Къде е стратегията Запада по отношение на Украйна?

При военните действия Русия харчи много по-малко от контингента на НАТО в Европа

Евросъюзът дори не може да измисли как да защити собственото си икономическо бойно поле

Докато всички сме запознати със Сун Дзъ, китайският генерал, военен стратег и философ, който е написал несравнимото „Изкуството на войната“, което е по-малко известен от „Стратегикон“, византийският еквивалент в изкуството на войната.

Византия от VI век наистина се нуждаеше от обучение, тъй като беше заплашена от изток, последователно от Персия, арабите и турците, а от север от вълните на степните нашественици като хуните, аварите, българите, полуномадските тюрски печенеги и маджари.

Византия не можеше да победи просто като следва класическия модел на грубата сила на Римската империя, защото не разполагаше със средствата за това. Така военната сила трябваше да бъде подчинена на дипломацията, едно по-евтино средство за предотвратяването или разрешаването на конфликти. И тук можем да направим завладяваща връзка с днешна Русия, водена от президента Владимир Путин и неговия ръководител на дипломацията Сергей Лавров.

Но когато за Византия станаха необходими военните средства, както е при руската специална военна операция (за предпочитане беше да се използват оръжия за сдържане или наказание на противниците, вместо те да се атакуват с пълна сила.

За Византия стратегическото превъзходство, беше в по-голяма степен важно от дипломатическото или военното и беше психологически въпрос. Самата дума Strategia произлиза от гръцкото strategos, което не означава „генерал“ във военния смисъл, както смята Запада, а исторически отговаря на управленската военно-политическа функция.

В своята операция руснаците се наслаждават на пълната стратегическа неяснота, която доведе колективния Запад в пълен безпорядък. Пентагонът не разполага с необходимата интелектуална „огнева мощ“, за да надхитри руския Генерален щаб. Само няколко външни лица разбират, че това не е война, само защото Въоръжените сили на Украйна са били безвъзвратно победени. Всъщност това е, което руският военен и военноморски експерт Андрей Мартиянов нарича „общовойскова полицейска операция“, в продължаваща и развиваща се работа по демилитаризацията и денацификацията.

ЦРУ на САЩ е още по-зле по отношение на това, че всичко е погрешно, както наскоро показа директорът на Националното разузнаване Аврил Хейнс по време на своя доклад на Капитолийския хълм. Историята показва, че ЦРУ стратегически е провалило всичко - от Виетнам до Афганистан и до Ирак. Украйна в тази серия е не по-различна.

Украйна никога не е била готова за една военна победа. Това, което постига, е бавното и болезнено унищожаване на икономиката на ЕС, съчетано с изключителните печалби за военно-промишления комплекс на Запада от продажбата на оръжия и пълзящото управление на политическите елити на тези страни чрез службите за сигурност.

Последните от своя страна бяха напълно объркани от руските способности в C4ISR (командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и разузнаване), съчетани със зашеметяващата неефективност на собственото им „съзвездие“ от дронове, Джавелини, Стингери, NLAW и турските дронове Байрактар.

Това невежество далеч не надхвърля тактиката или оперативната и стратегическата сфера. Както възхитително отбелязва Мартиянов, те „не знаят какво ги връхлита на съвременното бойно поле с почти равен, да не говорим за равен противник“.

Мащабът на „стратегическите“ съвети от сферата на НАТО беше очевиден в случая с фиаското на Змийския остров. Това беше пряка заповед, дадена от британските „консултанти“ на украинския президент Владимир Зеленски. Главнокомандващият на ВСУ Валери Залужни смяташе всичко за самоубийство и той се оказа прав.

Всичко, което руснаците трябваше да направят, беше да изстрелят няколко подбрани противокорабни и надводни ракети „Оникс“ от бастионите, разположени в Крим по летищата южно от Одеса. И един миг Змийският остров се върна отново под руския контрол, въпреки че високопоставените британски и американски морски офицери „изчезнаха“ по времето на десанта на украинската армия на острова. Именно те бяха „стратегическите“ актьори на НАТО на място, които раздаваха лошите съвети.

Междувременно руските войски внесоха дипломацията на бойното поле, като предадоха 10 тона хуманитарна помощ на жителите на Херсон, като Кирил Стремоусов, заместник-началник на военно-гражданската администрация на региона, обяви, че Херсон иска да стане част от Русия.

Успоредно с това Георги Мурадов, вицепремиер на правителството на Крим, „не се съмнява, че териториите на Южна Украйна ще се превърне в друг регион на Русия. Това, както оценяваме от общуването ни с жителите на региона, е волята на самите хора, повечето от които са преживели 8 години в условията на репресии и тормоз от страна на укронацистите.“

Главата на Донецката народна република Денис Пушилин е категоричен, че ДНР е на път да освободи „своите територии в конституционни u граници“, след което ще се проведе референдум за присъединяването към Русия. Що се отнася до Луганската народна република, процесът на интеграция може да започне още по-рано и единствения регион, който предстои да бъде освободен, е районът Лисичанск-Северодонецк.

Друг пример е атаката срещу Изюм в района на Харков, ключов опорен пункт на фронтовата линия. Руското министерство на отбраната следва модел на смилане на врага, докато се движи бавно и ако срещне сериозна съпротива, те спират и разбиват украинските отбранителни линии с непрекъснати ракетни и артилерийски удари.

Това е само илюстрация как руският Генерален щаб прилага своята запазена марка, методична и старателна стратегия, където основният императив може да се определи като желанието да се запази личния състав. С допълнителното преимущество от използването само на част от общата руска огнева мощ.

Стратегията на Русия на бойното поле рязко контрастира с упоритостта на ЕС да бъде сведен до статута на вечеря за американското куче, като Брюксел води икономиките на цели нации в известна степен до сертифициран колапс и хаос.
И отново трябваше руският външен министър Сергей Лавров, магистър по дипломацията да го изрази.

На въпроса „Какво мислите за инициативата на Жозеп Борел за прехвърлянето на замразените руски активи на Украйна като „репарации“? Можем ли да кажем, че маските са свалени и Запада върви към открит грабеж? Лавров отговори: „Може да се каже, че това е кражбата, която не се опитват да скрият... и за Запада това става навик. Скоро може да видим как се премахва поста на главен дипломат на ЕС, тъй като ЕС няма почти никаква собствена външна политика и действа в пълна солидарност с подходите, наложени му от САЩ“.

ЕС дори не може да измисли стратегия за защитата на собственото си икономическо бойно поле и просто наблюдава как САЩ де факто прекъсват своето електрозахранване. Тук сме в една област, в която САЩ имат тактическо превъзходство и това прилича на икономически и финансов шантаж. Но не можем да наречем тези ходове „стратегически“, защото те почти винаги имат обратен ефект върху интересите на САЩ като хегемон.

На украинския военен театър Москва харчи много по-малко от контингента на НАТО и той вече пропиля $50 млрд. и продължава да пилее, докато руснаците пропиляха $4 млрд. и вече завладяха Мариупол, Бердянск, Херсон и Мелитопол и създадоха сухопътния коридор към Крим като осигуриха неговото водоснабдяване и контролират Азовско море и неговия основен пристанищен град и освобождават стратегически важните точки като Волноваха и Попасная в Донбас, както и Изюм близо до Харков.

Стратегическата победа на Русия в нейния днешен вид е военна, икономическа и може би дори геополитическа. Векове след като беше написан „Византийския стратегикон“, Глобалният Юг ще бъде много заинтересован да види и руската версия на „Изкуството на войната“ от XXI век.

*Авторът Пепе Ескобар е геополитически анализатор и специален кореспондент на портала Asia Times.

(Със съкращения, превод за “Труд” - Павел Павлов)