Ядките съдържат полезни есенциални мастни киселини

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Ядките, както и някои семена като лененото, конопа, сусама, слънчогледа, които имат сходни качества, са може би най-достъпният източник на ценни мазнини за човешкия организъм. Правилната им консумация е обвързана с доста заблуди и не дотам верни твърдения, доста често срещани в различни материали на тази тематика.

Важно е да се отбележи, че винаги е препоръчителна консумацията на непреработени храни от растителен произход. В тях съдържанието на цялата палитра от макронутриенти като протеини, мазнини и въглехидрати, в комбинация с минералните соли, фибрите, витамините и антиоксидантите спомагат за оптималното поддържане на баланса в човешкия организъм. И тук се сблъскваме със срещаното демонизиране на съдържанието на фитинова киселина в ядките, често наричана “антинутриент”, заради способността є да “заключва” част от минералното съдържание в храните и да намалява тяхната бионаличност.

Но мнението ми по въпроса не се повлиява от споменатите твърдения и се основава на дългогодишен опит. Хората с изграден оптимален микробиом в храносмилателния тракт, които се хранят предимно с непреработени растителни храни, нямат никакъв проблем със съдържанието на фитати в тях, поради простата причина, че част от микроорганизмите в червата ги разграждат и “отключват” ценните минерали. Има дори и доста натрупана фактология за твърдението, че фитиновата киселина има потенциал да спомага за поддържането на по-добра костна плътност, нещо доста различно от масово разпространяваната информация.

Важно е да отбележим, че наличието на фибри в ядките води до чувство на ситост и спомага за редовното изхождане и предотвратяване на упорития запек, причинител на много тежки заболявания, включително и рак. Затова винаги е по-добре да овкусяваме салатите си не с олио, зехтин или други екстрахирани мазнини, а с прясно смлени ядки или ядкови сосове, приготвени в блендер. Практика, последователно препоръчвана от лидери в областта на здравословното хранене като д-р Нийл Барнард.

Избягването на екстрахирани мазнини е важно и за спазване на оптимално съотношение на Омега-3 към Омега-6 мастните киселини в менюто ни. Омега-3 са доста нестабилни и бързо се окисляват при досег с кислорода във въздуха. Проблемът се задълбочава, ако се приложи и термична обработка. Затова обикновено модерните диети изобилстват от наличие на Омега-6 и са бедни на Омега-3. Това често води до проява на хронични възпалителни процеси. Също както Омега-3, и Омега-6 са есенциални и не можем без тях, проблемът в днешно време обаче е в излишъка им, който блокира метаболизирането на Омега-3 от растителен произход. Повечето ядки са богати на Омега-6 и Омега-9. Съдържат и наситени мазнини, но с ядки много по-трудно се преяжда. Богати на Омега-3 от тази хранителна група са лененото семе, чиата, орехите и конопът. Задължително трябва да включваме редовно поне един техен представител в дневното си меню.

Винаги препоръчвам и консумацията на сурови ядки вместо печени. Наред с добре позната информация, че е добре да бъдат изкиснати, че липсата на добавена сол в тях е предимство и т. н. има и друг много интересен факт, който често д-р Майкъл Грегър споменава в анализите си. Ядките са богати на мазнини и протеини, обуславящи формирането на вещества, наречени “гликотоксини” - при висока термична обработка. Количеството на тези вещества е далеч по-ниско от това в печените меса например, но все пак изборът на сурови ядки е по-оптимален за здравето ни.

Въпреки че ядките са полезна и необходима храна, в никакъв случай не е препоръчителна тяхната прекалена консумация, дори и в сурова форма. Те са доста концентрирана и трудна за усвояване хранителна група и затова количество от 25 до 100 г. дневно е напълно достатъчно.

Препоръчвана от мен форма за приемане на ядките е направата на мляко от тях. Влагат се сурови и така не само се запазват ценните им качества, но и усвояването става по-лесно, отколкото ако сме ги изпекли, дори и със съвсем малко сол. Напомням и че ядките и семената трябва да се изкисват във вода, а след това внимателно да се изплакват. В нашия медицински център го правим с канген вода. Във водата се отстраняват естествените инхибитори от ядките. За човека тези инхибитори не са опасни, но отсъствието им води до по-лесно храносмилане. Освен това вкусът им е по-богат.

Колко време да престоят във вода зависи основно от вида им. Най-продължително е то за бадемите- около 12 часа, за орехите и лешниците- около 8 часа, но може да се оставят и за цяла нощ. Тиквените и слънчогледови семки се накисват за 4-5 часа. За нашите пациенти правим често мляко от кашу и бадеми, с което приготвяме таратор. В този сезон освен краставици, копър и зехтин прибавяме див чесън и вкусът е много приятен и впечатляващ.

Млякото от ядки е отличен избор за набавяне на зареждаща сила от природата, стройна фигура и самочувствие. Важно е да уточним, че ядковото мляко трябва да е прясно приготвено, а не консервирано по какъвто и да било начин.

Важно е да се спомене, че ядките лесно развиват плесени и могат да съдържат застрашаващи здравето количества микотоксини, затова съветът ми е винаги да се купуват ядки от проверени места, а когато са опаковани, задължително да се проверява срока на годност и целостта на опаковката. Съхранението трябва да става на места без влага.

Любими рецепти на д-р Емилова

Крем

1 чаша кашу (предварително накиснато за 4 часа във вода) се разбива в блендер с 1 чаена чаша вода. Прибавят се семенцата от половин ванилова шушулка (изстъргани внимателно с нож), 1 чаша обезкостени фурми, 1 авокадо и 2 чаени лъжички какао. Разбива се добре и се разпределя в купички и се оставя в хладилник, за да се стегне сместа.

Таратор

(за една порция)

50 г. кашу (предварително накиснато за 4 часа във вода) се измива, поставя се в блендер и се разбива с 1 чаена чаша вода до получаване на хомогенна смес. Прибавят се краставица, копър, смачкана скилидка чесън и няколко капки зехтин.

* От 20 май медицинският център на д-р Емилова работи отново при спазване на всички предписания и препоръки на здравните власти.