено за пореден път и трябва мерки. Това са анонсите. 

Нашият гост

Симеон Матев е роден на 19 август 1976 г. в София. Доктор по климатология с докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. Главен асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.