Още имаме нужда да работим по въпроса с гражданското участие

Изминаха поредните избори и е време за анализ на ситуацията. Тя, впрочем, не е драматично различна от предходния път, но все пак има своите особености. На първо място трябва да се отбележи по-високата избирателна активност. За това трябва да поздравим българския избирател, който прояви далновидност и излезе в значително по-голяма степен до урните.

Разбира се, избирателната активност е по-висока от предишната, но това не я прави висока. С други думи, още имаме нужда да работим по въпроса с гражданското участие. Но преди всичко е ясно едно – гражданите не са се уморили от демокрация и са готови да участват в процеса по вземане на решенията. Проблемът не е нито в демокрацията, нито в избирателите, нито в изборите. Проблемът е в партиите.

Тук идва и големият разговор. Кой е основният извод от изминалите избори? Той е очевиден и се потвърждава не само от изборния резултат, но и от всички релевантни социологически сондажи правени в последно време – гражданите искат най-после да има стабилно правителство. Това е основен императив към партиите. Вече никой няма право да държи страната заложник на собствените си личностни особености и пристрастия. Партиите, и тук визирам всички вкупом, носят отговорност да намерят формула и да сформират стабилно и работещо правителство. България няма право да продължи да бъде остров на политически крамоли. Длъжни сме да имаме стабилно правителство и причините за това са много.

На първо място сме длъжни да сформираме правителство във връзка със случващото се на международната политическа сцена. Това е единствената червена линия, която има значение. Важно е да има кабинет, защото без кабинет нямаме системен национален отговор на заплахите за националната сигурност, каквито несъмнено представляват и войната в Украйна, и войната в Близкия изток. При ситуация, в която Русия търси системна дестабилизация на региона, ние нямаме право да стоим безучастни. Остави, че вече съседите ни ни се подиграват, това не е страшното, макар да е показателно.

Страшното е, че ние нямаме национален отговор на случващото се и това създава опасности. Да не говорим, че проруските партии и фактори потриват ръце и чакат за пореден път евроатлантическите формации да провалят правителството, за да тръгнат на атака към властта. Образно казано, ако днес ППДБ не искат управление с Борисов, има реален шанс да им се наложи утре да направят такова с Костадинов.

На второ място липсата на управление дестабилизира вътрешно страната. Имаме ситуация, в която фактически сме замразили усвояването на еврофондове, а по Плана за възстановяване и устойчивост сме до под кривата круша. Това са сериозни ресурси, които нямаме право да изпуснем и изгубим. А това ще се случи, ако продължим по същата наклонена плоскост, по която се движим в момента. Да не говорим, че нашите партньори в Брюксел и Вашингтон вече не можем да продължим да ги оставяме да комуникират с преходни служебни правителства, чиято основна задача е подготвяне на избори.

Това е безотговорно на твърде много нива и създава опасност да изпаднем от играта и да спрат да гледат на нас сериозно. Имаме ли национален интерес в това? Нямаме, разбира се. Мисля, че трябва да подходим по-сериозно по въпросите на деня, а да спрем да функционираме като служебна държава.

В момента най-важното разделение в държавата е във връзка с международната обстановка. Всичко друго са ситуационни крамоли между бивши и бъдещи коалиционни партньори. Фалшив е наративът, че можело да има разделение в парламента въз основа на въпроса с борба с корупцията. Фалшив е, защото в парламента няма нито една партия, която да е невинна по въпросите на корупцията. Нека ППДБ, които се стараят да очертаят такъв фалшив разговор за днешна България, да бъдат така добри да си спомнят и пуделите, и пачките, и митниците, и разните главни секретари на МВР, и разните фалшиви изявления в Търговския регистър. Нали не си мислят, че сме забравили? Не сме забравили, а опасенията спрямо тяхната обвързаност с корупционни кръгове е напълно валидна. В този смисъл не са те тези, които могат да претендират да оглавят антикорупционно мнозинство, защото далеч не са ангели небесни. Разказът за „добрите“ и „лошите“ приключи. Той беше изначално фалшив, но днес е невъзможен, не просто неверен.

В политиката има само можещи и неможещи, няма добри и лоши. Ако държим да си служим с морално-етични оценки, то всички са лоши, добри няма. Няма невинни, няма рицари в бели доспехи. Това е наивистично и грешно. Няма как върху грешно конструирана основа да изградиш здрава къща. Този разказ трябва да се изостави, ако искаме да запазим държавата. Затова трябва партиите да изградят нов разказ, който обаче да е фактологично верен. В момента имаме два пътя – единият е проевропейски и проамерикански, другият е проруски и проавторитарен. Това е вододелът, който има значение и в зависимост в коя посока ще тръгнем, това ще предопредели бъдещето на страната. Ако проевропейските партии оставят преценката им за реалността да бъде замъглена от личните им пристрастия и антипатии, това ще вкара държавата в много опасна територия.

С други думи в момента е важно ГЕРБ-СДС, ППДБ, „ДПС-Ново начало“, както и всички други, които гледат на себе си като на проевропейски и прозападни формации, да загърбят личностните си фобии и филии. ППДБ имат особено висока отговорност, защото те са онези, които днес все по-настойчиво се опитват да водят персонален разговор, там където трябва да се води принципен разговор. Политиката е дебат за политики и визии за управлението. Политиката не е футболен стадион, където можеш да викаш „за“ този и „против“ онзи. Личностите не са маловажни, но тяхното фетишизиране е рецепта за обществен упадък. Да казваш на най-голямата партия, чийто резултат е почти равен на резултата на втория и третия взети заедно, че те нямат право да предложат лидера си за премиер, е високомерие, арогантност и откровена наивност.

Единственото, което смятам, че ще сработи днес е съвсем простичко. Три формации с проевропейски профил се събират, изработват обща програма за общо управление и сключват коалиционно споразумение. В него се определя коя партия кои министерства ще поеме и е отговорност на формациите сами да определят кой да носи отговорността им за поверения ресор. Най-добре би било това да са силните политически лица на партиите, за да е ясно кой носи отговорност. При една такава формула, правителството спокойно може да изкара пълен мандат. Това ще успокои страстите и ще нормализира обстановката. А дори и партиите да черпят моментен електорален негатив от такава коалиция, това ще е моментно. След шест месеца, след година, тези негативи ще са забравени. Всяка от формациите ще получи достъп до управление и ще може да провежда политика, която ще се харесва на избирателите й. Буквално година в стабилно управление ще върне загубените електорални територии, а и ще извади България от блатото. Това е далновидност, която е жизнено необходима. Време е да загърбят персоналните оценки и да мислят за голямата картина. А тя не е розова.