- Стан, периодът в момента е много труден за хората на изкуството. Ти как се справяш с изпитанията и работиш ли над нови роли?
- Действително, последната година е доста трудна и от миналия март всичко ми е спряло на 95 процента, но с тези ваксини и сертификати вече има светлина в тунела. В началото бях против ваксинирането - познавам си тялото и не ме е страх, но нямам избор, защото ми трябва зелен паспорт и работата ми е свързана с пътувания и срещи с хора. Вярвам, че едва ли създадоха ваксини, за да избият човечеството, а за да преодолеем тази пандемия. Относно киното – в момента сме в постпродукция на екшън филма „Last Man Down“, с който рискувахме и го снимахме в тежките локдауни, когато всичко беше затворено. Моята роля е жестока - на д-р Фелтспат, който е специалист по летални убийства с безкомпромисни бързи процедури. Филмът е доста актуален и интересен, защото в него също става въпрос за вируси и се търси решение на този проблем, като са замесени и военните. Сега трябваше да се снимам и в още два филма - в Армения и Женева, но поради ковид кризата всичко се отложи за две години напред.

- Ти стана много известен още като ученик с участието ти в „Хари Потър и Огненият бокал“. Замая ли ти се главата в един момент от славата и това ли е една от причините децата-звезди да изпадат често в различни зависимости?
- При мен се случи в не чак толкова ранна възраст, в сравнение с Маколи Кълкин например, защото аз бях на 18 и вече бях отговорен човек, но наистина самата среда и хора предразполагат за това, ако си по-незрял. Спомням си в началото, как ми обясняваха, че вече съм си уредил живота – звезда, Холивуд, пари, диаманти, жени, яхти.. И това, като ти се обяснява всеки ден те завърта една вихрушка и неусетно попадаш в ситуации, в които иначе не би, но смятам, че аз си останах нормално момче. Не посегнах към друго, а към здравословен начин на живот и много трениране.

- В последните две години, ти наистина много се промени в положителна посока - отслабна и се сдоби със завидна мускулатура. Как го постигна?
- Беше странно, че един ден вниманието ми привлече доста невзрачна книга от секция здравословно хранене - „Краят на диетите“ на д-р Джоуел Фърмън. В нея пише всичко за дълголетниците и е резултат от над 25-годишни наблюдения върху храненето и начинът им на живот. Много се увлякох по нея и си казах, че е крайно време да направя нещо, защото тогава бях 110 кг. После станах 100, а сега вече съм 78, след като промених режима и хранителните си навици. Разбрах, че трябва да се избягват всякакви индустриални храни с лъскави опаковки, защото повечето от тях са с токсичен характер и предизвикват токсичен глад, затова има и толкова хора с наднормено тегло. Мен вече не ме впечатляват готовите храни и започнах сам да си произвеждам. Сега съм си посадил доматки и краставици – пък да видим какво ще стане.

- Мария Бакалова също стана световноизвестна с участието си в „Борат 2“, като ролята й предизвика многополюсни коментари у нас, както беше и с теб, и с Димитър Маринов. Защо не умеем да ценим достатъчно родните успехи?
- Аз съм останал с впечатление, че доста се радват на нейния успех, но може би не съм попаднал на тези коментари. Гледах Мария и я поздравявам – евала, браво за успеха. Очевидно тя го има таланта и се е доказала, след като я е харесал Саша Барън Коен, който е огромен професионалист и уважаван в гилдията човек. Трябва да сме горди и да се радваме на постижението на момичето, но ние тук често не ценим истинския успех, а ценим глупости, които понякога даже са скандални простотии и превръщаме такива хора в медийна сензация и национали звезди. Това ни е проблема на нас, а когато се появи някой като Димитър Маринов, или Христо Стоичков, който е българска легенда – го оплюваме, вместо да му се радваме. Мисля, че напоследък тази тенденция се променя, което е хубаво. Завистта към успелите, според мен идва от комплекси, дори от самото насаждане, че сме малка държава. Въобще не сме малки - пет пъти по-големи сме от Северна Македония, колкото Гърция сме, ние сме една от най-старите държави на европейския континент, кое ни е малко!? 
- Ти вече имаш голям опит зад гърба си. От какви грешки би посъветвал Мария Бакалова да се пази?
- Човек се учи от грешките си, но бих казал на Мария да не изпуска  гребена на вълната и да не се ослушва много в думите на тези, които й казват колко е велика и че светът ще е в краката й. За това се изисква много работа и много борба. Ако беше лесно, всички щяхме да сме Робърт Де Нировци, или Анжелини. Мария вече е постигнала успех с този филм, искам да видя следващия й голям успех и й го пожелавам, а дай Боже един ден да снимаме заедно в холивудска продукция. Бих й казал също, да не чете всякакви измислици по неин адрес и да не се впечатлява от тях - когато някой стъпи на нейното ниво, тогава да обяснява колко е крива, или права. След успеха с „Хари Потър“, аз бях много млад и за мен тези неща бяха удар под пояса, нямаше кой да ми каже да се пазя от тях. Важното е, че днес има агенция в Лондон, която да ме представлява, а дали на сульо му харесва не е важно – не е задължително всеки да те харесва. 

- Коя е най-голямата измислица, която си чул, или чел за себе си?
- Като цяло почти не съм чел положителни неща. Пълна простотия беше, като ме влачиха две-три години с това каква ми е сексуалната ориентация и измислиха, че съм бил гей. Това са много нелепи клюки, но явно ги четат, защото като ме канеха в дадено предаване по някакъв друг повод и после изведнъж обръщаха темата: „Хайде сега да си признаеш!“ Няма проблем да им го кажа, ако беше истина, но няма да тръгна да им обяснявам с колко момичета съм се виждал. Често ми се е случвало да се срещам с  момичета, които в началото са ме гледали шокирано и са ми казвали, че са ме мислели за гей, защото били чели подобни жълти статии. 

- А истина ли е, че вече си станал баща?
- Станах кръстник на първородния син на братовчед ми. Похвалих се в мрежата, че се е появил един малък джентълмен и вече гръмнаха, че съм станал баща! Написах статус: „Хора, аз не съм Дева Мария и в момента  няма как да станат такива неща, просто станах кръстник на Стефан.“ 

- Какво мислиш за популярните лица в социалните мрежи, които са готови на всичко за повече лайкове?
- Сега с този интернет и социални мрежи и всеки е интернет звезда - събира лайкове и гони последователи и цифри. Това вече се  е превърнало в мания. Нямам против – всеки да се развива както намери за добре, но трябва да се публикуват по-стойностни неща от тези, които гледам, че момичетата качват масово в мрежата. Вече снимат части от тялото си, които едно време ги имаше само по един секс канал след 24 часа, а сега отваряш социалната мрежа и от десет момичета – при девет всичко е на показ. Това е вирусът на нашето време. За съжаление няма контрол върху тези неща и достъпът до тях е свободен. По мое време 18-годишните не мечтаеха за силиконови гърди и родителите не подаряваха на дъщерите си силиконов бюст. Проблемът е дълбок, защото и много известни дами у нас дават такъв пример, а тези насаждания, че чичкото с парите ще ти уреди живота и ще те води в Занзибар, или на Малдивите водят до такива резултати. Момичетата започват да мечтаят и те да станат силиконови хубавици и да хванат богатия господин. Вече няма любов и романтика. Аз съм възпитан да бъда кавалер и когато излизам на среща и отварям врата пред момичето,  някои направо изпадат в шок!

- Повечето актьори мечтаят да се установят в Холивуд, а ти избра България. Кои са хубавите неща у нас, които често не забелязваме, загледани в недостатъците на страната ни? 
-  В моя случай, аз съм гражданин на света, а това къде се намирам в момента териториално няма значение. Комуникацията ми е глобална – Женева, Щатите, или Лондон, въпросът е в едно обаждане и в един полет и мога да отида където и да е. Факт е, че България си ми е в сърцето и винаги ще предпочета, когато съм свободен да съм на наша земя. Имаме страшно хубави неща, които често неглижираме. Едно от тях е земята ни – имаме най-плодородната земя, но трябва да се стимулира нашето производство. Защо да купуваме пластмасови домати от чужбина, а да не си купя от някое село хубави домати!? Липсва и уважение между нас самите – по-младите не уважават родителите си, а какво остава за бабите и дядовците. За тях селянин е обидна дума, значи и аз трябва да съм селянин, защото съм си посадил кофички със семенца, а нали това село ще те храни с истински продукти!  Ние сме от държавите с най-богата история, която обаче е забравена и има много неща, които не се споменават. Също така сме толкова богати на археологически обекти и разкопки, но за съжаление всичко е изоставено. Необяснимо е - вместо да идват много туристи да ги разглеждат. Ние имаме море, планини, всичко имаме и нищо не правим, а само мрънкаме и се радваме на едното Банско!

- А мит ли е според теб, че българките са най-красивите жени?
- Българките определено са едни от най-красивите, няма две мнения по въпроса - не само жените, но и всички българи сме един хубав микс от  светлите европейци и от по-екзотичните източни народи. Генетично сме взели най-доброто от всички. Има красиви народи, но ние сме топ - на върха.

- Кои са най-ценните уроци, които си научил в живота?
- Един от главните е да имам вяра в  себе си. Стигнал съм до този извод – ако искаш нещо да се случи, просто сам отиваш и правиш необходимото да се случи. Хората напоследък са спрели да разсъждават и гледат само какво имат другите. Защо тоя имал кола? Ами, защото е работил, а ти защо нямаш - защото седиш вкъщи и само цъкаш на компютъра, ами излез навън и направи нещо. Много хора седят и чакат да им падне нещо отгоре и цяла седмица живеят от петък до петък като мишки - за „свети петък“. Питам се също така - къде ни е българския дух и подкрепа, едно здравей не си казваме вече по улиците. Израел са 9 милиона човека и бяха най-зле в началото на пандемията, а сега са толкова добре –  задружна нация. А тук има постоянно разделения и вражди, не можем ли да бъдем едно цяло?

- Усещаш ли божията помощ и коя е най-невероятната случка, която си имал?
- Да! Колкото и човек да отрича, но в един момент поглежда нагоре и казва: „Благодаря ти, Господи! Чета много езотерика и вярвам, че със сигурност има сили, които се намесват в живота ни, а понякога сънищата ни дават насока за бъдещето. Имал съм и необясними случки. Аз съм моторист и обичам да карам, въпреки че не съм от тези които ходят на кафе с мотора. Веднъж, на един остър завой ми поднесе предната гума – направо бях побелял, но точно тогава някой все едно ме хвана и ме върна в пътя – определено имаше някаква намеса. Трябва да имаме повече вяра. Ето днес - кихне някой и вече се има за тежко болен и едва ли не умрял. Това е на психическа основа, защото сега сме свикнали на глезене и сме едно изнежено общество - важно е показалецът да е здрав, за да цъкаме с мишката, нищо друго! (Смее се.) Едно време, децата с доста свирене от прозореца едвам ни прибираха, а сега и с бой не можеш да ги изкараш навън.

Нашият гост
Станислав Яневски става първият български актьор със световна популярност, след като взима участие в суперпродукцията - „Хари Потър и Огненият бокал“. Интересна подробност е, че прототип на неговия герой Виктор Крум е Христо Стоичков, който прави впечатление на авторката на книгите за Хари Потър – Джоан Роулинг, след успехите на нашият тим през 94-та година. Стан е избран за ролята в конкуренцията на 650 професионални актьори, а да се яви на прослушването го убеждава кастинг агентът на филма, която веднага усеща потенциала му. Тя го среща случайно, благодарение на това, че той закъснява за час в колежа по икономика и информационни технологии в Лондон, където учи. След големия успех, Станислав е канен и в други международни продукции, като „Хостел 2”, режисиран от Илай Рот, „Съпротива“ и „Прикриването“. Той е участвал и популярни родни сериали, като „Под прикритие“ и „Столичани в повече“, както и в игралния филм „XI-A“.