Непредвидени финансови разходи наложили смяна на Еърбъса със Спартан. Качват на борда представители на избрани медии

Президентът Румен Радев няма да лети за Брюксел с „Еърбъс А-319”, а с военния „Спартан”. „Поради непредвидено съкращаване на разходите по посещението на държавния глава в Брюксел на 30 и 31 януари, водената от президента делегация няма да използва правителствения еърбъс. Вместо това ще се използва самолет „Спартан”. Това гласи официалното съобщение от прессекретариата на държавния глава. По тази причина от президентството ще вземат на борда представители само на избрани медии - БНТ, Би Ти Ви, Нова ТВ, БНР и БТА.

Както вече беше съобщено, на 30 и 31 януари 2017 г. президентът Румен Радев ще направи първото след встъпването си в длъжност работно посещение в Брюксел. На 30 януари българският държавен глава ще има срещи с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. На 31 януари президентът ще разговаря с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ще има и други важни срещи.

Очакваше се това да е и първата мисия на Авиоотряд 28 с новия български президент на борда. Оказа се обаче, че полетът на държавния глава и на екипа му до Брюксел ще бъде на борда на военнотранспортния самолет „Спартан”.

Справка на „Труд” в специализирани авиационни сайтове показва различни данни за цената на един летателен час за двете машини. При еърбъса един час във въздуха може да струва около 7000 долара, а според други източници - 4000 долара. Зависи какво се включва в цената - във втората е само горивото и заплатите на пилотите и другия персонал, а в първата влизат и общата поддръжка, амортизация и летищните такси.

При военнотранспортния „Спартан” един летателен час излиза около 2500 долара. Но той лети със скорост от 580 км/час и съответно полетът до Брюксел ще е по-продължителен, отколкото с „Еърбъс А-319” (900 км/час). Така в крайна сметка българският „Еър форс уан” ще се окаже военният „Спартан”.

Авиоотряд 28 понастоящем разполага с два самолета и три вертолета. Освен еърбъса, фалкона и двата хеликоптера Ми-8 има на разположение още един хеликоптер „Аугуста”, който обаче е собственост на Гранична полиция и вероятно заради това не е предмет на обществената поръчка за авиокаско.

Спартан

Производител – „Аления Аеронавтика“ - Италия

Първи полет – 1999 година, в експлоатация от 2005 година

Екипаж: Двама пилоти и щурман при необходимост

Капацитет: 60 войници или 46 парашутисти десантчици, или 6 човека медицински персонал и 36 места за ранени

Двигатели: 2 Ч Rolls-Royce AE2100-D2A турбовитлови

Максимална скорост: 602 км/ч, крейсерска - 583 км/ч.

Максимална далечина на полета: 5930 км

Имаме три броя на въоръжение във ВВС

Инциденти с щастлив край

Нарекоха ги „Куцото Ту“ и „Куцото пате“

30 януари 2008 г. Делегация начело с президента Първанов лети за официално посещение в Мексико. Правителственият Ту-154М каца за презареждане на Азорските острови. След излитането предният колесник не може да се затвори и това налага обратно кацане. Визитата в Мексико е отменена, а самолетът е кръстен „Куцото Ту”. 12 февруари 2015 г. Фалконът с премиера Бойко Борисов на борда получава сигнал за проблем с колесника и се осуетява полет до Брюксел. Нарекоха го „Куцото пате”.

През 1948 година пилот бяга със самолет в Турция

Авиоотрядът кръстен на 28 години от преврата на 9 септември

Историята на правителствения авиоотряд е прелюбопитна. Малцина знаят, че числото в името му идва от годишнината от преврата на 9 септември 1944 г. през 1972-ра, когато е създаден.

Дотогава за обслужване на държавния и партиен елит са използвани самолети на подчинение на други ведомства. След 9 септември 1944 г. и до края на Втората световна война единственият в българската войска бомбардировач Heinkel He-111 (на снимката) е преоборудван в пътнически и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически мисии. Остра потребност от гражданско въздухоплаване се появява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов, през април 1946 г. отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.

„Юнкерс 52/3м” на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна - София. На 15 май 1948 г. главният инспектор пилот Никола Александров на Дирекция въздушни съобщения избягва в Турция с предназначения за правителствен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г. е проведен и терористичният акт от бившия летец от въздушните войски Страхил Михалакиев, при който самолетът Ju 52/3m е отклонен за Турция.

Впоследствие за нуждите на правителството се използва самолет Ли-2. Машината е обслужвана от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните.

Доставката на 2 самолета Ил-14 през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. Известно време лидерите летят с Ил-18, който поставя своеобразен рекорд в началото на 70-те, когато с Живков на борда лети чак до Ню Йорк. Авиоотряд 28 е използвал и самолети Ту-134, Ту-154, Як-40, Ан-24 и др.

Когато гръм удари, как ехото заглъхва

„Бистришки тигри“ и ловен туризъм

Нищо не последва от разкритията на анкетната комисия

През 2013 година избухна поредният скандал с авиоотряда. Оказа се, че правителствени самолети и вертолети са използвани не по предназначение. Най-екзотичните дестинации според тогавашната парламентарна анкетна комисия са били София-Рилски езера, Варна-Шабла, София-Ловни стопанства, София-Безмер. А също и че отборът на Бойко Борисов „бистришките тигри“ е летял с еърбъса до Варна. Тогавашният шеф на авиоотряда хвърли оставка, но данданията отмина и в крайна сметка нищо не последва от разкритията на анкетната комисия.