Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще заседава вероятно в сряда
Близки на вицепремиера даже го спрегнаха за най-възможен нов зам.-председател на ГЕРБ
Странна активност на вицепремиера Томислав Дончев пред БНР провокира стотици въпроси от читатели на вестника, сайта на „Труд” и във фейсбук. С много недоумение хората се опитваха да си изяснят изключително острата реакция на Дончев срещу Цветан Цветанов - дясната ръка на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в партията, и то само два месеца преди европейските избори.
„Скандалът с апартаментите има потенциал да нанесе щети, особено в предизборна ситуация. Би могло да предизвика и по-неприятен политически резонанс”, заявява пред БНР вицепремиерът Дончев. И дава да се разбере, че „скандалът не се е развил докрай”. „Редно е г-н Цветанов да даде повече информация, включително по отношение на последния укор - отношения с фирмата, проверявана ли е, защо е проверявана, връзка или липса на връзка между едното и другото. Според мен тук основният говорител по темата е редно да бъде той”, казва още вицепремиерът по адрес на Цветан Цветанов. Томислав Дончев обръща внимание, че всеки подобен скандал „носи негативи” и „ерозира доверието”. И трябвало "изключително ясен и адекватен сигнал, който да позволи доверието да бъде възстановено". След което коментира и оставката на правосъдния министър Цецка Цачева като „мъжка постъпка”.
Буквално минути по-късно за оставка, но на Цветан Цветанов, и то от политическия живот на страната, заговориха от БСП. На нарочна пресконференция на „Позитано” 20 социалистите обявиха, че настояват „не само за оставката на Цветан Цветанов, но и за неговото напускане на българската политика”.
Наши читатели оцениха като странен синхронът в говоренето на високопоставен член на кабинета и член на ръководството на партия ГЕРБ с това на опозицията. И питаха дали Дончев не използва момента с отсъствието на Цветанов, за да защити интересите на един от първите си работодатели, финансирал фондация „Отворено общество”, Джордж Сорос. Последният се свързва с влияние в радио „Свободна Европа” - медията, от която тръгна скандалът с апартаментите на властта и в която в момента работят репортери, твърде близки до „Протестна мрежа” и „Антикорупционен фонд” на Николай Стайков.
„Точно в този скандал БСП няма никакво участие. Всички вие знаете откъде дойде информацията. Със сигурност тя не е от България. И г-н Цветанов, и г-н Борисов трябва много добре да си направят изводите. Кои и защо, и защо точно сега дава тези сигнали”, заяви депутатът от БСП Георги Свиленски пак пред БНР, като имаше предвид, че информацията за сделките с луксозните апартаменти първо се появи в „Свободна Европа”.
Сред актива на ГЕРБ отдавна се знае, че кръгът около Томислав Дончев има амбиции за постове и назначения не само в партията, но и в изпълнителната власт.
Близки на Томислав Дончев тези дни го спрегнаха за най-възможен нов зам.-председател на партията, „ако Борисов реши да се освободи от Цветанов”. Пак Дончев пространно разви тезата за доверието и оставките в политиката пред БНР: ”Оставките, без да са нещо, което може да бъде подценено, са един от инструментите за управление – дали като лично волеизявление, акт или като политически инструмент, за да се възстановява доверието. В политиката, освен персоналните качества, експертизата, програмите, това, което свързва въпросния представител с гражданите, е тази тънка нишка на доверието. Ако тя се скъса, всичко останало няма значение”. Накрая вицепремиерът определи скандала с имотите като „проблем и предизвикателства за решаване”.
Премиерът Бойко Борисов вече заяви, че по случая с апартаментите на властта ще свика Изпълнителна комисия на ГЕРБ. В нея участват Цветан Цветанов и Томислав Дончев. Работната дата за заседанието е тази сряда.
Строители: Не ни въвеждайте в политически битки
„Недопустимо е в големи политически битки да бъде въвлечено едно от малкото останали производства, създаващо работни места, внасящо в бюджета приходи и създаващо национална стойност”. Това се казва в отворено писмо на Националната асоциация на строителните предприемачи. От организацията са категорични, че са разтревожени от „създаващото се негативно внушение към гилдията, основано на разследването на конкретни имотни сделки, извършени от политически лица”. „Категорично се противопоставяме на опитите акцентът на обществения дебат да се измести от същността на проблема върху производителя, създал продукта на сделката”, се казва още в писмото.
Сценарият „Златен век“ не е писан от Цветанов
Сценарият за строителството на сградата „Златен век” в столичният квартал „Лозенец” не е писана от зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, показва изследване на документите, което „Труд” направи.
Разрешението за изграждане на 34-етажния небостъргач е получено на 26 януари 2007 г. То е издадено на името на ЕТ „ДЖИ-БИ-АЙ-91-Жанета Младенова” и ЕТ „Румен Марков – Джойнт Билдинг инвестмънт”. Впоследствие разрешението за строеж е презаверено на общата фирма на Жанета Младенова и Румен Марков – „Кристела” ООД с управител Румен Марков.
Заради изпуснати срокове за стартиране на изграждането в срок до 5 години според правилата на тогава действащия Закон за устройство на територията обаче на фирмата се налага да поиска повторна презаверка на разрешителното си за строеж на 14.12.2016 г. от дирекция „Архитектура и градоустройство” на Столична община. За целта внася и нужните 260 000 лв. Инвеститорът е уведомен, че това няма да се случи и фирмата оттегля искането си на 3 февруари 2017 г. и иска обратно внесените 260 хиляди лева. Три дни по-късно главният архитект на София прекратява административното производство по заявлението за презаверка.
Когато изглежда, че проектът за сграда на улица „Златен рог” няма как да се случи, на сцената се появава фирма „Артекс”. Нейните собственици – архитектите Весела Мирянова и Пламен Мирянов са вписани като съдружници в компанията „Кристела” ООД на 4 януари 2017 година. На същата дата като собственик в компания „Кристела” ООД е вписана и УниКредит Булбанк. Пламен Мирянов става управляващото лице на компанията.
Няколко дни след това, в края на януари 2017 г. парламентът гласува поправки по предложение на ГЕРБ между първо и второ четене на Закона за устройство на територията, с които удължава срокът за започване на реално строителство от датата на издаване на разрешението от 5 на 10 години. Сред гласувалите е и Цветан Цветанов.
Това обаче не е достатъчно за узаконяване на сградата в „Лозенец”. След включването на собствениците на „Артекст” в „Кристела” и тяхно искане в НАГ е получено и писмо от зам.-регионалния министър Валентин Йовев. На 30 август 2017 година в тълкователното писмо за конкретния обект „Златен век” той определя „срокът за завършване на строителството е 10 г. и се отчита от датата на започване на сторителството, а именно от датата на съставане на протокола образец 2” или с други думи, 10-годишният срок, записан в ЗУТ, започва да тече от 11 януари 2010 г. Така реaлно е дадене зелена светлина към 34-етажния проект въпреки, че в случая се приема обратното действие на закона.
Впоследствие обаче настоящият регионален министър Петя Аврамова информира главния архитект на „Лозенец”, че писмото на зам.-министъра не е имало задължителен характер. Тази информация своевременно е изпратена до началника на ДНСК, в чиито компетенции е изграждането на сградата.
Във връзка със строежа „Златен век”, чието име е aлюзия за великите дела на цар Симеон, както се рекламира имота в сайта на „Артекс”, в Столична община са получени няколко сигнала от Инициативен комитет „Лозенец”. Освен това писма във връзка с изграждането на „Златен век” са изпратени в Столична община и от националния омбудсман на 29.11.2017г. и от председателя на комисията по вътрешен ред и сигурност на Народното събрание Цветан Цветанов на 12.06.2018 г. Извършена преди това проверка от ДНСК и РДНСК Югозападен район на 5 януари 2018 г. е установила, че няма нарушения по отношение на законосъобразността на издадените строителните книжа.
В момента е започнала и нова проверка на ДНСК за законосъобразността на строежа.
Александър Ненков, зам.-председател на регионалната комисия в НС пред „Труд”: Променихме текстове от ЗУТ заради магистралите, а не заради частни фирми
Промените, които направихме в ЗУТ през 2017 година касаят обектите от I и II категория – най-големите обекти, пътища, магистрали, мостове, виадукти и тн. А целта беше да не се подновява или презаверява строителното им разрешение на всеки пет години, а за тези обекти да важи 10-годишна давност. Обърнете внимание кои са обектите от I и II категория – те в никакъв случай не може да са жилищни сгради. В закона никъде няма ретроактивно действие. Абсолютно внушение е да се говори за поправка „Артекс” в случая. Промените в ЗУТ се наложиха, тъй като с годините практика се показа, че поради ред обжалвания – административни, оценка на околната среда и други процедури, тези обекти се завършват след години. Затова сме дали толеранс те да се завършват вместо за 5 г. – за 10 г.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш