Всички са борци, за „всестранния напредък на българската нация“ и следователно – предметът на дейността им е един и същ

Не посочват класически социален сегмент от обществото

Лидерите им просто си правят политически пиар

В България се получи най-големият политически парадокс

Политическото понятие „партия“ произлиза от латинската дума „part“, която се превежда като „част“. Така че под „политическа партия“ винаги се е разбирало легален фактор, в обществения живот, който защитава жизнените интереси на определена – важна и трайно обособена (самостоятелна) част от гражданите, в структурата на националното тяло.
Ето защо още с налагането на представителната демокрация през ХIХ век най-старите и авторитетни партии възприемат и използват наименования, които показваха много ясно: чий политически представител е съответната партия? По отношение избора на имената си, най-старите партии са се ръководели от два основни принципа. При първия наименованието на партията съобщава ясно чии интереси защитава съответната организация. Близо два века „Лейбъристката партия“ във Великобритания отстоява жизнените интереси на хората в сферата на наемния труд. Нейното наименование в превод означава „работническа партия“! Аналогични са случаите с „Германската работническа социалдемократическа партия“, „Българската работническа социалдемократическа партия“ начело с Димитър Благоев и др. Даже и в случая с БЗНС логиката е същата. От нейното наименование става ясно, че това пък е партия на хората в аграрния сектор на икономиката.
Вторият принцип, въз основа на който класическите партии формулират своите наименования, е свързан със същността на идеологията, която партията разпространява и защитава. Така възникват консервативните, либералните, социалистическите, анархистките, комунистическите и т.н. партии. При тях също всеки може лесно да се ориентира, на база идеология, чии интереси защитава всяка една. И съответно, въз основа на личното си социално битие човекът е в състояние да си избере „своята партия“.

С възраждането на многопартийната система в България през последните 30 години класиката, свързана с точното и ясно партийно наименование не се възроди трайно и не претърпя надграждане. Дори напротив – ясните наименования, които разкриват лесно чии политически представители са дадени партии, в България постепенно бяха игнорирани. Поради това в нашата страна се появиха трудно разпознаваеми партии, на база имена. Това че техните лидери смятат, възприетите наименования за най-подходящи – това е тяхно право.

В демократичния политически живот не може да се диктува на хората как да се представят на политическата сцена. Големият реален проблем, свързан с наименованието на доста от новъзникналите партии в България, обаче е в това, че техните имена не позволяват на гражданите да откриват лесно и точно своя най-ярък и надежден представител в политическия процес. В зависимост от това дали дадена партия защитава интересите на хората в областта на едрия бизнес или на онези от сферата на дребната частна собственост наемния труд, интелигенцията и пр.  Ето защо е крайно време да се каже на висок глас: „в наименованието на новите партии се крие важна тайна! Заради нея новосъздаваните, политически организации, със звучните имена, трудно ще гарантират стабилност на представителната демокрация и възходящото развитие на нашата страна.

Защо се появи това ново явление в българската политика? В хода на прехода след 1989 година положението сред хората на наемния труд се усложни съществено. В частните предприятия не се допуска създаването на партийни и синдикални организации. Доколкото проблемите на наемния труд трябва да се защитават, с това се ангажираха не една, а две синдикални организации.

Фактът, че социалната подкрепа за лявата БСП постоянно намалява, разкрива перспективата в тази зона на политиката. Аналогична, макар и с друга посока, е ситуацията сред представителите на бизнеса. В редица браншове първият милион не се роди след измиването на легандарната ябълка, чрез чиято продажба на сметка се купуват две, а те реализирани на пазара да донесат постепенно и милиона на предприемача. Не малко големи пари в България се направиха по нечестен път, чрез разграбване на национално богатство. От там пък по-дясно мислещи хора не намират за достатъчно престижно за себе си, да се афишират открито като политически представител на едрия бизнес в нашата страна. Аграрният сектор в България на свой ред беше ударен най-зле в хода на прехода. Нестабилността на хората в тази зона на икономиката, също не беше притегателна реалност, за да се създават партии с открито аграристки имена и т. н.

И какво се получи в края на краищата? Възникнаха партии със странни и дори причудливи имена! Най-стара е НДСВ. Тя носи името на своя създател, без уточнение чий социален представел е!? След това се появиха ГЕРБ, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, „ПП БОГ“ (“Благодсенствие“, „обединение“, „градивност“), „Да живей България“, „Бригада“ и „Булгари“. Неотдавна се появи и партия с името МЕЧ. Нейните създатели вградиха като подтекст на тези три букви думите „морал“, „единство“ и „чест“. В герба на тази партия има обаче две кръстосани остри железа, приличащи на големи ножове. А зад тях се откроява образ на християнския кръст, чрез пресичане под прав ъгъл на два неясни предмета. Чии интереси изразява подобна символика, не може да се разбере?

За втори път в изборите участва партия „Величие“.

Както и да се тълкуват наименованията и символите на тези нови политически партии в България, трудно може да разбере основното: чий конкретен представител са те в политическия процес? Ако се тълкуват буквално думите, около които са създадени съкратените партийни имена, е видно, че тези партии не посочват класически социален сегмент от българското общество, за чиито интереси те ще се борят. Затова човек остава с впечатлението, че са си поставили за цел да бъдат „защитник на целия народ“!

Сама по себе си подобна амбиция естествено не само е нереалистична – тя дори е смешна за някои! Защото такъв ангажимент не е по силите на една току-що формирана и все още прохождаща млада и малка партийка. Тогава какъв е смисълът на онези думи, от които произтичат съкратените варианти на партийните имена и придружаващите ги емблеми?

За мислещия човек не остава друг вариант на отговор, освен че със своите имена, лидерите на партиите просто си правят политически пиар. Те обещават на всички граждани, че ще мислят компетентно, ще действат отговорно, ще бъдат морални хора, с помощта на истината ще защитават единството и народната чест?! Даже и като „русофили“ по убеждение, те ще работят „за България“!?

Тяхното най-голямо предимство, в сравнение на лидерите на вече управлявалите, са уникалните качества на техните създатели. Умението им за творческо политическо мислене е толкова развито, че за тях е дребна работа да се занимават само с интересите на отделен и трайно обособен обществен сегмент (с някаква „part“ – тоест „част“ от нацията).

Затова тези нови партии ще разрешават „общонародните задачи“! В името на тази цел техните рекламни думи и символи се стремят да отрекат морала и стилистиката на управление, прилагани от онези, които са се появили по-рано на политическата сцена и вече са управлявали!

Така в България се получи най-големият политически парадокс: нито една от новите партии не заявява открито, че защитават конкретни социални интереси на траен обществен сегмент! Всички те са борци, за „всестранния напредък на българската нация“!? Следователно – предметът на дейността им е един и същ! И точно от там ще произтича най-голямата съвременна беда за нашия народ: дублирайки се по замисъл, нямайки свой различен предмет на политическа компетентност, тези партии по същество изповядват, ако не едни и същи, то много сходни възгледи.

Поради това те реално се дублират на политическата сцена. А тъй като всеки един от тези „общонационални защитници“ се смята за „по-по–и най“, никой не е склонен да отстъпва пред себеподобните! Затова България не ще може да се радва на ефективно правителство. Съвсем друго щеше да е, ако в страната работеха само 5-6 партии, представящи основните социални сегменти на обществото, които със своите програми и идеологии не се дублираха, а взаимно се допълваха в националния ни живот.