Тъмни буреносни облаци заплашват да провалят плажната сватба на Сергей и Таня. Но докато двойката слиза по дългото бяло стълбище, за да поздрави гостите си, празните столове сигнализират, че има по-голям проблем. Общо половината им гости липсваха.

Семейството и приятелите им са изпратили своите извинения, обяснявайки, че рискът да присъстват е твърде голям. Ами ако бъдат хванати от някой от наборните отряди, които сега обикалят улиците на Украйна?

Много от войниците на Украйна са загинали, ранени или изтощени. А украинското правителство засили усилията си да мобилизира повече мъже. Нов закон, въведен през май, изисква всеки мъж на възраст между 25 и 60 години да регистрира своите данни в електронна база, за да може да бъде извикан на служба. А офицерите от наборната служба са на лов за тези, които избягват регистъра, карайки онези мъже, които не искат да служат, да се скрият.

Таня казва, че разбира защо приятелите и семейството й не искат да се бият. Баща й беше убит на фронтовата линия през октомври, по време на изтощителната битка за Авдиевка. 24-годишната жена сега е ужасена, че новият й съпруг ще бъде мобилизиран.

„Не искам това да се случи на семейството ми два пъти“, казва тя пред BBC.

След повече от две години на война почти всеки познава някой убит. Мрачни новини дойдоха от фронта. Според тях  Украйна е значително превъзхождана числено и оръжейно. По телефона Максим, приятел на двойката от 15 години, също разказва подобни истории. Сред загиналите са около дузина негови приятели и познати.

„Има повече от милион полицаи в Украйна, защо да се бия, когато те не се?“, пита той.

Максим, който има малка дъщеря и жена, която е бременна в седмия месец, казва, че съжалява, че пропусна сватбата, но се страхува да не бъде „грабнат“ от наборни офицери, които той оприличи на „бандити“.

Мобилизационните отряди имат страховита репутация, особено в Одеса. Те издърпват хората от автобуси и гари, а след това ги откарват направо в центровете за набор.

За тези, които избягват мобилизацията, общественият транспорт вече е забранен. Същото важи и за ресторантите, супермаркетите и дори екскурзиите през уикенда до парка, за да играят футбол.

„Чувствам се като в затвор“, казва Максим.

Във вторник сутрин дузина наборни офицери пристигат на главната жп гара на Одеса, водени от опитния ветеран моряк Анатолий и неговият по-млад, по-мускулест колега Алексий. Те крачат из предния двор, спирайки мъжете на подходяща възраст, за да проверят дали са регистрирани в базата данни. Но повечето или бяха твърде млади, или бяха получили някакво изключение.

След няколко часа Анатолий признава, че е много възможно мъже да се крият от тях.

„Някои хора бягат от нас. Това се случва доста често“, казва той. „Другите реагират доста агресивно. Не мисля, че тези хора са възпитани добре."

В центъра за набор зад ъгъла оптимистична бележка, залепена на вратата, уведомява бъдещите новобранци, че тези, които са дошли доброволно, могат да прескочат опашките. Но опашки няма. Един самотен мъж седи и чака да бъде видян. Попитан дали е там по собствено желание, той признава, че е бил "отвлечен" и доведен против волята му.

„Полицаите ме обградиха, за да не мога да избягам“, заеква той шокиран. „Опустошен съм.“

Един от служителите в центъра, Влад, признава, че почти няма желаещи доброволци. Под позивната Хора Влад той участва в някои от най-ожесточените битки по източната фронтова линия в Донбас, преди да бъде ударен в главата, гърдите и краката от артилерийски шрапнел.

Той не успява да прикрие презрението си към тези, които се крият.

„Как мога да кажа това, без да ругая?“, пита той на глас. „Не ги смятам за мъже. Какво чакат? Ако останем без мъже, врагът ще дойде в домовете им, ще изнасили жените им и ще убие децата им."

Тази последна кампания за набиране на войници създава неудобни разделения в обществото, не само между служещите и избягващите военната служба, но и между приятелки, някои от които имат партньори на първа линия и други, които крият гаджетата си у дома.

Темата за мобилизацията се прокрадва в почти всеки разговор, който след това често се разгорещава. Миналия месец някой хвърли експлозив в градината на дома на военен служител.

Има поразително недоверие сред мъжете, които избират да не се запишат. Те не вярват на служителите, след като някои от тях са били разкрити, че вземат подкупи, за да помогнат на мъже да избягат от страната. Нито вярват, че ще бъдат адекватно обучени.

В покрайнините на Одеса Вова се появява срамежливо на вратата на блока си, използвайки седемгодишната си дъщеря като щит. ИТ инженерът не излиза от къщата без нея, тъй като знае, че полицаите не могат да го грабнат, ако са заедно.

Миналата година, докато пътувал за работа, военните му наредили да слезе от автобуса с оръжия, насочени към него. Те го откарали в център за набор, където мъжът убедил служителите да го пуснат за да отиде и да вземе някои документи. Ала никога не се върнал.

„Не съм военен, никога не съм държал оръжие, не мисля, че мога да бъда полезен на фронтовата линия“, казва той. 

Той изрежда поредицата от извинения, като всички останали украинци, които не искат да се бият.  Но под тези извинения винаги се крие един и същи страх - че в рамките на седмици след регистрацията тези мъже ще свършат като пушечно месо на фронтовата линия, която в очите им изглежда неподвижна. Това се случва въпреки неотдавнашните опити на правителството да даде на новобранците право на мнение за кои звена и роли да бъдат назначени.

Когато говорите с тези мъже, има донякъде разединение. Те държат на победа на Украйна, само такава, която не ги включва.

„Горд съм, че много мъже взеха смелото решение да отидат на фронтовата линия“, казва Вова. „Те наистина са най-добрите в нашата страна.“

В наборен тренировъчен лагер в гора извън Киев неговият лидер Хенадий Синцов въздъхва тежко, докато наблюдава мъже с лопати, които копаят лисичи дупки.

„Може да изглежда като банална работа, но това е толкова важно, колкото и да можеш да стреляш с артилерия“, казва той. „Това може да им спаси живота“.

Синцов, патриотичен доброволец с революционен дух, ръководи задължителната 34-дневна програма за обучение, която всички наборници трябва да преминат, преди да бъдат изпратени в техните военни части. Той многократно подчертава, че тези хора няма да бъдат изпратени веднага на фронтовата линия и че ще последва допълнително обучение.

По време на почивка от обучението, кохортата от наборници на Синцов седи, пуши и се шегува. Това е дрипава група, предимно в края на 40-те и 50-те – свиневъд, управител на склад и строител. Всички признават, че предпочитат да не са там. Но тези мъже също така и не искат да прекарат остатъка от войната в криене.

Един от тях, Александър, вече беше избрал да стане пилот на дрон.

„Доста ме е страх, всичко това е ново за мен, но трябва да го направя“, каза той.

Но 33-годишният трамваен инженер не съди тези, които са избрали да се скрият.

„Направих своя избор, те могат да направят своя“, вдига рамене той.

Синсов е обезпокоен колко немотивирани са новите му постъпления. Въпреки ежедневните напомняния за война – сирените за въздушна тревога и непрекъснатите прекъсвания на електрозахранването – той вярва, че заплахата от война е станала твърде далечна за тези, които живеят в относителната безопасност на градове като Одеса и Киев, и се опасява, че ще е нужен нов голям напредък на Русия, който да подтикне към действие укриващите се от военна служба Украйна.

„Тогава отново ще видим хора да търсят оръжия и да се редят на опашка в центровете за набор“, каза той.