Всички мутри много ме уважаваха и гледаха с респект на мен, хвали се поп фолк певицата

- Софи, правиш 20 години на професионалната сцена и ще отбележиш този юбилей с голям концерт на 9 декември в зала "Арена Армеец". Разкажи ни повече за него.

- Да, това е много чакано от мен събитие. Почти всичко сме подготвили за концерта ми на 9 декември заедно с моите организатори „Фреш мюзик”. Екипът е много голям и се надявам да се получи добър концерт. Оркестър „Кристали” ще свирят, ще има и филхармония. Ще изпея много от моите хитове през годините и ще се радвам почитателите ми да ме уважат с присъствие на този мой професионален юбилей.

- Ще има много гост-изпълнители, доколкото зная, какво друго ще се случи на концерта, някакви изненади подготвяш ли?

- Основно аз ще съм си изпълнителят, но да, ще има и други колеги на сцената, с които през годините сме правили много дуети. Подготвям и изненади, но няма да ги кажа сега, защото няма да е интересно. Ще пея с 3 специално ушити за мен тоалета от София Борисова, с която сме адашки и от много години й се доверявам. Много се вълнувам, защото е голямо събитие за мен.

- Хората говорят, че сред изненадите ще са Слави Трифонов и Гринго. Вярно ли е това?

- Ами аз си го чакам Гринго да си дойде, той много си ми липсва. Опора си ми е. Ама няма сега да ви казвам всичко, така ще разваля магията. На 9 декември всичко ще разберете, ако присъствате в залата.

- Спомняш ли си за началото на твоята кариера - какво беше тогава и какво се промени през тези години при теб?

- Честно казано, има доста промяна. В началото си пробвахме гласовите данни, това-онова, как ще ни е. Сега сме по-модерни и сме в крак с времето. Но аз и преди, и сега все съм си обичала да пея, да забавлявам хората.

- А какво се случва с Гринго? Той ще се прибере ли вкъщи? Как вървят нещата в съда?

- Все още не се знае. Както казах и в едно телевизионно интервю, имаме си правосъдие и те ще работят по въпроса. Аз зная, че той е невинен и си го чакам.

- Синът ти Лоренцо вече има самостоятелна песен. И той ли иска да се развива като изпълнител?

- Да, той подготвя песнички и това много ме радва. Сам си избира автори, мисли над песните и идеите.

- Ти даваш ли му някакви съвети?

- Разбира се. Той се допитва до мен, но аз не му давам много-много съвети, защото сега поколението върви с едни нови текстове, различен начин на обличане и повечето оставям той да си решава нещата. Но за някои по-трудни неща се допитва до мене.

- Какво е мнението ти за пластичните корекции при жените и ти самата имаш ли такива?

- Аз, честно казано, не съм против, защото ние, хората от шоу бизнеса, както жените, така и мъжете, трябва да изглеждаме добре. Хората искат да гледат нещо красиво, така че не съм против това. Аз все още не съм започнала да правя някакви такива фрапантни неща, но ходя на някаква поддръжка – имам перманентни вежди, знае се, че имам силиконови цици от преди 10-15 години вече.

- Добра домакиня ли си, обичаш ли да готвиш или на теб ти готвят?

- Мисля, че съм добра домакиня, но не ми остава време, а и не е най-любимото ми занимание. Аз съм си казала, че има хора за всичко. Ние сме голяма рода, имам много снахи, майка ми, които винаги ме канят на хапване и тях определям като добри готвачки.

- Ти винаги си говорила и пяла за голямата любов, смяташ ли, че Гринго е твоята голяма любов?

- Аз мисля, че той е голямата ми любов, защото, още преди да хвана Гринго, имам такава песен, която се казва „Голямата любов”, и аз съм казвала, че кой каквото пее, това му се случва. И аз така си я пожелах тази голяма любов и така се появи Гринго в живота ми. Той по негов си начин ме кара да се чувствам специална за него. Той не е от тези мъже, които подаряват цветя, пък вечер това-онова, но има негови си тънкости, които ме впечатляват и се чувствам специална. Като цяло като мъж е много сериозен, има чувство за хумор, но не постоянно, и е силен характер. И затова понякога доста спорим вкъщи, защото и аз съм силен характер, и той също и се надпреварваме кой да командва. И накрая стигаме до някакъв резултат - всички да са доволни.

Стефан Командарев:

Най-голямата болест на обществото ни е моралната криза

У нас расте скайп поколение, отглеждано от баби и дядовци, огорчен е режисьорът

- Г-н Командарев, вашият филм „Посоки” пожъна голям успех в Кан и на фестивала в Сараево. Очакван ли беше този успех и на какво се дължи според вас?

- Това е малък, нискобюджетен филм, който е много личен. Основната мотивация за него са децата ми, защото те порастват и от няколко години започнах да си задавам въпроса къде ще живеят те, в какво общество и т.н. Аз преди време за себе си взех решението да бъда от оптимистите и да остана в България. С този филм се опитвам, доколкото мога като режисьор, тази държава, която си я обичам и за която ми пука, да й изправим малко кривиците. Когато учех медицина, имах професор по вътрешни болести, който казваше, че 80% от доброто лечение е точната диагноза. Някак си с този филм се опитваме да покажем диагнозата на България.

- И до какъв извод стигнахте – от какво боледува държавата ни?

- Аз не съм социолог, политик или нещо от тоя род, но диагнозата тук включва това, че децата, които излизат от училище, са с недобро образование, възрастните хора с тези пенсии и тази здравна система са оставени на произвола на съдбата. Засегнат е въпросът за моралната безпътица, затова филмът се казва „Посоки”. Забравили сме какво е добро и зло, неравенството и бедността са много силни, огромен процент от населението напусна страната, демографските ни показатели са най-лошите в цяла Европа. Но като че ли проблемите с икономика, здравеопазване, образование могат с някакави мерки в рамките на 5-10 години да се оправят. Най-големият проблем си остава моралният. В момента в България израства едно ново поколение, което специалистите наричат скайп поколението. Това са деца, които израстват, комуникирайки с майките и бащите си по скайп, защото те са в чужбина. Тези деца имат много сериозни чисто житейски, морални и ценностни проблеми. Бабата, дядото и скайпът не могат да заместят моментите, когато излизаш с детето си, играете заедно, помагаш му за домашните и т.н. Всички тези механизми детето възприема с кожата си - картината за света, модела за подражание, кое е добро и кое зло. Затова мисля, че най-голямата болест на нашето общество е моралната криза.

- А какво ни доведе до това положение с липса на морал, на образованост и на ценности? Това само за нашата страна ли е характерно или го има и в развитите страни?

- Френските селекционери на фестивала в Кан казаха, че това е български филм за 6 таксита и 6 истории в град София, но всяка една от тях е напълно възможно да се случи във всеки европейски град. От друга страна, в България има наистина уникални неща, които ги няма никъде по света. Като например това как живеят възрастните хора. Когато трябва да купя лекарство за близък човек от аптека във Франция и си извадя портфейла, ме гледат по много странен начин, защото там в аптеката не се плаща. Цялото лечение се поема от здравната каса. Тук болните са оставени на доизживяване. Ако страдат от по-сериозна болест, като Алцхаймер например, трябват лекарства, които струват стотици левове и често близките теглят кредити, за да могат да ги купят. Ние отидохме от една крайност в абсолютно друга. Така е във всички сфери на живота. Затова искам чрез моя филм да развълнувам хората, да породя дебат и дискусия за важните теми. Аз смятам, че киното и изкуството трябва да възпитават вкус и ценности, а не само да забавляват.

- Не смятате ли, че има липса на тв продукти, които да ни показват тези ценности, както е например в турските сериали?

- Не съм голям специалист в областта на телевизията. Опитвам се да го правя с моите филми. Ако трябва да бъде откровен, гледам да не гледам телевизия. Предпочитам да гледам по един игрален или документален филм на ден, и то през компютъра. Освен това не обичам да гледам хубави филми по телевизията и ще ви кажа защо. Като човек, който е прекарал месеци наред в монтажа, за да създаде някакъв ритъм на филма, да гради някакво напрежение и драматургическа структура, за мен е абсолютен потрес, когато точно филмът тръгва, набира, създал е някаква динамика и в този момент се прекъсва и започват реклами за салами, кредити, лютеници, тоалетна хатия. Така цели 10 минути съм извън филма. Закакво режисьорът се е мъчил да създаде драматургия, като всичко се заменя с лютеница и салам.

* И Светла Василева преживяла спонтанен аборт

* Лео Бианки ще е жури в „Мастър шеф”

* Алисия влачи малкия Валерко на концертите си

* Банда математици запя партизанска песен

* Хороскоп чертае успешна 2018-а за Илиян

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 6 ДЕКЕМВРИ!