Важно е да ги събираме от чисти места

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Растенията винаги са били основата на сполучливо наречената природна аптека. Неоспорим факт е, че почти цялата съвременна фармацевтична промишленост реално използва за основа на своите препарати активни съставки, първоначално изолирани от различни видове растения или гъби. 

Билките са верен помощник на хората при лечение и поддържане на добро здраве от най-далечни времена и не случайно е останала поговорката "За всяка болка - билка". За съжаление голяма част от древните познания най-вероятно са безвъзвратно изгубени, но въпреки това в нашето съвремие билките намират своето приложение и са подчертано важни за много хора, стремящи се към практикуване на натурална хигиена. 

Ако групираме растенията според силата на тяхното въздействие върху човешкия организъм и концентрацията на биологично активни вещества, можем най общо да ги отнесем в три условни групи - слабо, средно или силно токсични, често наричани медицински растения. 

Слабо токсичните растения са тези, чиято употреба е широко разпространена, като дори често се използват като хранителен източник. Тук можем да посочим добре познатите коприва, лапад, киселец, тученица, дива лобода, глухарче и т.н. 

Средно токсичните растения основно използваме за направата на билкови отвари, но в не малко случаи и като ароматни подправки. Тук попадат риганът, ментата /в частност и джодженът/, белият равнец, жълтият кантарион и много, наистина много други. Тези растения в малки количества - стръкче-две са предостатъчни за направата на цял литър отвара. Прилагат се масово и употребата им генерално не крие никакви опасности в посочените количества. Правилното им смесване дори способства за благотворното и лековито действие, обусловено от формираната синергия между различните им активни съставки. Като типичен пример може да се посочи популярната смес от мента, глог и валериана. 

Медицински растения - повечето от тях често и с право биват сочени като отровни и употребата им без строг медицински контрол е силно непрепоръчителна и може да крие сериозни опасности. Примери са лудото биле /беладона/, мечото грозде, вратигата, змийската хурка и много други. 

Билки може да си купим в готов за употреба вид. Предлагат се масово от специализирани билкови аптеки или от фирми-производители с доказано качество, като по възможност е добре те да са в натурален вид, не фино смлени или още по-зле - на пакетчета. Аз винаги препоръчвам на пациентите сами да си съберат лековитите стръкове, например при семейна разходка в планината. Добре е да се избират чисти места, далеч от градските паркове и тревни площи, които се обработват с инсектициди. Преди бране трябва добре да огледаме местата и да избягваме тези, по които има разхвърляни отпадъци, дори и от битов характер, както и наличие на фекалии от различни животни.  

Ако няма да използваме корените им, растенията не бива да се отскубват, а внимателно да се отрязват стръковете с ножичка или ножче. Така по вегетативен начин растението ще продължи да се размножава, няма да увредим популацията му и ще можем да се наслаждаваме на природното находище и в следващи години. Събирането се прави в сухо време, когато по растенията няма излишна влага, пречка в процеса на запазването им.  

Сушенето на билките става на чисти и проветриви места. Съхранението е оптимално в добре затворени хартиени пликове, отново в сухи и проветриви помещения.

От първо лице

С вълшебството на билките започнах да се срещам преди 29 години. Откри ми го Лидия Ковачева при посещенията ми при нея. Имах безброй въпроси към великата българка и един от тях беше какво е мястото на билките при плодолечението. Тя отговори, че лекува самият глад, а запарките от различни растения помагат на всеки човек, според състоянието и диагнозата му, да премине с лекота програмата.

Опитът ми през всичките тези години с десетки хиляди пациенти от цял свят показва, че например при стомашни болки и киселини помага жълтият кантарион. Той действа много добре и при инфекции на пикочните пътища, също и при депресия. Белият равнец е женската билка и го  предпочитаме при поликистоза и кисти на яйчниците, миомни възли и др. 

Косата от царевица ползваме при камъни в бъбреците, а кората от върба- при болки в ставите. Кръвната захар се понижава от чай от бобови шушулки. Много често използваме полски хвощ при пациенти с отоци и високо кръвно налягане.  Мащерката е добър избор за хора с ниско кръвно- като сутрешен чай. Всяка вечер нашите пациенти  пият чай от маточина или  мента за лека нощ. 

В медицинския ни център приготвяме  билковите отвари, като използваме само един вид билка. Стръковете събираме през летните месеци от високи рилски поляни. Вярваме, че всяка билка прибавя в човека частица от хармонията на природата.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там.  Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепти на сътрудник Пламен Иванов

Студен чай с липа и бъз /1 литър/

По 1 малка шепа цвят от липа и цвят и от бъз се запарват с 1 л вряла вода. Като поизстине, се прецежда, прибавят се /на вкус/ мед, фреш от лимон и десетина листенца мента. Пие се студен.

Фреш с мента

Продукти: 300 мл фреш от пъпеш, 50 г малини, ½ нектарина, щипка листа мента

Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес.