Израелците могат да започнат деескалация, но те нямат заден ход

Арабски протести и антиарабски погроми

Израел продължава с бомбардировките и обстрела на Газа. Повече от сто палестинци загинаха, но Газа също се съпротивлява и отвръща на удара. Щетите върху инфраструктурата на Газа са огромни, като десетки жилищни сгради са разрушени от израелските въздушни удари. Полетите в Израел спряха. Египет предложи примирие, но Нетаняху отказа. Израел също така упорито отказва посредническите усилия на Европа и САЩ. Дори преките заплахи от Турция не им влияят, въпреки че многохилядните турски тълпи настояват пред Ердоган да изпрати войски и да спаси Газа.

Русия поиска Израел да спре да убива палестинците и да спре да превзема палестинските къщи и да гони хората на улицата, само защото те са от грешната националност. И най-вече, да спре да бомбардира Газа. Време е Израел да спре огъня и да се успокои.

Усещането, че са прекалили, се появи и сред израелските политици. Те не очакваха такова „дребно нещо“ като бруталната инвазия в джамията Ал Акса и завземането на палестински домове в Йерусалим да има такива последствия. Никога преди те не са се сблъсквали с подобни бунтове в страната. При това говорим за арабски протести и антиарабски погроми. Любимците на московските либерали, израелските евреи, обират магазините и апартаментите, притежавани от араби, и линчуват попадналите им пред очите араби, точно както бяха погромите в началото на ХХ век в еврейските гета. Полицията не ги закача, но когато палестинците, които са граждани на Израел, излязат на протест, те биват атакувани от полицията, бити и арестувани. Погромите стигнаха своя пик, след като през деня погромаджиите организират групите чрез WhatsApp къде и кого да нападнат.

Но и израелските араби също дават контра, и то такава, че вече се говори за гражданска война. Борбата е особено ожесточена в град Лида (на иврит Лод), който през 1948 г. оцелява при кланетата на коренното палестинско население и изгонването на повечето от неговите жителите. Оцелелите са получили израелско гражданство, но са дискриминирани и до днес. Сега те активно протестират, както и жителите на другите стари палестински градове, превзети от Израел през 1948 г., включително Яфа и Ака. Правителството на Нетаняху премества войски към границата на Газа, за да нахлуе и потуши протестите, след като полицията не се справя.

Втората изненада за ръководството на Израел беше силата и ефективността на ракетните атаки от Газа. Израелското разузнаване даде следната оценка за ситуацията преди бунтовете: в Газа има предимно ракети за близък бой, на разстояние 5-10 км и само няколко ракети са способни да достигнат центъра на страната, а правителството на Газа не иска конфронтация и сблъсъци. 

На базата на тази оценка израелското правителство игнорира призивите на палестинците в Газа да намалят напрежението, а Израел да премахне армията и полицията от джамията Ал Акса и от жилищните райони. Но правителството на Нетаняху напротив, тръгна да играе ва банк, и тогава се появи изненадата - стотици палестински ракети полетяха към Тел Авив и пробиха израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“. Тази система не беше проектирана за такъв брой ракети. И въпреки че палестинските ракети са само едно желязо без бойните глави, и са опасни само при директно попадение, хора все пак пострадаха.

И тук израелците биха могли да започнат деескалация. Но те не знаят какво е заден ход и продължиха своята игра: ''ако тази сила не помогне, ще я удвоим. Убихме петима - не помогна ли? Ами, да убием десет. Ако и това не помогне - да убием стотина''. Израелците както винаги удвояват залозите. Такъв е техния характер - непреклонен. Веднъж решили да прогонят местните жители на Йерусалим от техните домове, само защото не са евреи, ще го направят и даже главите си ще заложат. И САЩ да ги молят, и Турция и Европа да ги призовава - не, те няма да дадат заден ход. 

На 15 май беше денят на Накба, годишнината от войната през 1948 г., когато победилите евреи изгониха 750 000 палестинци от техните домове и ги превърнаха в бежанци. Оттогава и до днес Русия призовава за деескалация на насилието, помирение и създаването на две държави, или на една, но основана на равенството, ако народите го предпочитат. Но Израел не се е отказал от своята лоша мечта да вземе цялата Палестина под своя пълен контрол и да пренебрегва стремежите на палестинското население. А палестинците са колкото евреите, ако не и повече. Подобен расизъм е напълно неприемлив през ХХI век. Нищо чудно, че миналата седмица водеща американска правозащитна организация заклейми Израел като държавата на апартейда.

В САЩ нарастват гласовете срещу израелските погроми. Десетки конгресмени от Демократическата партия поискаха от Байдън да окаже натиск върху Израел и да го успокои. Но Байдън се страхува от загубата на богатите еврейски дарители, които щедро са финансирали Демократическата партия. Затова САЩ осуетиха съвместно изявление на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на конфронтацията.

Съветът за сигурност ще заседава в неделя въпреки възраженията на САЩ, но те могат да използват своето право на вето. Държавният секретар Блинкен подчерта, че Израел има право на самозащита. Но на въпроса дали палестинците имат право на самозащита, той не отговори.

Премиерът Нетаняху постигна само един резултат, че успя да осуети преговорите, които бяха близо до приключване със своите политически опоненти, и да сформира новото правителство, но ги изпрати обратно в опозиция и най-вероятно много скоро и в затвора. 

Лидерът на крайнодясната религиозна партия Нафтали Бенет прекрати  преговорите с опозицията и се върна в лагера на Биби. Войната помага за политическото сближаване и сега вероятно ще се създаде правителствена коалиция с Нетаняху начело. Жалко, че това наложи убийството на повече от сто палестинци в Газа и разрушаването на отношенията на търпимост между двете общности.

"Хамас" - управляващата партия в Газа, показа готовността си да защитава палестинците от Йерусалим и Западния бряг. Много е вероятно доста палестинци да гласуват за тази партия, ако и когато се проведат палестинските избори, които непрекъснато се отлагат. Руското Външно министерство поддържа постоянен контакт с ръководството на Хамас, чиято делегация наскоро посети Москва и беше приета от Сергей Лавров. 

Имперското православно палестинско общество (ИППО), също подкрепя палестинците. Християните от Светата земя подкрепят палестинците. Ръководителят на палестинската православна общност, митрополит архиепископ Феодосий от Севастия заяви, че нападението на Израел срещу джамията Ал-Акса е равносилно на нападение срещу Храма на Гроба Господен и подчерта, че палестинците са обединени в борбата за своята земя и своите светини.

При тези условия израелското ръководство ще постъпи правилно, ако се откаже от безумното и скъпо нахлуване в Газа и се върне към плана за помирение, който Москва отдавна им предлага.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)