Виетнамската икономика е една от най-бързо развиващите се в Азия

Над 3 милиона са мотопедите по улиците на столицата

Има места, които те привличат неистово, от които не искаш да си тръгнеш, а когато го направиш, започваш да мислиш как да се върнеш отново. Такова място е Виетнам, който въздейства с ярки цветове, препълнени с живот улици, задръстени с мотори кръстовища и мистика.

За онези, които смятат социалистическата страна за бедна и изостанала данните бързо ще ги опровергаят. Виетнамската икономика е една от най-бързо развиващите се в Азия. Икономическият ръст на страната за миналата година е 5,05 %, но управляващите не са удовлетворени, тъй като преди пандемията от ковид, той е бил близо 12 %. 

Страната все още може да се хвали с девствени плажове, но бързо й  превръщане в една от най-популярните туристически дестинации в Югоизточна Азия вече превръща в строителни площадки терените около тези места.

В заведенията, които посещават виетнамците в Ханой всичко са прави на улицата - там се готви и сервира храната, там се мият в легени и чиниите.

Проверка в Гугъл показва, че Виетнам е седмата най-търсена дестинация в света през 2023 г. Това е и единствената страна от Югоизточна Азия, попаднала в топ 20 на класацията.

В столицата Ханой живеят между 7 и 8 милиона души от 101 милионното население на страната.

Градът е основан през 1010 година от императора Ли Тхай Тонг, наречен е Тханглонг, което означава Излитащият дракон. Според легендата императорът бил споходен от видение на дракон близо да крепостта Дайла и това го накарало да избере мястото за столица.

През годините селището сменя много имена, докато през 1831 година е избрано сегашното му име Ханой. В превод името означава „град на брега на реката“. В старата част има много сгради, напомнящи европейския неокласицизъм и това е така, защото Ханой е бил столица на Френски Индокитай. Колонизаторите са построили много сгради, които са съхранени до днес. Операта пък в Ханой е построена от френската колониална администрация по модел на парижката Пале Гарние.

Националната банка, Президентския дворец, катедралата Сейнт Джоузеф също са дело на френски архитекти. Катедралата  е завършена в края на 1886 година и наподобява Нотр Дам в Париж.

Една от големите атракции в Ханой е кукленият театър на вода.

В Ханой има над 600 религиозни храмове и пагоди като най-интересни е Пагодата на колоната, построена малко след основаването на града. Храмът символизира лотос, а легендата разказва, че на император Ли Тхай- Тонг, който няма деца му се явила богинята на милосърдието, седяща върху лотос и му подала малко момченце. Малко след това императорът се сдобил с наследник и издигнал пагодата в чест на богинята.

Конфуциански храме мястото, наречено Храм на литературата, което е първият университет във Виетнам, построен през 1070 година. В този университет са се обучавали децата на елита. Голяма статуя на Конфуций има на първия етаж, а на втория са статуите на императорите, които имат заслуги към образованието във Виетнам.

Старият квартал на Ханой е историческата част на града и най-туристическото място. Тук се намират и основните забележителности, като улицата с влакови релси, от двете страни на която са разположени артистични заведения. 

В южната част на квартала е и красивото езеро Хоан Кием, в средата на което е Кулата на Костенурката, построена през XIX век, за да увековечи легендата за златната костенурка, която осигурила магически меч на Генерал Ле Лой, с който той освободил Ханой от китайската окупация на Династията Минг. В северния край на езерото се намира Храмът на Нефритената планина, построен в началото на 1800 г. до който се стига  по червен дървен мост.

Виетнамките обожават фотосесиите.

В стария квартал на Ханой всека събота има. „нощен пазар”. Тогава се затварят улиците, а хиляди хара се изсипват около сергиите с дрехи, вещи за дома и улична храна. Около езерото Хоан Кием художници рисуват портрети срещу дребни суми, двойки танцуват по алеята, а деца играят върху асфалта на площада древни игри с късчета дърво в различни форми. Впечатляващо е, че по улиците има много младежи и деца, а обяснението е, че  близо 40 % от населението на Виетнам е на възраст до 20 години.

На сутринта, след нощния пазар старият квартал е почистен, а търговците са сменени от младежи в национално облекло, които си правят фотосесии. Във Виетнам младите обичат да се снимат и използват свободното си време за разходки около красиви места, които да запечатат в спомени. Фотографи предлагат различни букети, които да са в тон с облеклото на позиращите, а девойките отварят широко очи, за да приличат на европейки. Избраните за снимки места са толкова цветни и очарователни, че запечатаното от камерите прилича на картини, нарисувани от талантливи художници.

В Ханой има над 3 милиона мотопеди, на които се возят и по цели семейства. Като напредък виетнамците отчитат това, че през последните години са успели да приучат мотористите да слагат каски. Инструкцията към чужденците е да пресичат бавно и да не спират внезапно, а уверенията са, че ако я спазват мотористите просто ще лавират около тях и няма опасност от инциденти.

Пак ще внасяме работници от Виетнам

Опит за връщане към стари приятели

Председателят на НС Росен Желязков се срещна с виетнамци, завършили висше образование в България и отличи деветима за принос в развитието на двустранните отношения.

От 5 до 9 януари българска делегация, водена от председателя на Народното събрание Росен Желязков бе на посещение във Виетнам. Най-запомнящата се новина от визитата, отвъд клетвите за увеличение на стокообмена между двете страни, се оказа подписването на  спогодба за внос на виетнамски работници. Впрочем, такива имаше до края на 80-те години. Сега са останали само част общежитията им, затиснати от разруха и заселени с ромски фамилии, които досъсипват оцелялото.

Сега малцина от сънародниците ни си спомнят времената на съпричастност към виетнамския народ. Но над 20 000 виетнамци завършили образование у нас, не забравят България, в която са преминали едни от най-хубавите им години в младостта.

Създали са си асоциация за приятелство Виетнам-България, събират се, пея „моя страна, моя България“ и честват наши национални празници. В парламента, в правителството, във виетнамската академия на науките има хора, завършили в България, които казват, че са готови винаги се върнат отново в страната ни.

Политиците обещават двустранните отношения между София и Ханой да станат по-интензивни и да се  повиши стокообмена между България и Виетнам, който за миналата година е 225 млн. долара, като вносът от Виетнам е за 150 млн. долара.

Най-изтънчената азиатска кухня

Kартини в чинии

Във Виетнам ти поднасят не просто храна, а картина в чиния. Естетиката е издигната в култ, а като се добави и френското наследство по отношение на вкус, визия и продукти изкушението е неустоимо. Твърди се, че виетнамската кухня е най-изтънчената азиатска кухня, изобилстваща от различни видове риба и  морски деликатеси, телешко и патешко месо и много зеленчуци. Обикновено във всяко ястие се комбинират различни вкусове и текстури, а сосовете допълнително балансират храната.  Разбира се, винаги има и ориз и много зеленчуци. При това поднесени така, че да ти е жал да бръкнеш с вилицата в храната. Но това е само в ресторантите, в които се хранят предимно туристи.

Местните предпочитат да се хранят на малки пластмасови масички, седнали на пластмасови столчета като от детската градина, а храната се приготвя буквално на улицата. На улицата в легени се мият и чиниите

Алкохолът е доста скъп, към цената посочена в менюто има добавки изненада като сервиз и още нещо, което е трудно да се разбере, но и няма нужда. Навсякъде се предлага оризова ракия с доста остър вкус и не особено приятен мирис. Ханойската бира си заслужава похвалите. Вкусна е, а виетнамците признават, че технологията им е наследство от „братския народ на ГДР“.

Мавзолеите си приличат

Да нахраниш рибите на чичо Хо

Скромна е къщата на бащата на свободен Виетнам

Музеят на Хо Ши Мин, който много прилича на съборения мавзолей на Георги Димитров в София.

Нито едно посещение на чужда делегация няма как да мине без посещение на мавзолея на Хо Ши Мин, когото местните наричат „бащата на свободен Виетнам“. Мавзолеят по архитектура досущ прилича на разрушения мавзолей на Георги Димитров в София.

В близост до мавзолея се намира къщата, където е живял Хо Ши Мин – скромна постройка, потънала в зеленина. Малката и пестеливо обзаведена къща, с огромна библиотека се различава съществено от къщите на нашите бивши партийни величия. 
До къщата има езеро и по традиция гостите се канят да нахранят рибите на чичо Хо. Домакините разказват, че бащата на свободен Виетнам заставал на мостчето, плясвал с ръце, и рибите пристигали за храна. Сега на гостите се предлага да нахранят рибите символно – с пуканки.