Съюзът на българските писатели излезе с декларация против постановката на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ на "антибългарската пиеса на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович:

"Въпреки протестите, предупрежденията и възмущението, което хора от различни възрасти и слоеве на нашето общество отправиха към упълномощените власти, представителите на отговорната държавна администрация с типичното си за такива случаи бездействие, с недомлъвки и конспиративни ходове допуснаха на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ да бъде поставена антибългарската пиеса на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович.

В официалните отговори на заявеното от Управителния съвет на Съюза на българските писатели становище съответните държавни органи си измиват ръцете с лицемерното обяснение, че законната им намеса щяла да се изтълкува като „цензура“ и накърняване на „творческата свобода“. С подобни дежурни увъртания управленците си затвориха очите за този срамен и оскърбителен за народа ни акт. Друг въпрос е коя е причината за такова поведение – нечия външна воля, политиката на отродителство или традиционната корупция, която тресе напоследък българския театър?

Този път рекламната прелюдия на упражненията на Малкович не предизвика звън на литаври и небесни дитирамби – конфузно помълчават и иначе невъздържаните ни медии. В такива случаи Радой Ралин казваше, че се прави всичко хем вълкът да е сит, хем овцете да не се разлаят. Напомня ли ви това поговорката за лудия и баницата?

Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!

Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук.

Мястото на такива „творби“ не е в България.

Управителен съвет на Съюза на българските писатели"