"Генералският номер" вече е игран с Ангел Марин и с участието на водача на АБВ

До генерали опряха партиите. Носители на позлатени пагони обсъждат за кандидати за избор на президент в Реформаторския блок (РБ), ръководството на комбината АБВ-БСП вече предложи своя. ГЕРБ си има премиер с лампаси, затова ще мине с цивилен кандидат, когато му дойде времето. Защо този профил е привлякъл партийните централи, не е трудно да се досетим: на заинтересуваните отвъд океана от спецификите на бъдещия държавен глава на България се подават подходящи кандидатури с оглед получаване на тъй нужното за партийните водачи одобрение.

БЗНС-то на военния земеделец Ненчев се е спряло на доскорошния военен представител на България в Главната квартира на НАТО ген. Съби Събев. Седесарите в РБ - този „сложен съюз на партии и гражданско тяло“ - размахаха своя генерал Димо Гяуров, също с трайни и полезни контакти във Вашингтон и Брюксел. АБВ-БСП стъписаха потенциалните избиратели със свой американски довереник - ген. Румен Радев.

Здраво цакат Първанов и Нинова конкуренцията! За да няма недоразбрали, към медиите е любезно подадено лично окуражително писмо до него от полковника от американските ВВС Джо Фехели. „Румене, ти знаеш кой си. Ти си герой на България, лидер на вашите ВВС... За връзката между българските и американските ВВС ти си направил много повече от всеки, когото познавам...“.

Къде ли е съзрял полковникът българска авиация? Дали ген. Радев е пропуснал в личната им кореспонденция да го информира, че подава оставка като началник на авиацията, защото „не желае чужди самолети да пазят родното небе“ и като командир на ВВС е „в невъзможност да осигури професионалното развитие на нашите пилоти и инженерно-техническия състав ...“? Какъв лидер, какъв герой, какви 5 евро, когато сам заявява обратното на полк. Фехели: „самият аз съм на ръба да загубя пространствена ориентировка кой съм всъщност“!

Искрен е генералът, от редица други източници знаем факти и обстоятелства за трагичното състояние не само на ВВС, но и на остатъците от българската войска. Несъмнено е отличен боен пилот, сигурно с болка в душата е вдигнал ръце пред непреодолимите препятствия да изпълнява функциите на началник на ВВС. Недоволството на Борисов е поза, Радев е много по-близък с него, отколкото някога ще бъде с Нинова, с нея май не се познават и нямат общи теми за разговор.

Ако летецът стане президент, Борисов печели, не БСП и дори не позитанските умници. Може би не е лукавствал, когато преди е давал дума на премиера, че няма нищо общо с политиката. Обаче що дири днес като кандидат на Първанов и Нинова? Какви са му АБВ и БСП на Румен Радев или той на тях, та да влиза в политиката от тяхно име, като същевременно уверява, че в оставката му няма политически мотиви?

Логично е да се е договорил с тях преди оставката. Чистопробен „парашутист“ в политиката въобще и в тези партии конкретно. Както беше обяснено тези дни в „Труд“, като непартиен кандидат по закон може да бъде действащ военнослужещ до евентуалния си избор. Щом подава оставка, за да се бори за изборна длъжност от политическа партия или коалиция, значи е партийна кандидатура. Но напълно подходяща за символ на неявно коалиционно управление според модела „няма ляво, няма дясно“.

Този „генералски“ номер вече е игран и пак с участието на водача на АБВ. През март 1998 г. командващият Ракетни войски и артилерия генерал Ангел Марин на пресконференция внезапно обяви, че държавата е абдикирала от армията, че ракетните войски са нужни на всяка модерна армия и той е категорично против да се унищожават нашите тактически ракети заради командата „бегом към НАТО“.

Вдигна шум, уволниха го дисциплинарно, президентът Петър Стоянов заподозря в изявлението му политически акцент, скоро се кандидатира за депутат с листата на ДПС. В продължение на десет години двойката Първанов-Марин символизираше стратегическия съюз БСП-ДПС. През това време тичането към НАТО беше ускорено, а когато режеха ракетите на полигона „Змеево“, вицепрезидентът Марин бодро успокояваше населението.

Марин беше представен пред членове и симпатизанти на соцпартията като противник на политиката по националната сигурност на СДС. Радев е представен като критик на сегашните управници по същата особено болезнена за обществото тема. „Лъжа и измама до полуда!!!“ - така коментира номинациите в левицата проф. Михаил Мирчев, потомствено свързан с БСП. Така е, долавя се и отстрани не само със зрението и слуха, а дори и с обонянието.

Георги Първанов чрез Корнелия Нинова, Стефан Данаилов, Кирил Добрев, Румен Овчаров, Георги Гергов и още неколцина в Изпълнителното бюро придоби мощно лоби на „Позитано“ 20, но и Сергей Станишев има свои довереници начело с Юрий Асланов. Последните отдавна прокарват своята фаворитка Мая Манолова, а тя е многократно по-силна кандидатура с оглед посочването й в близо 90% от общинските организации и симпатиите на доста други потенциални избиратели. Друг въпрос е, че е неприлично да ползва за трамплин заетия съвсем отскоро пост на омбудсмана.

Нямат време АБВ-йците, затова за подриване на Манолова на сцената е изваден харизматичният бате Сергей. Закъде е без него Първанов, близо 20 години героичният за бившите комунисти образ от „На всеки километър“ успешно му служи във всяка трудна ситуация за манипулиране на партийния актив. И докато Ловджията наблюдава от чакалото, Ламбо се хвърля да крепи обърканата Нинова, върти и интрига срещу Манолова. Хем сам се оплаква от аритмия и проблеми с очите, хем краката не го държат и по пет пъти си мери кръвното, но като единствен неин заместник символизира безрадостното състояние на БСП.

„Стоя по цял ден на диванчето вкъщи като пукал и се ругая“, казва. Слънчасали са позитанците, забавляват публиката през август с циркаджилъци. Очертава се не просто голям провал на позитанците и на Нинова, а влизане в поредица от унизителни падения. Първото беше на Бузлуджа, хората бяха наполовина, сравнено с миналата година. На трибуната са липсвали както предишният председател, така и предшественикът му Станишев, шефът на ПЕС.

Ако ген. Радев бъде обявен за кандидата на партията, тарикатското допитване през юли до низините ще се възприема от повечето партийци като подигравка. Ако той се стъписа пред глупотевините и скандалите и откаже, ръководството пределно ще се обезцени, тъй като не разполага с поне малко убедителен друг вариант. Единствено перспективна беше кандидатурата на председателката Нинова, но сама я провали. Ще последват поредица скандали, някои болезнени, а на изборите кандидатът на соцпартията ще загуби и от Красимир Каракачанов.

Освен двамата споменати генерали в РБ са обсъждали още Трайчо Трайков, Корман Исмаилов, скулптора Велислав Минеков, проф. Огнян Герджиков и Гроздан Караджов - всъщност все кандидати за вицепрезидент към бъдещата кандидатура на ГЕРБ. Откъм ДСБ се очаква и поредното заядливо „ку-ку“ на Радан Кънев, предстои и някакво всереформаторско допитване. Борбата на доброто с прекрасното в партиите продължава.

Както и т.нар. леви, така и т.нар. десни не са в състояние да излъчат силен и приет от всички тях политик, затова бутат напред генерали и смирено очакват кандидата на ГЕРБ, но може и него да освиркат, както Цецка Цачева на Рожен.

Май и Виктория Нюланд ще се озори, преди да обяви одобрението си