Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет

Свикването на Народното събрание на 12 април е знак, че няма време за губене и партиите не само трябва да приемат бюджета и необходимите закони за излизане от кризата, но и да договорят и изберат редовно правителство. В никакъв случай не трябва да се приема като начало на поредния провал и бързане към нови парламентарни избори, каквито предположения вече се тиражират. И още по-малко това да се свързва със Страстната седмица, в която Христос е предаден, разпънат и възкръснал в края й. Ако все пак се търсят символи, то смирението и грижата за паството трябва да ръководят политиците.

И вместо да чертаят червени линии и да преливат от пусто в празно, да се приземят и приемат реалността. А тя е, че въпреки изборния резултат, който не даде предимство за самостоятелно управление на двете водещи партии, те трябва не да враждуват, а да обединят усилията си за съставяне на правителство, работещо за ползу роду.

Една седмица мина, а все още чуваме общи приказки, сред които най-шумни са защо не бивало да се дава подкрепа.

Изтъркалата се вече дъвка, че партиите трябва да мислят за местните избори наесен бе заменена с плашилото “Възраждане”, което щяло да стане първа политическа сила, ако партията на псевдопромяната подкрепи общо правителство с ГЕРБ. Всъщност това е поредната фантасмагория, която показва, че “ПП” са тръгнали към самоизолация - най-прекият път към маргинализирането, както сочи историческия опит със затриването на СДС след падането на правителството на Иван Костов през 2001 г. Изобщо не трябва да се обръща внимание и на друго тяхно твърдение, че те можели да съставят правителство, ако мандатът отиде при тях. Видя се в предишния парламент как се провали това тяхно намерение. С изключение на “ПП”, които отказват разговори, всички останали партии имат най-малко три-четири общи приоритети, които биха били базата за разговори и подкрепа на работещо правителство. Не бива да се изключва и подкрепа от “Демократична България”, които колкото по-бързо се отделят от механично създадената и провалила се коалиция с “ПП”, толкова по-добре ще е да запазят политическата си физиономия. “Възраждане” също не са за пренебрегване, най-малкото заради твърденията им, че милеят за хората.

Целта на незабавното започване на преговори трябва да е не поредното тупане на топката, а още първият мандат, правителство да бъде съставено. Водещи, но не натрапчиви в преговорите трябва да са ГЕРБ, а позицията им, че единствено е нужен кабинет на националното спасение, трябва да убеди за подкрепа и останалите партии. Разговорите трябва да се водят и за приоритетните закони и бюджета, като за изпълнението им трябва да се търсят консенсусни лица, какъвто беше екипът от неосъществения кабинет “Габровски”.

Най-същественото при тези разговори, е че трябва да се спре робуването на мантри като “добри” и “лоши”, “хартиена коалиция”, коалиция на “войната” и на “мира”.

Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет. Не само заради продължилото дълго безвремие, а и заради очакваната от обществото тяхна отговорност. Последните избори ясно показаха, че на спасители-шарлатани не може да се вярва, показаха още, че протестният вот нараства, на негласувалите - също и че политическото безхаберие става нетърпимо. Тоест, времето на между партийните боричкания и себелюбивата нетърпимост е приключило. И е дошло време за нелицеприятна, публично видима и полезна за хората работа, която да върне доверието в страната и от европейското семейство, към което принадлежим.