Инфраструктурата на Турция осигурява добра основа за реализация на амбициите

Стремежите за газов хъб са изправени пред насрещни ветрове, но мрежата за възобновяема енергия бележи успех

Има 7 газопровода, 5 терминала за LNG, 5 хранилища

Новата ситуация в Сирия след оттеглянето на Башар Асад може да помогне на Турция да се превърне в ключов транзитен пункт за природен газ. Но енергията от възобновяеми източници може да се окаже по-обещаваща възможност за сътрудничество с новия сирийски режим.

Внезапният крах на 54-годишната династия на Асад в Сирия откри възможности за нов регионален ред. Много неща все още не са сигурни, но Турция, която е приела повечето сирийски бежанци и е подкрепила печелившата страна, има водеща позиция да оформи това бъдеще, се казва в обширен анализ на Chatam House.

Цената на възстановяването на Сирия се оценява на 400 млрд. долара, а турските компании са в добра позиция да получат големи договори, ако държавната икономика на Сирия се превърне в свободен пазар.

В дипломатически план Анкара може да договори благоприятни споразумения в областта на отбраната с новото правителство в Дамаск - потенциално повтаряйки подобни споразумения, които е сключила с Азербайджан, Катар, Сомалия и Либия. Подобни споразумения биха разширили значително стратегическата дълбочина на Турция в Източното Средиземноморие.

Определянето на морските граници представлява друга важна възможност. Анкара може да засили позицията си в продължаващите спорове с Гърция и Кипър.

Всички събития се случват в момент, в който Анкара подновява усилията си за утвърждаване на Турция като водещ енергиен център в региона.

Възвръщането на амбициите бяха демонстрирани на голяма енергийна среща на върха в Истанбул през ноември миналата година. Турски официални лица бяха домакини на министри от ключови производители на газ, включително Азербайджан, Либия и Узбекистан, както и на представители на транзитни държави като Грузия. България също бе представена на енергийния форум чрез служебния енергиен министър Владимир Малинов.

Визията на Анкара е, че Турция ще служи като ключов транзитен пункт между производителите на газ на изток и на юг и пазарите на запад.

Съществуващата енергийна инфраструктура на страната осигурява добра основа за тези амбиции. Трансанадолският газопровод, който доставя азербайджански газ за Европа, вече демонстрира пригодността на Турция като транзитна страна. Освен това страната разполага със 7 газопровода, 5 терминала за втечнен природен газ, 3 плаващи хранилища и 2 подземни хранилища, както и със значителен излишен капацитет за внос, който може да се използва за търговия.

Турция би могла да предложи на регионални производители на газ, като Израел и Египет, по-изгоден от търговска гледна точка маршрут до европейските пазари в сравнение с настоящите алтернативи за втечнен природен газ.

Едновременно с това Анкара се радва на значителен успех в разширяването на мрежата си за възобновяема енергия. Този модел е особено актуален, като се имат предвид богатите слънчеви ресурси на Сирия и спешната необходимост от възстановяване на капацитета за производство на електроенергия, за да се стимулира икономическото развитие.

Стремежите на Турция за газов хъб са изправени пред насрещни ветрове, ако търсенето на газ в Европа намалее след 2030 г. Европейският съюз демонстрира намален апетит за инвестиции в инфраструктура за изкопаеми горива. Даването на приоритет на устойчивата енергия пред конвенционалните газови мрежи изглежда най-добрият метод, чрез който Турция може да превърне временното си стратегическо предимство в трайно регионално влияние.

Независимо от избора, който Анкара ще направи през следващите месеци, ролята на Турция за целия енергиен пейзаж в Източното Средиземноморие ще бъде ключова.

*Със съкращения, заглавието е на редакцията.