С Вежди Рашидов разговаряме за предстоящата му изложба в Барселона, чието откриване е на 20 март в Галерията на Кралския артистичен кръг в двореца Пинятели. Питаме го и за равносметката от пребиваването му в политиката, за ротацията, преговорите и очакванията на обществото.

„Безсилието и бездарието на една власт правят възможен компромиса, а компромисът граничи със слабо управление“, категоричен е Рашидов.

- Господин Рашидов, предстои ви изложба в Барселона в галерията на кралския артистичен кръг, с какви творби ще се представите пред испанската публика?
- В прекрасните зали на двореца Пинятели ще бъдат показани 12 мои скулптури - основно преобладаващи композиции, маски и портрети - разнопосочна тематика като за едно по-цялостно и общо представяне. Ще бъдат представени и 12 прекрасни акварела в голям размер на големия български художник Захари Каменов.

- Защо изложбата ви е заедно със Захари Каменов?
- Захари е един от най-близките ми приятели заедно с художници като Атанас Яранов, Симеон Венов, Стоимен Стоилов, Георги Трифонов, Димитър Киров, Емил Стойчев, Томас Кочопулос, Галин Малакчиев, Иван Кожухаров и още много, много други- все приятели, с които вървяхме по един и същи път от младини до ден днешен. Но странното е това, че в пътя ни в творчеството като че ли съдбата ни обедини със Захари Каменов и Георги Трифонов, като отбелязвахме през годините съвместни изложби от Индия до Африка, от Канада до Япония, от Америка до Южна Корея и в почти всички европейски държави. Път активен, понякога труден, пътувания, пълни с история и спомени - път на доказване и реализация.

- Едната от творбите ви се нарича Сънят на Гауди, какъв е поводът за творбата и какво представлява тя?
- Сам по себе си Гауди е велик и чудат архитект на 19-ти и 20-ви век., който ще остане завинаги в историята със своята оригиналност, изобретателност, с добро познаване на живота и архитектурните похвати. Той остава недостижим като творец и вечно ще бъде помнен като такъв. Още от първите ми пътувания до Испания бях страшно впечатлен от творчеството му и смъртната му маска, която се намира в музея под Саграда Фамилия. Един образ силен и внушителен, с голямо въздействие, което ме вдъхнови да направя през годините няколко негови портрета. На един от тях се радва моят приятел - големият български архитект Петър Диков. Последният път при посещението ми в Испания маската на Гауди ми направи силно впечатление с онези затворени очи, които раждат странното усещане че ни наблюдават и ин виждат. Като един сън, в който той вижда. И това беше мотивацията ми за „Сънят на Гауди“.

- Има ли други испански творци, които са били обект на творческите ви търсения?
- С удоволствие бих направил едни портрет на любимия ми творец Пабло Пикасо, но страхът ми да пристъпя към този портрет идва от това, че преди мен той беше обект в полезрението на големия скулптор Крум Дамянов. Изключително силен и добър портрет. Затова трябва да съм убеден когато мога да го направя по-добър от този портрет или най-малкото - добър колкото него. А той е много добър портрет.

- Носител сте на златния медал на Кралския артистичен кръг, какво означава за вас това отличие?
- Всяко отличие е едно забелязано „Браво!“ Този златен медал е притежание само на по-малко от дузина творци, това за мен значи много. Радвам се, че там хората нямат комплексите да поощрят и отбележат доброто, за разлика от нас, където има хора, които се правят че не го виждат или го премълчават.

- Кои испански творци харесвате и с какво ви привлича Испания?
- Испания е една велика държава с много история, богата култура и развито имперско мислене. Държава, която е дала на света едни от най-големите имена не само в областта на науката, но и на културата, на имена от Сервантес до Ел Греко, от Веласкес до Франсиско Гоя, от Пикасо, Дали до Хуан Миро, от Хосе Карерас до Чилида и много, много други. Испания е страна, в която винаги има какво да откриеш, но и страна, която открива големите таланти на времето.

- Какви са творческите ви планове за 2024 г.?
- На тези години не бих говорил за планове. Днес съм щастлив, че сутрин с чаша кафе първото ми влизане е в ателието ми. И така цял ден до връщането за вечеря с тази сладка умора. Какво по-хубаво от това? А иначе сега започвам активно да подготвям изложби и изяви, отложени заради политиката.

- Чувствате ли се в политически отдих и имате ли повече време за творчество?
- Избягвам да слушам и да гледам за политика в медии, избягвам новини, които ме облъчват с негатив. Отдадох се изцяло на глината, на акварела и рисунката, защото след двайсет години живял в една лъжа организмът ми има нужда от глътка чист въздух.

- За какво съжалявате през годините които посветихте на политиката?
- Определено съжалявам, че станах част от деморализирането на обществото, че съм част от голямата лъжа, че нося вина за състоянието на държавата ни. Това, че прозрях една истина, която от люлката ми е втълпявана - че една птица пролет не прави. Да, живях като наивник, но честно. Поне в това нямам угризение на съвестта. И въпреки всичко аз смея да кажа, че от гражданската си квота влизайки в тази игра въпреки всички и всичко направих шеметна политическа кариера. Първо бях четири години общински съветник в София. Бях най-дълго управлявал в министерството министър, печелил съм избори от 41-то до 49-тото Народно събрание, бил съм председател на парламентарна Комисия по култура и медии, както и председател на Народното събрание. И мисля, че съм единственият най-възрастен, който е откривал тържествено парламента два пъти. И представяте ли си, че всичко това не съм го искал, не съм си го представял дори. Но нека да наречем това съдба.

- Какво ви даде и отне политиката?
- В интерес на откровението получих отвращение, един злокачествен рак, едно КТБ и изхабени нерви. Политиката ми отне времето за пълноценно творчество и вярата.

- Как ви изглежда политическата картина отстрани, когато я гледате като публика?
- Като едно дъно без шанс за бъдещето.

- Какви са най-сериозните несъвършенства на настоящата политическа картина и как могат ли да бъдат коригирани?
- С тези хора, с това бездарие и неможене и този инфантилизъм, довел до тоталното деморализиране на обществото ни, с тези бездарни експерименти върху хората повече не виждам накъде. Ако някой не събуди негласуващата част от хората, които са отвратени от тази ситуация, всичко е загубено. Иначе отново ще бъдат същите и същото.

- Имате ли обяснение на какво се дължи примитивизма в политическия пейзаж?
- Логично е при умните да има талант. При примитивните - да има примитивизъм. Човек е това, което е всичко около него. Няма как един човек да надмогне своя капацитет на мислене и можене. Нашият живот е огледало на моженето на политиците. Ако не е добре обществото ни, за това са виновни политиците. А образно казано - ако една къща е бедна, неугледна, мърлява и мръсна, за това е виновен нейният стопанин и никой друг.

- За първи път в политическата ни история има ротация на премиери. Как ви изглежда това нововъведение, одобрявате ли го?
- Ротацията е възможен вариант на невъзможно управление. Безсилието и бездарието на една власт прави възможен компромиса, а компромисът граничи със слабо управление. Това касае жаждата за власт, но в никакъв случай не можем да говорим за силно и добро управление. Здравите хора нямат нужда от патерици.

- Смятате ли, че преговорите между партньорите във властта ще завършат със сформиране на кабинет, или по-скоро отиваме на предсрочни избори, кое е по-добре?
- Аз по-скоро си задавам въпроса - какво от това, ако си запазят властта? Не е ли същото, за което говорим. Какво се случи в последните три години и какво бихме могли да очакваме в следващите три. Демокрацията не е измислила нищо по-добро от честни избори. Няма нищо по-демократично от такива избори. Много е по-морално да изхарчиш 40 милиона за избори отколкото да имаш апетити за разпределяне на едни бюджетни милиарди.. Моето мнение е, че е по-добре да отидем на избори, отколкото да ни натрапват бездарници в управлението. Бездарието ражда само бездарие.

- ППДБ или ГЕРБ ще загубят повече от съвместното участие във властта?
- Все едно, от всичко това ще загуби българският народ. В тази власт победители няма да има, ще има опръскани с компромати и кал.

- Само конституционните промени и необходимостта от 2/3 мнозинство за част от регулаторите ли превърнаха ДПС във фактор във властта?
- Фактор във властта могат да бъдат всички партии в парламента. Законопроектите са задължение на всички, които се наричат политици. Определено смятам, че някои хора не са далновидни. ДПС отдавна е партия с категорично място в политическия живот. Жалко, че някои хора смятат, че всяко тяхно движение е начало на нещо. В годините назад ДПС са били активни в създаването на важни за българската държава и общество закони. Днес онова, което прави впечатление е, че за първи път една партия се осмелява да прави промени в Конституцията. А дали е за добро - времето ще покаже.

- Защо според вас все по-малко хора ходят да гласуват?
- Приемам го за естествено по една проста причина - хората каквото и да правят, като че ли винаги се получава едно и също. В годините се научихме, че се купуват гласове, че се вписват мъртви души, че се подменят ценности, че се регистрират несъществуващи хора, че има фалшиви бюлетини, че машините не работят. Всичко това обезвери част от обществото. Цялата тази подмяна на техния вот и на техните желания ги направи апатични, обезсмисли тяхното съществуване. И тази лъжа деморализира цели поколения. Спомням си енергията в началото на последния голям протест - колкото да беше отрицание на ГЕРБ, в която аз бях, толкова ми беше приятно да виждам по улиците на София млади красиви хора, майки с колички, студенти, дошли и от чужбина - все хора, които скандираха за промяна и за живота, който те искат. Но за съжаление на първия ред изведнъж се появиха никому незнайни хора на Подмяната, застанаха в последния момент на първите редици и днес са готови на всичко за властта. Тази Подмяна беше поредното генерално разочарование и на стари, и на млади - че може България да има някакъв по-добър живот. И днес, когато можехме да бъдем много по-напред от Румъния, от Хърватия и други страни в похода ни към Европа, те ни изпревариха заради грешната ни политика. Когато управлението на ГЕРБ беше подготвило България за чакалнята на еврозоната, ние пропуснахме и този шанс. Иска ми се да вярвам, че ще се намери водач, който ще бъде печеливш, ако може да изведе на улицата тази обезверена маса от 60 процента негласуващи, защото там са нашите образовани млади хора, лекари, учители, учени от БАН, професори, инженери, работници, интелигенция - цялото ни общество е там с целия си могъщ ресурс.

- Имате ли обяснение за липсата на лидери не само в България, но и в Европа.
- Липсата на лидери в България си я обяснявам много лесно. Държава не се прави със случайници, жадни за власт и пари, маскирани като промяна. Държава се прави с хора можещи като Вазов, Буров, Стамболов - изявени в своето поприще и полезни с уменията си. А за Европа и света - има криза на лидерството, защото участваме във война с природата, глобалните промени създават все повече несигурност във всички общества. На върха изплуват хора, които не са подготвени да управляват. Ако не бъде подменен този политически елит, все по-актуални ще стават думите на Радой Ралин :„Първите паднаха в кърви, а последните станаха първи“...

Нашият гост

Член на Европейската академия за изкуство - Париж
• Академик на Международната академия по изкуства - Москва
• Член на АЯП на ЮНЕСКО
• Член-кореспондент на БАН
• Член на Парижкия есенен салон
• Почетен професор и Доктор хонорис кауза на УниБИТ
• Почетен член на СБХ
• Почетен член на Съюза на испанските художници
• Носител на най-високите ордени на България
• Носител на най-авторитетните международни награди за изкуство
• Два пъти министър на културата на България
• Председател на Комисията по културата и медиите в 44-ото Народно събрание
• Председател на 48-ото НС