България използва процеса на присъединяване към ЕС, за да отвори някои въпроси, които не би могла след присъединяването на Скопие към Съюза, а според някои български политици София е трябвало да блокира Северна Македония още при присъединяването към НАТО през 2018 г., но тогава това не се е случило заради геостратегическите интереси на западните сили. Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю, публикувано в понеделник в руския вестник „Коммерсанть“, отговаряйки на въпроса защо България реши да блокира страната точно сега.

Държавният глава припомня, че Скопие е кандидат за членство в ЕС от 2005 г. и поради спора за името с Гърция беше невъзможно да започне преговори за присъединяване.

„Решихме спора с Гърция. Сега България мисли горе-долу така: ако ги приемем в ЕС сега, вече няма да има възможност да отворим спорните въпроси. Някои български политици дори заявяват: членството на Македония в НАТО трябваше да бъде блокирано през 2018 г. Предполагам, че тогава не им беше позволено да направят това поради геостратегическите интереси на западните сили, които искаха да формират в цялост южното крило на Алианса. В ЕС подходът е различен“, добавя Пендаровски.

Стево Пендаровски, в първото си интервю за руските медии, заяви относно отлагането на процеса на интеграция в ЕС, че това се е случило заради позицията на България, която оспорва идентичността на македонците и македонския език.

„Тази позиция не се поддържа от никоя друга държава-членка на ЕС, но в Съюза се прилага правилото за консенсус. През първите няколко месеца на следващата година ще видим дали нещо ще се промени в подхода на България. От наша страна възможностите за маневриране са изчерпани, представихме редица конструктивни предложения. За това, че ние сме македонци, които говорят македонски, не може да се преговаря“, каза Пендаровски.

Той подчерта, че няма разлика между правителството и опозицията по отношение на факта, че македонците никога няма да се откажат от своята идентичност и език.

Що се отнася до това дали ходът на София е свързан с предстоящите избори в България през пролетта, държавният глава отбеляза, че вече е споменал този вариант и че София е реагирала, като е подчертала, че никой не използва спора за рейтинг.

„Тези дни проследявах динамиката на рейтингите на водещите български партии. През последните два месеца те са се удвоили. Може би нещо друго е повлияло на рейтинга, но в този период партиите в България много често говорят по македонския въпрос“, добави Пендаровски.

По отношение на членството на Северна Македония в НАТО, което стана официално през март тази година и ползите до момента, Пендаровски подчерта, че за Скопие НАТО е синоним на сигурност и гаранция за териториалната му цялост.

„След разпадането на Югославия се сблъскахме с проблеми със сигурността и териториалната цялост. НАТО беше синоним за гаранция и за едното, и за другото. Преди това международните инвеститори ни питаха: има ли бъдеще Македония? Кой би инвестирал в държава, ако сигурността й е застрашена? Сега, когато станахме член на тази военно-политическа структура, имиджът ни е съвсем различен“, казва държавният глава на югозападната ни съседка.

Той добавя, че с членството в НАТО е започнал активен обмен на информация, която е от взаимен интерес. „През последните пет или шест години около 140 от нашите граждани са воювали в Сирия и други страни в Близкия изток. Някои умряха или изчезнаха, но много се върнаха. Това са хора от войната и те потенциално могат да извършват терористични актове както у нас, така и в региона. Ние сме малка държава и е много важно да получим необходимите разузнавателни данни от Германия, Франция, други водещи държави. Преди няколко месеца, благодарение на информацията, която получихме, арестувахме трима такива хора, които подготвяха терористичен акт“, разкри Пендаровски.

По отношение на промяната на името на страната, като предпоставка за членство в НАТО и дали цената е била твърде висока, Пендаровски казва, че смяната на името има два аспекта.

„Първият е емоционален, свързан със свикването с новото име. И на мен не ми беше лесно. Но има и стратегически аспект. В споразумението с Гърция има разпоредба, според която ние сме македонци и говорим македонски. Тази разпоредба е част от нашата лична карта в ООН и е много важна за нас. По отношение на историята и географията страната ни заема 36-37 процента от географската Македония. Географски ние сме Северна Македония“, обясни президентът.

Пендаровски смята, че след членството на страната в НАТО не е имало влошаване на отношенията с Русия, а намаляване на динамиката на политическите контакти.

„Трябва да се коригира, включително и от нас. Миналата година, по време на срещата на върха в Париж, инициирах много конструктивна среща с ръководителя на руското външно министерство Сергей Лавров. Миналата година, след петгодишна пауза, двустранната междуправителствена комисия по търговско и икономическо сътрудничество поднови дейността си. Нито една бивша държава от социалистическия блок, присъединила се към НАТО, не е избегнала осъждането от Русия. Нашият народ е определил своите стратегически цели. Русия сама определя целите си. Това трябва да се приеме като свършен факт и да се остави настрана“, каза Пендаровски.

Той добави, че членството в НАТО не трябва да бъде пречка за сътрудничеството в търговията, икономиката, енергетиката и подчерта, че намеренията на Северна Македония са да подобри двустранните отношения с Москва. Президентът отбеляза, че сред страните, които са се присъединили към НАТО, има страни, които имат отлични отношения с Русия, като Словения.

За укрепване на отношенията, подчертава Пендаровски, е необходима воля и от двете страни.

Президентът говори също и за изборите в САЩ и подчерта, че вярва, че след избирането на Джо Байдън за президент, администрацията на САЩ ще увеличи ангажимента си на Балканите, но отбеляза, че формалното лидерство в региона е на ЕС.

Той казва, че Балканите все още са изправени пред предизвикателствата си и на въпроса дали това, което тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Кери каза преди пет години, че балканските държави са на огневата линия между Русия и Запада, е валидно и до днес, Пендаровски смята, че нещата нито тогава, нито сега са съвсем такива, но той добави, че това все пак е конфронтация на великите сили.

„Когато големите се карат, малките е най-добре да останат настрана. В края на краищата няма значение кой ни помага. Важно е да се реши проблема. Ако имате идея, която си струва да предложите, нямам нищо против. Дори да е неформално предложение“, добавя Пендаровски.

Той казва, че в ЕС има съпротива срещу разширяването със страните от Западните Балкани, че някои се застъпват за задълбочаване на отношенията в рамките на Съюза, след това за разширяване, а някои се позовават на примерите на Румъния и България, които влязоха, но се оказаха неподготвени, така че те се страхуват от подобен сценарий. И относно това дали Балканите ще станат част от ЕС, Пендаровски казва, че в Скопие ще бъдат професионални оптимисти.

„Мисля, че Балканите ще бъдат част от ЕС, но това ще отнеме години. Бихме искали това да се случи след четири или пет години. Но това не зависи само от нас“, добавя Пендаровски в интервюто за „Коммерсанть“.