На фона на шока и травмата във Валенсия, избликът на солидарност нараства с всеки изминал ден.
В сградата на музей в центъра на града огромен брой доброволци се редяха на опашка, за да получат провизии – кофи, мопове, храна и вода – преди да се качат на автобусите за районите, най-силно засегнати от катастрофалните наводнения, които заляха региона по-рано тази седмица, убивайки повече над 200 души. Много хора, включително и един българин, все още са в неизвестност.
Организаторите смятат, че 15 000 души са се появили само тази сутрин за първото координирано почистване, запълвайки това, което според мнозина е вакуум, оставен от властите, съобщават от BBC.
Шестнадесетгодишният Педро Франциско чака на опашка с родителите си в продължение на четири часа, отчаяно търсейки помощ. Той казва, че дядото на негова приятелка е загинал при наводненията, но досега тя не е успяла да извади тялото.
„Трябва да направим каквото можем“, казва Педро. „Просто е ужасно да видя какво се е случило.“
На опашката се реди и Оскар Мартинес със съпругата и синът си.
„Чувствам гняв“, признава той. „Това беше трагедия, която можеше да се избегне. Всичко, което регионалното правителство трябваше да направи, беше да ни даде предварително предупреждения за наводнения."
Гневът е повтаряща се тема във Валенсия и околностите, където са станали повечето от 211-те смъртни случая - като се очаква броят им да нарасне още повече.
В понеделник започнаха проливни дъждове, които причиниха масивни наводнения в региона, разрушиха мостове, откъснаха общностите и ги оставиха без вода, храна или електричество. Хиляди служби за сигурност и службите за спешна помощ трескаво разчистват отломки и кал в търсене на жертвите, взети от това, което испанското правителство нарича второто най-смъртоносно наводнение в Европа.
Ампаро Естеве говори пред BBC на пешеходен мост, пресичащ река Турия във Валенсия. Тя се готви да отиде пеша до своя град, Пайпорта, тъй като пътищата остават затворени, а Естеве отчаяно иска да помогне на съседите си.
Описвайки момента, в който се появиха внезапните наводнения, тя казва: „Моите съседи ми казаха да бягам колкото мога по-бързо. Водите ме следваха, наистина, много бързо. Бях вкъщи три дни без светлина, без вода, без телефони, нищо. Не можах да се обадя на майка ми, за да й кажа, че съм добре. Нямахме храна или вода за пиене."
Тя също изразява гняв срещу властите.
"Никой не ни помага", категорична е Естеве.
Сега Ампаро остава при баба си и дядо си, защото се страхува да се върне заради грабителите.
Правителството на Валенсия заяви, че грабежите увеличават несигурността в региона и предупреди, че виновните ще бъдат изправени пред правосъдието. Собственичката на магазин Емилия, на 74 години, също споделя, че се чувства изоставена, докато разчита на разрушенията в Пиканя, предградие на Валенсия.
„Чувстваме се изоставени, има много хора, които се нуждаят от помощ“, казва тя пред агенция Ройтерс, добавяйки, че хората изхвърлят много, ако не и всичките си домакински вещи. "Дори не можем да си изперем дрехите и дори не можем да си вземем душ.“
В телевизионно изявление испанският премиер Педро Санчес обяви увеличаване на силите за сигурност, за да помогне на хуманитарните работи. Той каза, че разполага още 5000 войници, за да помогнат с издирването и почистването в допълнение към вече разположените 2500, наричайки това най-голямата операция на въоръжените сили в Испания в мирно време.
Ще бъде извършено и допълнително разполагане на 5000 полицаи и гражданска гвардия.
Правителството съобщи, че са извършени 4800 спасителни операции и 30 000 души са получили помощ.
Но освен реакцията им, властите бяха подложени на критики и за адекватността на системите за предупреждение преди наводнението.
„Наясно съм, че отговорът не е достатъчен, има проблеми и сериозен недостиг... градове, затрупани с кал, отчаяни хора, търсещи роднините си... трябва да се подобрим“, каза Санчес.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш
Пешо
Интересно защо не се говори за историята на тези наводнения. Порои там има всяка година. В Есенните, като идват от Африка се казват Дана. Та това е всъщност една много мощна Дана. Подобно наводнение е имало през 1957 година. И тогава се взема решение да се отбие реката в ново, уширено корито. И се приема хидрологичен план за да не се повтаря. Събирани са пари за плана. Плана е изоставен с демокрацията, отново възстановен с консерватора Азнар, отново погребан със скандално дошлия на власт благодарение на атантат убил 200 души социалист Сапатеро. Окончателно погребан от консерватор Рахой, който предава контрола на водните ресурси на Брюксел, и накрая поруган със плановете на Подемос (нещо като нашите ППДБ) да възвърне коритата на реките отпреди човешката намеса. Това е част от техния план за "възстановяване и развитие" след политическите репресии оправдани с ковида. Между другото доста по-щадящ местните от българския план. Да не забравяме че залената "сделка" и парижкото споразумение искат именно това: прединдустриална епоха. Ето тук материали от два вестника за да стане ясно за какво става дума. https://www.eldebate.com/espana/20241101/riada-valencia-1957-cuando-gobernar-servir-no-servirse_241018.html https://www.elconfidencial.com/espana/comunidad-valenciana/2024-10-31/dana-valencia-riada-inundaciones-vilamarxant_3994145/