До куп спорове се стигна след анкетата за Спортист на годината за 2023-а, която бе спечелена от Александър Везенков. По традиция най-добрите ни спортисти бяха подредени в класация след гласуване на спортните журналисти в зависимост от постиженията им през последните 12 месеца. А задачата на хората в редакциите се оказа трудна – в предолимпийската година имаше предостатъчно поводи за спортна гордост, при това твърде разнородни. Значително повече в сравнение с предишни години, доста по-бедни на „премиум“ постижения.

Може би затова сред част от призьорите имаше недоволство от мястото, отредено им в класацията. Нормално, те са спортисти и шампиони, състезателният дух е част от тяхната ДНК, те са там, където са, защото искат винаги да са първи. Огънят, който гори в душите им е най-ценният ресурс в днешния спорт. Все пак предлагането на екипировка, тренировъчни съоръжения и методики сега е несравнимо с това преди няколко десетилетия, обменът на информация е безпрецедентен.

Така се стигна дотам, че двамата ни световни рекордьори си „сравниха“ рекордите.

„Мицин, наистина страхотен, уважение и респект към момчето и към кариерата му, но Карлос Насар също има рекорди само че при МЪЖЕТЕ – написа майката на най-добрия ни щангист Поля. - 2 купи за най-добър състезател тази година, първата на европейското първенство в Армения я спечели като победи по точки най-силния мъж на планетата Лаша Талахадзе и освен това стана пръв с двубой, който никой не можа да надмине в още три категории след неговата 89 – 96, 102 и 109. Може би ако се съгласи да вдига за друга държава, тогава ще го направят спортист на годината в България, защото цял свят говори, че е феномен!!!“

Недоволство от мястото си изразиха и най-добрите ни състезателки в бадминтона – сестрите Стефани и Габриела Стоеви. Те са 23-и в класацията с 23 точки, след като спечелиха титлата на Европейските игри в Краков, които тази година бяха със статут на континентално първенство. Като несъгласие бе изтълкувана и реакцията на Нургюл Салимова. Вицешампионката от Световната купа по шахмат бе класирана 6-а и слезе от сцената веднага след като получи приза си. Впоследствие тя се качи още веднъж – като част от женския национален отбор, спечелил титлата на европейското първенство и припомни, че новата година е олимпийска не само с игрите в Париж, но и в шахмата и пожела добро представяне на тима. А Антъни Иванов напомни за себе си с яростна публикация в социалните мрежи, пълна с нападки срещу бившия му треньор Николай Вакареев, който бе избран за треньор на годината в анкетата на „Труд news”, Петър Мицин и спортните журналисти за вота им. Макар че позициите на доскорошния ни плувец ?1 вече се приемат нееднозначно след допинг наказанието и вулгарните му думи по адрес на ръководството на федерацията.

Всъщност не е възможно да бъде определен ясен критерий, според който да бъдат оценени различни постижения в различни спортове. Може да се сравняват с такива от миналото, но и подобни сравнения не винаги са коректни. Везенков стана първият българин в НБА след почти три десетилетия. Горе-долу такъв е и „срокът на годност“ на постижението на Алберт Попов – подиум на Световната купа в слалома. Георги Глушков и Петър Попангелов едва ли са очаквали скоро да видят как български спортист прави това, което са правили те навремето. Става въпрос за комерсиални спортове с огромна разнознаваемост, купища спонсори и оттам – много голяма конкуренция. Такъв е и тенисът – Григор Димитров е сред най-големите звезди на корта в световен мащаб, но далеч не е най-великият.

Кое е по-ценно – да си най-добрият в ограничено поле за изява – например определена категория в неособено комерсиализиран спорт, или да си в подножието на върха в надпревара с... ами с целия свят? На този въпрос няма как да бъде даден ясен отговор, няма как да го дадат и спортните журналисти. Да, Везенков заслужава всеки цент от 20-те милиона долара в тригодишния си договор със „Сакраменто Кингс“, отиде там като най-добрия в Европа (но в баскетбола това не е също като във футбола например). Но... Глушков беше първият източноевропеец в лигата изобщо, а сега най-добрите в нея са сърбин, словенец, грък... Везенков пък дори не е най-добрата резерва в „Сакраменто“. През май баскетболистът изглеждаше като сигурен победител в анкетата със званието най-полезен играч на Евролигата, а полетът през Океана, който със сигурност е още крачка нагоре в кариерата му, по ирония на съдбата нащърби ореола му.

Световният рекорд за юноши в една дисциплина на един спорт повече ли е от световния рекорд за мъже в една категория на друг спорт? Финал на един от десетината големи тенис турнира през годината повече ли е от финал на Световната купа по шахмат? Всеки има право на мнение. Пък и във всеки спорт има различни първенства с различна степен на важност, стойността на успехите може да се оценява по различен начин гледана отвътре и отстрани. Всъщност дори е хубаво, че има такава тема за разговор – имаше години, когато нямаше за какво да се спори.

Остава ни само да си пожелаем след 12 месеца пак да водим тези спорове, но след като Везенков е натрил носа Леброн Джеймс, Йокич, Дончич и Адетокумпо, Григор е свалил Джокович от трона в тениса и е занесъл у дома няколко купи от Големия шлем, Мицин е накарал румънския си връстник Давид Попович да се удави в опит да го настигне, Алберт Попов е вдигнал Банско на крака с победа в слалома, а Карлос Насар и Нургюл Салимова да сравнят олимпийските си титли във вдигането на тежести и шахмата. Пък нека пак има недоволни... А дали споменатите Йокич и Джокович вече са се хванали за гушите кой е по-велик в Сърбия?