Хазната е пред вероятен недостиг на ликвидност за плащане на пенсии и заплати

Необходими са мерки в приходната част поради изоставането най-вече при косвените данъци

Необходимо е ограничаване на разходите

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на февруари и някои предварителни показателя към края на март. Според МФ приходите към края на март възлизат на 15,8 млрд. лв., а разходите заедно с вноската (0,3 млрд. лв.) в общия бюджет на Европейския съюз са 15,4 млрд. лв., т. е. е налице временен касов излишък от приблизително 0,4 млрд. лв. Тази стойност обаче би следвало да се коригира, защото в нея са отразени разходи, които са с 1,2 млрд. лв. по-ниски от фактическите, тъй като средства по набирателна сметка от бюджета за 2023 г. не са изразходени и са възстановени в текущия бюджет. Освен това през март са получени европейски средства, сертифицирани вероятно през 2023 г., които все още не са изразходени, но ще бъдат през настоящата фискална година. Така резултатът от изпълнението на националния бюджет е дефицит от порядъка на 2,8 млрд. лв. само за първите 3 месеца на годината.

В тези данни не са отразени 1,6 млрд. лв., които са преведени на Българския енергиен холдинг, но не се отчитат като бюджетни разходи, но намаляват размера на разполагаемите средства за МФ. Също така през първите 3 дни на април бяха проведени две заседания на Министерския съвет, на които бяха приети допълнителни разходи и кредит за Национална компания “Железопътна инфраструктура”, надвишаващи общо 300 млн. лв.

По този начин държавният бюджет е изправен пред вероятен недостиг на ликвидност дори за посрещане на планираните плащания на пенсии, заплати в бюджетния сектор, социални плащания и лихви по заеми. Именно поради тази причина Народното събрание реагира и временно ограничи възможността на правителството да извършва допълнителни разходи, освен в посочените направления.

Изглежда, че правителството в оставка използва последните дни от своето управление да намали съществено разполагаемите средства във фискалния резерв за своите наследници от служебното правителство, които веднага след встъпването си в длъжност ще трябва да започнат работа по преодоляване на тази ситуация. Анализът на данните показва, че са необходими мерки както в приходната част поради изоставането най-вече при косвените данъци, така и ограничаване на разходната, за да бъде изпълнен заложеният размер на дефицита в края на годината.

Текущи данни

Данните от МФ към края на февруари показват, че проблемите в приходната част на бюджета са най-вече при данъка върху добавената стойности и митата и митническите такси. През 2023 г. от МФ се оправдаваха, че приходите от ДДС от внос са се понижили спрямо предходната година заради изпълнението в началото на годината, когато е действало служебно правителство и не е бил приет бюджетът за годината. Само че текущите данни показват спад на годишна база именно спрямо посочения период. Тоест действията или бездействията на настоящия екип на МФ са довели не до подобряване, а дори до влошаване на изпълнението.

Освен това проблеми са налице при изпълнението на приходите от ДДС при сделки в страната, защото през първите 2 месеца на 2024 г. те са с едва 1.8 млн. лв. (0.1%) по-високи, отколкото са били през 2023 г. При положение че МФ очаква разширяване на икономиката през 2024 г. и потреблението понастоящем е основен двигател на растежа, реализираните приходи вероятно изостават от промяната в потреблението. (За сравнение потребителските цени през посочения период нарастват с 3,6% на годишна база).

Значителен спад е налице и при приходите от мита - със 27,8% на годишна база. Ясно е, че възникналата през 2023 г. тенденция за понижаване на вноса на стоки от трети страни, върху когото се налагат мита, се запазва. Според официалните данни на Националния статистически институт за януари обаче спадът е с по-нисък темп спрямо средния за 2023 г., т. е. би следвало да въздейства по-слабо върху този показател.

От друга страна приходите от акцизите, данъка върху личните доходи и от осигурителните вноски се повишават силно. При последните нарастването е резултат както от политиката на доходите на правителството, което повиши някои заплати в бюджетния сектор и пенсиите, което при недостига на квалифицирани кадри на пазара на труда засили натиска върху частния сектор също да повишава заплатите. Освен това от началото на 2024 г. беше повишена минималната работна заплата на 933 лв. (с почти 20%), както и минималния и максималния осигурителни прагове, като последният достигна 3750 лв. Тези действия, както и растежът на средния осигурителен доход, допринесоха за повишаване на приходите от осигуровки.
При акцизите беше разширена базата на облагане и се следва календарът за повишаване на ставките на отделните продукти, което допринесе за увеличаването на приходите.

Общият резултат от посочените изменения е повишаване на данъчните приходи с 6,1% на годишна база (462 млн. лв.) през първите два месеца на годината. Изпълнението спрямо планираните за цялата 2024 г. обаче е едва 12,6% и е най-ниско през последните 10 години.

Освен това в пролетната си прогноза МФ значително понижи очакванията си за размера на номиналния брутен вътрешен продукт през настоящата и следващите две години. Още при подготовката на макрорамката на бюджета многократно предупреждавах, че очакванията на МФ за 2023 г. са завишени и това ще доведе до неточна прогноза за следващите години. Инфлацията през 2024 г. се забавя спрямо предходната година, а реалният икономически растеж ще се повлияе силно от неблагоприятното развитие на икономиките от еврозоната, които са основна дестинация за износа на българските фирми. И двата фактора водят до по-ниски приходи от планираните в държавния бюджет.

Друга вероятна причина за по-ниските от очакваните приходи през първите два месеца на годината е неспособността на правителството да изпълни поетите ангажименти, поети във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Неофициалната информация от представители на парламентарната група на ПП-ДБ беше, че второто плащане по ПВУ ще бъде получено в края на януари или началото на февруари. Това, разбира се, нямаше как да се случи, тъй като обещаното пред европейските институции не беше изпълнено.

Вероятно заради посочените причини от МФ е инициирана реформа в приходните администрации и са направени промени в ръководствата им. Въпреки това прекалено раздутата разходната част очевидно не се разглежда като проблем от настоящото ръководство на министерството и никакви мерки не се предприемат в тази насока.

Реализирането на капиталовата програма, която е силно разширена спрямо предходната година, е забавено дори повече от обичайното за началото на годината, но това не е израз на целенасочена политика, а недостатъчно добра подготовка на програми и проекти. Това означава, че през следващите месеци предстои да бъдат извършени повече разходи отколкото през 2023 г., което ще бъде допълнителен източник на дефицит и на понижаване на разполагаемите средства.

През последните дни на март, след като стана ясно, че ще се премине към предсрочни избори и ще бъде назначен служебен министерски съвет, изходящите парични потоци от бюджета силно нараснаха. Освен посочените по-горе потоци в края на март Фондът “Сигурност на електроенергийната система” изплати в пълен размер всичките си задължения до момента към производителите на електрическа енергия. Разбира се, че това задължение трябва да бъде изпълнено, тъй като произтича от нормативната уредба по въпроса, но моментът за извършване на тази операция не беше точният. Принос за това имаше и Народното събрание.

Проблемът е, че приходите в този фонд силно се понижиха заради конюнктурата на пазара на електроенергия, а освен това (според депутати от управляващата коалиция) част от средствата от този фонд в края на 2023 г. са били използвани неправомерно за финансиране на общи бюджетни разходи и след това не са били възстановени. Поради това НС взе решение и задължи правителството да извърши това действие. То беше атакувано от МС пред Конституционния съд и този факт подсказва, че те не са склонни да го изпълнят.

Рискове и възможни мерки

Народното събрание реагира и временно ограничи възможността на правителството да извършва допълнителни разходи, освен за пенсии, заплати в бюджетния сектор, социални плащания и лихви по заеми.

При наличието на (нарастващ) бюджетен дефицит възниква въпросът за начина на неговото финансиране. Правителството в оставка избягва да емитира облигации на местния капиталов пазар, с което допринася за високата ликвидност в системата - тема, която вече съм коментирал. Подобна мярка би имала два позитивни ефекта - от една страна би отдалечила държавата от ликвидна криза, а от друга - би предоставила на банковата система инструменти за средносрочни и дългосрочни инвестиции, които да отклонят средства от ипотечния пазар и да забавят (временно) темпа на кредитиране в страната.
Също така правителството трябва да промени целевата дата за приемане на еврото като официално платежно средство в страната, тъй като вече е ясно, че 1 януари 2025 г. вече не е актуална. Приближаването на членството в еврозоната е свързано със засилване на страха на населението, че цените в страната рязко ще се повишат и това ще понижи покупателната способност. По тази причина хората, които имат възможност, инвестират в реални активи, като се надяват това да ги предпази от първоначалния шок.

Настоящото и предходните правителства не успяха да убедят по-голямата част от населението в наличието на нетни ползи от замяната на лева с евро, а само най-върлите привърженици на еврото отричат дългосрочния му ефект за по-бързото нарастване на потребителските цени. Този ефект се проявява силно именно в икономики, които преди това са били с фиксиран курс и са спазвали по-строга фискална дисциплина.

Ако действията на правителството в оставка от последните няколко дни бяха продължили със същия темп, съществуваше опасността наличните средства във фискалния резерв да не са достатъчни за изпълнението на основните функции на държавата. Служебното правителство е необходимо освен мерки за повишаване на приходите спешно да направи преглед на разходната част на бюджета и да се опита да ограничи неефективните текущи разходи. Това би допринесло за фискалната стабилност и в по-дългосрочен период.