Известният футболист е рекордьор на „Скуадра адзура“ по вкарани голове

Докрай играе в „Каляри“ въпреки астрономически оферти на „Ювентус“ и „Интер“

Снажният хубавеляк доста неохотно се премества в Сардиния

Първите страници на всички национални всекидневници на Италия тези дни приличаха на некролози - „калчото“ пък и цялата страна - междувпрочем те са в неописуема симбиоза, жалеха символа из Апенините на великата игра, извечната звезда на „Скуадра адзура“ Джиджи Рива. „Ромбо ди Туоно“ или „Гръмотевичния удар“, както го наричат преди време спортни коментатори, а след това всички жители на Апенините заради безпогрешната му левачка, почина на 79 години в административния център на о. Сардиния - Каляри. Градът, чиито едноименен отбор печели благодарение на великолепния играч единствената си шампионска титла през 1970 г. и когото той не напуска никога, въпреки главозамайващите парични оферти на „Ювентус“, „Интер“ и други италиански и чуждестранни грандове.

Но Луиджи Рива, когото всички наричат Джиджи Рива, не е сардинец. Предаденият от болното си сърце бивш нападател на „Каляри“ и на националния отбор на Италия е роден в градчето Леджуно, намиращо се на брега на езерото „Маджоре“ в северната област Ломбардия. Джиджи остава сирак съвсем малък - баща му загива при трудова злополука във фабрика, а след смъртта на майка му броени години по-късно, с отглеждането на момчето се заема неговата по-голяма сестра Фауста, с която остава обвързано за цял живот. Тъй като семейството е изключително бедно, хлапакът е изпратен от общината в религиозно училище интернат далеч от дома и там прави първите си стъпки като футболист. Играе по стадионите н селата около школото, където го забелязват мениджърите на юношеския футболен отбор „Ламбард“ на намиращия се западно от Милано неголям град Леняно. С неговата фланелка Джиджи завършва младежката си кариера, като прави дебюта си в истинското професионално „калчо“ с първия отбор на „Ломбард“, играещ в „Серия С“, тоест третата дивизия на италианския шампионат. Бележи гол след гол, става популярен и през 1963 г. е продаден на „Каляри“ за смешна сума лирети.

Снажният хубавеляк доста неохотно се премества в Сардиния, чийто първи отбор играе в „Серия Б“, но там бързо му харесва, още повече, че става за нула време любимец на всички - благодарение на головете му през следващия сезон „червено-сините“ от острова заиграват в „Серия А“. Там той става голмайстор в първенството на 1966-67 г., в което въпреки сериозната контузия, получена в националния отбор, отбелязва 18 гола. Триумфира в класирането на голмайсторите и през сезоните 1968-69 и 1969-70, като дори през последната година печели споменатата единствена в историята на Сардиния титла. В решаващия мач с отбора на „Бари“ вкарва първия „отпушващ“ гол за победата с два на нула. Титлата е най-високата точка в кариерата на Джиджи Рива, който междувременно се е превърнал в символ на Каляри и на цяла Сардиния не само от спортна гледна точка, но и от социална и медийна. Той играе с Каляри до края на първенството 1975-76, завършвайки кариерата си едва на 32 години. Въпреки споменатите щедри оферти на големи клубове, Рива не напуска Сардиния и с помощта на местните запалянковци винаги успява да отблъсне богатите спортни хиени. Избор от сърце, който вероятно му е попречил да спечели трофеи на национално и международно равнище, но той не съжалява. Все пак през 1969 г. Рива е втори в класацията за „Златната топка“, с 4 точки зад сънародника си Джани Ривера - играч на мощния „Милан“, а през 1970 г. е трети след Герд Мюлер и Боби Мур. Все още е най-добрият реализатор в историята на „Каляри“ със 164 гола.

Джиджи Рива написва някои от най-добрите страници в романа на звездната си кариера си с националния отбор, с който дебютира през 1965 г. на 20-годишна възраст. През 1966 г. тогавашният треньор Едмондо Фабри го вика в разширения отбора на Италия за световно първенство в Англия, но не го включва сред 22-та повикани играчи за мисията на острова и според спортните коментатори това е причината Италия да се провали като никога. Две години по-късно обаче Джиджи Рива става европейски шампион със „Скуадра Адзура“, като отбелязва гола на победата на финала срещу Югославия. През 1970-та на Световното първенство в Мексико пак с негови голове Итлия бие домакините и достига до полуфинал. После в легендарния мач срещу Германия, спечелен от „адзурите“ с 4-3 след продължения, Рива вкарва един от головете, които вписват срещата в историята на футбола. Във финала, загубен срещу Бразилия на Пеле, Рива е с асистенция на гола на Бонисеня за изравняването 1-1, но силите стигат до там, тъй като „черната перла“ и компания се развихрят умопомрачаващо. На „Мондиал '74“ в Германия нападателят изиграва последния си мач като национал срещу Аржентина. С 35 гола в 42 мача Джиджи Рива държи голмайсторския рекорд със синята фланелка на „Скуадра Адзура“. Преди двайсетина години той бе поставен на 74-то място в класацията на най-добрите футболисти на ХХ век, изготвена от сп. „World Soccer“.

След оттеглянето си от активния спорт Джиджи Рива основава детска футболна школа в Каляри, която носи неговото име, работи активно и днес. Бил е помощник на колегата и приятеля Дино Дзоф, когато той бе треньор на „Скуадра адзура“ в началото на хилядолетието. От съпругата си Джана има двама сина, с чиито семейства големият футболист живеел напоследък. Според медицинския бюлетин на болницата в Каляри, разпространен от италианските медии, кардиолози са предложили в средата на миналата седмица на „Гръмотевичния удар“ да му направят сложна, но животоспасяваща сърдечна операция. Джиджи Рива обаче отказал категорично.