При своевременна помощ за бизнеса фалитите в сектора могат да бъдат избегнати

Туристическият сектор е един от най-засегнатите от кризата заради затворените граници и другите мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19. Въпреки това бизнесът не успя да получи исканата финансова помощ и институционална подкрепа от ръководството на Министерство на туризма за решаване на проблемите и предизвикателствата в сектора. На въпроси ще се промени ли това след назначаването на новия ресорен министър - Марияна Николова, и има ли въобще сценарий за оцеляване на бранша, отговаря за „Труд“ Георги Щерев.

- Г-н Щерев, според Вас ще промени ли нещо за туристическия бизнес, който в момента е на ръба на оцеляването, рокадата в управлението на ресорното министерство?
- Да. Това беше много важна стъпка в правилната посока, за да се задействат най-после мерки, за които ние говорим от март месец насам. Че нито една от тях не бе задействана, категорично бе виновно със своята пасивност предходното ръководство на ведомството. Затова и Изпълнителното бюро на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация излезе с декларация в подкрепа на промените и новия министър на туризма - вицепремиерът Марияна Николова, и разчитаме тя да бъде активна в решаване на проблемите. Досега Министерство на туризма не успя да защити интересите на бизнеса и да си партнира с колегите си в кабинета успешно, така че мерките, които са добри като идея, да заработят реално. Във фокуса на ведомството досега бяха чадърите е плажовете, а не инвеститорите в туризма, които създават условията за почивка и тези, които изготвят пакетите, за да привлекат гости. Плажните ивици, като в доброто старо време, когато туризмът беше успешен и водещ отрасъл от родната икономика, трябва да са свободни за ползване за всеки, който е платил туристически пакет. Преди гостите плащаха еднократно по време на престоя си минимална комунална такса, която се разходваше от самите курорти, а не от подизпълнители за почистване на плажовете и поддържане на шезлонги и чадъри, а самите плажни принадлежности бяха много евтини. Това би направило и продукта ни по-конкурентоспособен, а държавата индиректно би помогнала на инвеститорите, които са вложили милиони. В момента се направиха намаления за наематели и концесионери, но в същото време те преотстъпват част от ивиците на хотелиери, договорите вече са подписани и собствениците плащат по сериозни цени. И на тях им се извиват ръцете да плащат тези такси, ако искат туристите им да ползват чадъри безплатно. Затова и хора, които вече над 10 години продават пакети с включени чадър и шезлонг на плажа, вече се отказват от тази услуга, което пък ни прави неконкурентноспособни като дестинация.

- Няма ли това да създаде допълнителни проблеми, предвид че заради застрояването на курортите, може да няма достатъчно места на плажа за всички туристи?
- Така обаче всички от бизнеса и всички туристи ще са равнопоставени. Освен това има туристи, които предпочитат да лежат около басейните.

- Казвате, че не са проработели замислените мерки за подпомагане на бранша. Какво обаче реално би могло да бъде направено за туризма в ситуацията, в която изпадна целият свят - със затворени граници, отказани почивки и мерки за спазване на социална дистанция?
- През последните пет месеца можеха да се направят много неща, част от които вече няма да доведат до същия ефект. Необходимо беше да се направи масирана реклама за това, че страната ни е сигурна дестинация с много малко заболели от COVID-19. Нужно бе държавата, като в Гърция, да осигури карантинни хотели, в които да бъдат настанявани при нужда чуждите туристи и това да е безплатно за тях и да е за сметка на държавата. А не гостите да попълват декларации и на границата, и в хотела, че идват на собствен риск и ще си платят всички разходи при необходимост. Нужно беше да се промотират възможностите за почивка на българския пазар. На всички държавни чиновници да бъдат раздадени ваучери за почивка.

- Нямаше ли това да е прехвърляне от единия джоб в другия - държавата дава пари за ваучери, които след това отчита като приходи от туризма?
- Не. Защото по този начин щяха да се стимулират хотелиерите, да им се осигури минимална заетост и голяма част от местата за настаняване нямаше да останат затворени през това лято. При близо половин милион държавни служители, заедно със семействата им говорим за опция за близо милион души. Дори една трета от тях само да се бяха възползвали - 200-300 хиляди туристи, това е всъщност обемът, който реално водят у нас най-големите чужди туроператори. С мярката щяха да се стимулират и държавните чиновници, които по света традиционно не са сред най-добре платените служители. Но за сметка на това имат редица привилегии, чрез които се балансира това заплащане, сред които и безплатно ползване или на по-ниски цени на държавната собственост. Според мен най-правилният подход обаче е да се подпомогне целият бизнес, като служителят може да избира дали да получи ваучер за храна или за почивка, като и двата са необлагаеми за получателя и за работодателя. При добро планиране и спешни работещи мерки, може да се помогне на бизнеса да оцелее, като се надяваме и на работа през август и септември. Трябва да се работи и за привличане на туристи от Русия, Украйна, Молдова, Беларус. Вече е ясно, че PCR тестовете за украински туристи ще отпаднат и това ще спаси резервациите им у нас.

- Прие се субсидията за чартърните програми при над 100 туриста в самолет туроператорите да получават по 35 евро на седалка. Това не е ли закъсняла и неработеща мярка при затворени граници?
- Лошото на работата на нашето министерство досега, надявам се това да се промени, бе голямата бюрокрация и бавното решаване на въпросите. Още през зимата беше подготвена подобна програма за субсидиране на чартъри, преди пандемията. В обществото това бе промотирано като рекламна кампания за 15 млн. лв. Тоест всичко би трябвало да е административно подготвено. Но това не се направи. Сега ще искаме нотификации на всеки шест месеца от ЕК за мярката, което пак няма да е работещо. За да има сметка за крайния потребител и интерес да дойде у нас, тези 35 евро трябва да са калкулирани в цените на ранните резервации, тоест сега. А ако чакаме януари да получим разрешение за лятото, вече ще е късно. Тази програма трябва да има по-дълъг хоризонт. Досега имахме проблем, че министърът искаше да чува само потвърждение на собственото си мнение, но не и позицията на хората от бизнеса, които познават процеса. Освен това всяка фирма ще получи помощ за максимум 23 500 туриста, което е нищожно предвид обемите от по 50-100 хиляди души на сезон на големите туроператори. Според мен този лимит е излишен и може да провали мярката, която по същество е огромен пробив и стъпка в правилната посока. С община Варна сме разисквали и по-справедлив модел - при който фирмите получават субсидия само за туристите, за които в общината има платен туристически данък. Защото иначе с чартър могат да дойдат у нас гастарбайтери, гости при роднини или собственици на имоти. Вместо за клипове за реклама е по-работещо да се плаща за пристигнал турист. Мярката е добре замислена, както и други за подпомагане на бизнеса - 60/40, ББР да бъде гарант, но те досега нямаха никакво приложение заради пасивността на Министерство на туризма. И сме благодарни за постоянството при поставянето на тези проблеми на масата от коалиционните партньори и особено на Валери Симеонов, който като човек от морето знае какъв е приносът на туризма за развитието на тези региони. Трябваше веднага туристическият бизнес да получи подкрепа през гарантираното финансиране чрез ББР. Досега банките само разсрочват кредити, но не са дали никакви свежи пари за сектора, които да му помогнат да оцелее при липса на всякакви доходи. Като говорим за суми от порядъка до 200-300 хил. лева за фирма, а не за милиони. Същото се случи и при фалита на „Томас Кук“, който засегна огромна част от бранша. Това го проспахме, проспахме пандемията и се надявам пандемията Ангелкова наистина да е приключила, защото за шест години тя нанесе вреди на туризма, съизмерими с тези от COVID-19.

- Все пак има и добри новини. По морето през последните седмици е пълно с български туристи, като част от тях не са почивали от десетилетия в родните курорти. Длъжник ли е бизнесът на тези гости?
- Донякъде, защото залисани в изискванията на чуждите туристи, като че ли не обърнахме достатъчно внимание на този пазар. Това обаче пак е въпрос и на държавна политика, защото министерството е това, което трябваше да направи рекламни кампании, да посочи и добрите примери, възможностите. Това не е по силата на отделен бизнесмен. Добре е, че сега се търсят както малки семейни къщи за гости, отделни вили, апартаменти, така и големи хотели, които при 60 на сто запълняемост също гарантират социална дистанция. Благодаря на всички онези българи, които избраха да почиват у нас това лято. Надяваме се те да видят и добрите, и лошите примери. И когато се говори за родния туризъм да не се обобщава, а да се казват конкретните имена - при Иван е зле, но пък при Димитър е перфектно и всичко е на ниво. Ние имаме и идея за подобна кампания, насочена към българския турист, в която с клипове да покажем местата у нас, които предлагат качествен и разнообразен продукт. Защото те често остават скрити. Тези, които това лято предложат добър продукт на българите, ще спечелят през следващите сезони. Защото българите вярват на очите си и на отзиви от познати, а не на реклами и красиви кадри.

- Кои са мерките, които задължително трябва да предприеме сега Министерството на туризма, за да подпомогне сектора?
- Освен всичко, което споменах досега, максимално бързо трябва да започне активна работа по подготовка на зимния сезон и договаряне на лято 2021 г. Туристическият бизнес трябва да бъде включен в обхвата на европрограмите, така че да получи помощ. В момента туризмът е оставен извън програмите и финансирането за иновации. Защото към момента мерките са много добри като замисъл, но нямат нужното прилагане и потъват в бюрокрация. ББР трябва да се задейства много бързо с гаранциите за сектора. Много важно е и да се помогне на наетите в сектора. Тези хора работят през годината 3-4 месеца, така че ние искаме те да могат да се регистрират на борсата с 5 месеца трудов стаж за година. Защото без инвестиция в кадрите, няма как да има успешен бранш. С хора от чужбина можем само да допълваме нуждите, но гръбнакът трябва да са нашите кадри. Трябва да бъдат подпомагани под някаква форма - за допълнително обучение, преквалификация и т. н. Защото те не могат да издържат и да оцелеят в тази ситуация. Ако не се грижим за персонала няма как да имаме качествен продукт. Сега, при увеличаване на осигурителният стаж неквалифицираните кадри бяха приравнени с професионалистите. Ние искаме да се направи отделна квалификация за тези неквалифицирани хора и за тях осигурителният праг да е по-нисък.
За следващото лято колегите не могат да сключат договори заради три основни пречки. На първо място никой не им дава цени за пренаемане от избраните от държавата стопани на плажа, защото концесионерите все още не знаят със сигурност при какви условия ще бъдат техните договори догодина. Това ще доведе до отказ от включването на тази услуга в пакетите и неконкурентноспособност спрямо други дестинации. На второ място, големи туроператори като „ТУИ“ поставят условия на хотелиерите да подпишат контракти, според които да получат пари за почиващите при тях туристи 60 дни след заминаване на госта. Никой в момента не може да си позволи това кредитиране на чуждата компания и има риск да загубим тези туристи. Въпреки, че става въпрос за частно-правни отношения, държавата също трябва да има позиция, и ако може да помогне за генералното решаване на въпроса. Третият проблем е, че трябва да е ясно чартърната програма още отсега дали ще работи и за догодина. Тоест ако има възможност да получим по-рано нотификация от ЕК.

- Окачвате ли вълна от фалити в бранша?
- Много ми се иска да вярвам, че няма да има, макар и ситуацията да е изключително трудна, особено за тези, които през миналата година търпяха последиците от фалита на „Томас Кук“, а сега - от пандемията. При разумна политика от страна на държавата и помощ за бизнеса това може да се избегне. А не на предстоящия Националния съвет по туризъм, на който се събират на една маса бизнеса и държавата, да обсъждаме неактуални теми вместо оцеляването на бранша, практика, която се наложи през последните години.

Нашият гост

Георги Щерев е един от тримата съпредседатели на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. В туризма е от десетилетия, като е сред най-активните представители на бранша, които винаги поставят на дневен ред проблемите на сектора.