Премиерът Мицкоски и министрите му се държат като обидено дете, което не е получило захарно петле

Както вече писах, коледните празници в България и Северна Македония се разминават, а с това и зимната ваканция на учениците. Затова и тези дни нашите курорти са пълни с гости от югозападната ни съседка, които използват ваканционните дни да прекарат времето си по снежните писти.

Случайно разбрах, че между тях била и съпругата на Мицкоски с децата им. Същият Мицкоски, който, както знаем, мине не мине ден и хвърля остроти по отношение на България.

О, знам, едното е политика, другото е нормално човешко поведение. Пък и взаимните ни отношения със Скопие са изпълнени с примери, когато високопоставени чиновници и публични личности оставят антибългаризма си на границата, за да прекарат чудесни дни у нас. Нали той им служи предимно за вътрешна консумация. Някои си имат и имоти по курортите ни, ама моля, не ме карайте да споменавам имена. Минават за мои приятели и не искам да им се случи нещо.

С клишето „полката сменя чардаша“ ще напомним, че на 1 януари тази година Полша пое от Унгария председателството на Съвета на Европейския съюз. Като страна кандидат за член в ЕС, в Северна Македония винаги са посрещали с надежди за напредък по пътя си към старт на преговорите всяка държава членка, която на ротационен принцип приема това задължение. И всяка смяна на председателството бе придружавана от обилни анализи на това, какво Северна Македония е получила или не от отиващата си държава и какво очаква от тази, която поема поста.

До тази година. Направих си труда да потърся специално текстове - анализи или коментари, за това какво Северна Македония очаква от полското председателство. Колеги от Скопие вече бяха подхвърлили, че някак си безлично и незаинтересовано правителството и първите му личности се отнасят към поемането от Варшава на новото европейско задължение. Стана ми странно. Все пак амбициите на Полша са да се превърне в един от важните фактори при определянето на политиката на ЕС и при вземането на решения. Дори, доколкото разбирам, Варшава има желанието и да работи за това да заеме третото място на политическата  „почетна стълбичка“ по влияние в ЕС след Берлин и Париж. Така де, „еврочовекът“ на полската политика, както някои наричат премиера Доналд Туск заради дългото му присъствие в коридорите на Европейската комисия в Брюксел, може да застане редом с Олаф Шолц, или който там го смени на изборите, и Еманюел Макрон, ако оцелее при всички трусове, които го клатят напоследък.

Да се върнем към темата ни. Бедна работа, да не кажа нещо по-тежко, е с въпросните публикации или политически изказвания. Оставам с впечатление, че Мицкоски и компания са отписали този шестмесечен полски председателски мандат. Това прави още по-силно впечатление на фона на очакванията и надеждите, не, на еуфорията, от преди шест месеца, когато предстоеше Будапеща да изпълни ротационното си задължение.

Виктор Орбан - пръв приятел и финансов донор на премиера Мицкоски, пък и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей - унгарец, който караше последните месеци от своя престой в Европейската комисия - хора, на които сегашните управляващи край Вардар демонстративно гласуваха пълно доверие. Толкова бяха сигурни, че дори изпратиха в Будапеща свой специален пратеник в лицето на бившия посланик Ивица Боцевски. Все знаци на близост и доверие. А и на очакване.

И какъв беше резултатът? България и Румъния влязоха пълноправно в Шенген, Албания се отдели от Северна Македония и дори проведе още една междуправителствена конференция и отвори две глави в преговорния процес, а пък Черна гора затвори три. Другият приятел на Орбан от района - сръбският президент Александър Вучич, остана крайно разочарован от факта, че страната му не отвори нито една глава.

Орбан дори не успя да реализира намерението си да посредничи между Скопие и София, така, както предлагаше по време на визитата си в Северна Македония. Е да, отпусна половинмилиардния си заем на Скопие при изгодни условия, вероятно ще даде и още толкова, но това беше договореност върху терена на двустранните отношения, а не в рамките на задълженията на Будапеща като председател на Съвета на ЕС. На евроинтеграционния си път Северна Македония си остана там, където бе и преди унгарското председателство. А ако бъдем по-взискателни, бихме казали, че „дръпна“ малко назад със заканите на Мицкоски да се самонастани в някаква форма на изолация, в която да чака ЕС да направи първата крачка с добро предложение. Такова, каквото на него му се иска.

Има ли основание тази безнадеждност по отношение на полското председателство? В Скопие не могат да не си дават сметка, че тъкмо близостта и дори обвързаността им с Унгария и Виктор Орбан е фактор, който кара Варшава да отвръща глава. Рязкото влошаване на отношенията на Полша с Унгария, свързано с решението на Орбан да приюти бившия заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски, обвинен за злоупотреба със служебни средства в големи размери, не работи в полза на Скопие. За пръв път на церемония по предаването на „щафетата“ на председателството не присъстваха представители на държавата, която свършва мандата си. Просто не бяха поканени. А Орбан потвърди образа си на държавник, който обича да отваря вратите на чуждестранни политици, които имат проблеми със закона, но играят ролята на политически изгнаници. Като Никола Груевски, например.

По отношение на разширяването на ЕС Полша има своите приоритети и те не са свързани със страни от Западните Балкани. Естествено и разбираемо това са Украйна и Молдова, за придвижването на чиито кандидатури Варшава ще настоява през следващите шест месеца. А сигурно и след това. За страните от Западните Балкани има очакване Албания и Сърбия да отворят нови глави, а Черна гора - да затвори отворените. Северна Македония не се споменава.

Явно е, че Полша си има своя политика, която не е никаква тайна и която сега ще прокарва чрез председателството на Съвета на ЕС. Но какво правят в Скопие? Май играят на сърдитото дете, на което са отказали захарно петле и то хвърля вината изцяло върху възрастните. Но това не е печеливша тактика. Още по-малко е присъща на зрели политици, които познават добре механизмите на вземане на решения в ЕС и възможностите на собственото си общество да изпълнява поставените условия.

Държавната Медийна информационна агенция (МИА) в началото на новата година публикува анализ за моментното състояние на отношенията на Скопие с Брюксел, като отдели внимание на всички свързани с темата изказвания на политици. Става човек да си го сложи в архива. Иначе,  четох, четох, почвах отново и отново и никъде не видях позиция от страна на ЕС, в която акцентът да не е поставен върху „изпълнение на задълженията и договореностите“. А и вербално не чух някъде хората от новия екип в Брюксел да дадат основание, че може да има „пробив“ в позицията на ЕК по отношение задълженията на Скопие по Преговорната рамка.

Обратно - Мицкоски и хората от неговото обкръжение държат на „френското предложение плюс“, както наричат идеята за конституционни промени с отложено действие. Нищо повече, нито поне една полуотворена врата за друго решение. Е, така не се прави.

Така че, чардашът свърши, започна полката, но хорото все още не се вие. А тъпаните думкат.