Находката от Хераклея Синтика показа колко правилна е стратегията за приоритетни обекти, заложени в бюджета

На 8 юли започна най-голямата кампания в историята на Перперикон

Ето че дойде горещото лято на 2024 г. През този сезон отново успяхме да убедим управляващите да заложат в Националния бюджет целево финансиране на няколко археологически обекта в България. Това се прави с една-едничка цел - създаването и развитието на културно-историческия туризъм у нас. Защото не е възможно да се дават средства за едновременното разкриване на 43 000 археологически паметници, колкото са регистрираните до този момент у нас. А нали всички искаме да сме като нашите съседи Гърция и Турция? Нали уж сме сред трите най-богати на археология страни на Стария континент?

Целевото подпомагане на приоритетни обекти за пръв път бе заложено в Националния бюджет за 2021 г. Тогава по инициатива на правителството на Бойко Борисов бе създаден списък от шест паметници, които да бъдат финансирани отделно от останалите редовни археологически разкопки. Повтарям за хиляден път, че става дума не само за научната стойност на съответните обекти, а за огромното им значение за развитието на икономиката чрез стимулиране на културно-историческия туризъм в няколко сравнително по-изостанали области, като Североизтока и Родопите.

Но нека припомня кои са тези важни археологически паметници, макар да знам, че те вече са познати и на малките деца. През 2021 г. за приоритетно финансирани от държавата бяха определени скалният град на траките Перперикон в Източните Родопи, средновековният замък Вишеград край Кърджали, римската провинциална столица Рациария край Видин, късноантичният и средновековен град Мисионис до Търговище, праисторическият култов център “Солниците” при Провадия и нашумелият и напоследък античен Хераклея Синтика до селото на баба Ванга Рупите край Петрич.

Тази кампания се осъществи в щурия хаос на 2021 г., когато столицата кипеше от протестърски шествия, а в страната се чудеха какво им става на софиянци. Въпреки безумието на времето, резултатите от разкопките на шестте обекта бяха невероятни. На Перперикон бяха открити монументални кръгли мавзолеи от късноримската епоха, чиито аналогии водят директно към столицата на Римската империя. Вишеград се оказа уникално запазен за българските условия средновековен замък, доказващ мощното навлизане у нас на феодални отношения през XIV в. В Хераклея Синтика Людмил Вагалински успя най-сетне да проучи централния площад, след като при оскъдното финансиране от предишните години седем сезона подред не можеше да разкрие само едно стълбище. Академик Васил Николов доказа на света, че край Провадия се е добивала сол преди осем хиляди години, а нейната цена е била със стойността на златото. Мисионис се оказа един от най-големите градове в днешна Североизточна България през късноантичната епоха, а в бляскавата Рациария Здравко Димитров попадна на едни от най-значителните обществени бани в Римската империя.

Във всяка една нормална държава подобни резултати биха били посрещнати с овации и през следващата година средствата за тях щяха да са двойни. Но ние живеехме в протестърска България, в която археологията бе последна грижа. А през 2022 г. Министерството на културата се оглавяваше от феномена Наско, излъчен от паметната четворна коалиция. Неговото име ще остане със златни букви и сред почитателите на театрите, и сред любителите на музеите. Една от най-големите му “заслуги” бе опитът за ликвидиране на културно-историческия туризъм в България. Защото Атанас Атанасов забрани да бъдат приведени целевите средства за разкопки на шестте приоритетни обекта, макар да бяха планирани в Националния бюджет за 2022 г.

Последваха две мъчителни години, в които всеки един от споменатите паметници оцеляваше, както може. Все пак, благодарение на общините разкопките не бяха спряни, макар и провеждани с много по-мизерни средства. Аз искам да изкажа благодарността си на Община Кърджали, която в тези тежки времена застана изцяло зад нас. Тогава ни беше спряно всякакво национално финансиране, но въпреки това, само с общински пари през 2022-2023 г. успяхме да разкрием два късноримски храма, както и множество интересни находки.

Така дойде есента на 2023 г., когато се подготвяше бюджета за 2024 г. Тогава най-сетне отново бях потърсен за съвет, като лично разговаряхме с представителя на ГЕРБ Теменужка Петкова и министъра на финансите Асен Василев. Те проявиха разбиране и желание да възобновят целевото подпомагане на приоритетните обекти, свързани с развитието на културно-историческия туризъм у нас. И ето че отново в бюджета за настоящата година бяха отделени средства за тяхното мащабно разкриване.

Нашето археологическо лято тепърва предстои. Повечето колеги дори още не са започнали проучванията. Но буквално с първите копки стана ясно колко правилна е стратегията за финансиране на приоритетни обекти, както са заложени в бюджета. Людмил Вагалински на втория ден от разкопките си в Хераклея Синтика попадна на напълно запазена антична статуя в цял ръст на бог Хермес. Паметникът е римско копие на незапазена древногръцка скулптура, дело на някой от великите елински майстори.

Ето какви резултати дава програмата за специално подпомагане на приоритетни обекти. Същото очакваме на Перперикон, където преди два дни започнаха най-мащабните разкопки, провеждани някога тук. Впрочем е редно да се спомене, че през 2024 г. се навършва четвърт век от началото на разкопките на скалния град, стартирали точно в началото на новото хилядолетие.

Християнска църква в подножието на Перперикон, реставрирана по същия проект.

Както винаги, проучванията на Перперикон през настоящия сезон няма да носят самоцелен характер. През 2024 г. приключват успешно третият и четвъртият поред европейски проекти. Става дума за посетителския център и етапа от консервация и с реставрация по програма “Региони в растеж”. Всеки посетител вече може да се радва на новия облик на древния град, буквално “прелитайки” над неговите храмове, улици и площади по специално изготвените пасарелки. И да се изкачи на глазозамайващата с височината си стражева кула, откъдето се открива шеметна панорама на долината.

Предстоят обаче новите европейски програми, за които Община Кърджали ще изготвя проектите през есента на 2024 г. Те вече са одобрени идейно, но има един малък проблем.... голяма част от пространството от Южния квартал, където ще се извършва новата консервация и реставрация, още не е разкрита. Именно това ще трябва да се случи с отпуснатите от държавата средства през тази година.

Става дума за огромната зона между укрепения връх - Акропола и гигантската раннохристиянска базилика в южното подградие, която бе прекрасно реставрирана с последните проекти. Както се помни, в този сектор излязоха няколко късни езически храма, както и споменатите кръгли мавзолеи-ротонди на богатите граждани от римския период. Според наличните данни очакваме още такива паметници, които ще оформят величествения облик на скалния град Перперикон през последния етап от Античността.

Ето това трябва задължително да се свърши през това лято, за да може Община Кърджали да не изпусне милиони евро, идващи от Брюксел. Впрочем подобни са целите и на другите приоритетни обекти, които също реализират важни европейски проекти. Така например централният площад на Хераклея Синтика вече има съвсем различен вид след реализацията на подобен проект по “Региони в растеж”. Всички тези дейности привличат милиони туристи и превръщат България в туристическа страна.