Нация вътре в нацията

Процесът на изостряне на междуетническите отношения в САЩ се развива. Постоянният приток на мигранти от Латинска Америка вече доведе до създаването на големи анклави с латиноамериканска култура, испански език и католицизъм в югозападната част на САЩ. Това в много социокултурни параметри не съвпада с обществото на англосаксонците.

През 1846-1848 г. в резултат на неуспешната война за Мексико със северноамериканците, последните завзеха Аризона, Невада, Калифорния, Юта и Ню Мексико. Англосаксонските заселници отделиха Тексас от Мексико още по-рано. Досега на ниво патриотично съзнание мексиканците считат тези щати за мексиканска земя.

Мексиканците са единствената етническа група в САЩ с историческа причина да предявяват териториални претенции към Вашингтон.

Англоезичната преса в щатите с висок процент на испаноезичното население е принудена да признае фактите за дискриминация срещу латиносите в САЩ. Това е знакът и за институциите „За мексиканци и кучетата входът е забранен“, освен това тази забрана е валидна и за погребението на испаноезичните военнослужещи, наградени с Почетен медал (аналог на медала „За храброст“), във военните гробища където са били погребвани белите.

Много прехваленият американска ''топилен котел'' (melting pot) не успява да претопи масата на латиноамериканските мигранти. Те успешно заменят онези поколения от латиносите, които са се асимилирали. Социолозите от Pew Research Center посочват, че дори в третото поколение само 33% от пълнолетните мигранти от Латинска Америка се определят като американци. 67% от тях се само идентифицират или с името на страната си по произход, или като латиноси.

През 2019 г. населението на испаноезичното население в САЩ надвишава 60 млн. Това е 18% от населението на САЩ и е повече от населението на Масачузетс, Кънектикът и Род Айлънд, взети заедно. Очаква се до 2050 г. латиносите да съставляват 30% от населението. Тяхната раждаемост е 3,5% и е по-висока от тази на чернокожите (2%) и дори повече от белите (1,5%). От 60,6 млн. латиноси 70% са мигранти от първото или второто поколение, които не изпитват особено усещане за участие в англосаксонската култура. Още през 1998 г. в Тексас и Калифорния испанското име Хосе изпревари английското Майкъл за новородени момчета по популярност.

За латиносите, много повече, отколкото за англосаксонците, има тенденция към запазването на националните традиции. Само 3% от латиноамериканците използват неутралния по пол термин Latinx, измислен от американски социолози, който да замени термините Latino и Latina, обозначаващи латиноамерикански мъж и латиноамериканска жена.

Латиносите в САЩ вече се превърнаха във видно политическо явление. Появи се терминът „синдром на Колумб“ - новото откритие на Америка от белите политици, които съветват политическите стратези да флиртуват с избирателите от латиноамерикански произход. През 2020 г. за първи път в историята на САЩ броят на гласоподавателите от латиносите (32 млн.) надмина числеността на афроамериканските гласоподаватели (30 млн.).

Бившият съветник на президентите Никсън и Рейгън Патрик Бюканън в своята книга „Смъртта на Запада“ (The Death of the West) нарече неасимилираните мигранти в САЩ „нация вътре в нацията“. 30 млн. от жителите на страната са родени извън нейните граници, и повечето от тях са мигранти от Латинска Америка.

В книгата си ''Самоубийството на свърхдържавата: Ще оцелее ли Америка до 2025 г.?'' (Suicide of a Superpower: Will America survive to 2025?) Бюканън пише: „Америка се разпада. Вече няма една неделима нация под Бог, скрепена с Клетвата за вярност към знамето на САЩ". През 1960 г. Италия, Германия, Канада, Великобритания и Полша влизат в първите пет страни, които са дали най-много мигранти в САЩ. През 2000 г. Това вече са Мексико, Китай, Филипините, Индия и Куба. Това е пътят  от националното многообразие до господството на небелите американци над англосаксонските американци.

Латиноамериканските лингвисти настояват, че САЩ нямат историческото право да бъдат наричани англоговоряща държава: във Флорида, Тексас, Аризона, Юта, Невада, Ню Мексико и Калифорния, където испанският език е пристигнал няколко века по-рано от английския, а в Луизиана преобладаващият език първоначално е бил френския.

До 2042 г. белите ще станат малцинство в САЩ. С наближаването на тази дата САЩ ще претърпят радикална ревизия на основите на своята вътрешната и външната политика, на държавната идеология и културата, образованието и социалното осигуряване. През 1960-1970-те години в югозападните щати на САЩ имаше антивоенно движение за човешки права на чиканосите (Chicanos е едно от прякорите на мексиканците в САЩ). Те поискаха равни права с белите, сътрудничиха си с движението ''Черната сила'', (Black Power Movement) което се бореше за правата на афроамериканците. На тези хора принадлежи лозунга: „Ние сме непокорен народ в покорена земя ...“.

Чиканос излагат Духовната концепция на Aцтлан (El Plan espiritual de Aztlán) или това е идеята да се върне на мексиканците моралното и историческото право на собственост върху земите, отнети от САЩ от Мексико през 1848 г. Ацтлан е митичната прародина на ацтеките и концепцията на Ацтлан предлага това име да се наложи за всички щати на САЩ, които преди това са били мексикански.

Националният въпрос в САЩ придобива такава острота, че в близко бъдеще трябва да очакваме възраждане на движението Чиканос и концепцията на Ацтлан. И тогава раздялата по националните „шевове“ ще се превърне за САЩ от метод за отстраняване на геополитическите си противници като СССР и Югославия във вътрешна реалност.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)