''Пустинните лисици'' ловко изиграха своите карти

Авторът Пепе Ескобар (Pepe Escobar) е геополитически аналитик и специален кореспондент на портала Asia Times.

Преди няколко дни в Москва се състоя много важна среща, която на практика се проведе в тайна. Секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев прие афганистанския съветник по националната сигурност Хамдула Мохиб.

От учтивото изявление се вижда очевидното, че те са „се съсредоточили върху ситуацията със сигурността в Афганистан по време на изтеглянето на западните военни контингенти и ескалацията на военно-политическата обстановка в северната част на страната“.

Но реалната история е много по-тънка. Мохиб, представляващ сражаващия се президент Ашраф Гани, се постара да убеди Патрушев, че администрацията на Кабул олицетворява стабилност. Но това не е така и беше показано от последвалия успех на талибаните.

Патрушев знаеше, че Москва не може да окаже значителна подкрепа за настоящото споразумение за Афганистан, тъй като това ще изгори мостовете, през които руснаците ще трябва да преминат в процеса на взаимодействие с талибаните. Патрушев знаеше, че продължаването на живота на "екипа на Гани" е абсолютно неприемливо за талибаните, независимо от конфигурацията на всяко бъдещо споразумение за споделяне на властта.

Така че Патрушев, според дипломатическите източници, определено не беше впечатлен. И тази седмица всички видяхме защо. Делегация от политическия офис на талибаните (Движението на талибаните е обявено за терористична организация от Върховния съд на Руската федерация и дейността му е забранена на територията на Русия) отпътува до Москва, за да обсъди с руснаците бързо променящата се мини-шахматна дъска в северен Афганистан. Талибаните бяха в Москва преди четири месеца заедно с разширената тройка (Русия, САЩ, Китай и Пакистан), за да обсъдят новия баланс на силите в Афганистан.

По време на това пътуване те твърдо увериха своите събеседници, че талибаните не се интересуват от нахлуване в която и да е територия на техните съседи от Централна Азия.

Не би било преувеличено, като се има предвид колко ловко те изиграха картите си, да наречем талибаните „пустинни лисици“. Те добре знаят какво повтаряше през цялото време външният министър Сергей Лавров, че всяка турбулентност, идваща от Афганистан, ще бъде посрещната с пряк отговор от ''Организацията на договора за колективна сигурност''.

В допълнение към това той подчерта, че изтеглянето на американските войски е промяна в тяхната позицията и е провал на афганистанската им "мисия", като засегна и два наистина ключови момента:

- талибаните увеличават своето влияние в пограничните региони в северен Афганистан; и отказът на Кабул да сформира преходно правителство допринася за войнственото разрешаване на тази драма. Това означава, че Лавров очаква много по-голяма гъвкавост както от Кабул, така и от талибаните в предстоящата „сизифова задача“ за споделяне на властта.

- И затова, за да свали напрежението, когато руски журналист го запита дали Москва ще изпрати войски в Афганистан, Лавров даде да се разбере, че отговорът е очевиден.

Мохамад Сухаил Шахин е доста красноречив представител на политическия офис на талибаните.

Той е категоричен, че „завземането на Афганистан с военна сила не е нашата политика. Нашата политика е да намерим политическо решение на афганистанския въпрос, който продължи решенията от Доха". И като резултат: „Ние потвърждаваме ангажимента си за политическо решение и тук, в Москва“.

И това е абсолютно вярно. Талибаните не искат нова касапница. Те искат да бъдат приети и прегърнати.

Както Шахин подчерта, би било лесно да се завладеят големите градове, но тогава ще има кръв.

Междувременно талибаните вече контролират почти цялата граница с Таджикистан.

А талибаните от 2021 г. нямат нищо общо със своето въплъщение преди „войната срещу тероризма“ от 2001 г. Движението еволюира от до голяма степен в основно пущунско партизанско селско движение на пущуните гилзаи (едно от най-големите племена на пущуните) и е междуетническа група, включваща в себе си таджики, узбеки и дори шиитите хазари - група, която беше безпощадно преследвана от талибаните от 1996 до 2001 г.
Изключително трудно е да се получат достоверни цифри, но днес 30% от талибаните може и да не са пущуни. Един от висшите командири е етнически таджик и това обяснява мълниеносния „мек“ блицкриг в северната част на Афганистан над таджикската територия.

Аз посетих много от тези геологически впечатляващи обекти в началото на 2000-те. Жителите, всичките те са братовчеди, говорещи на дари, сега предават своите села и градове на таджикските талибани в знак на доверие. Участват и много малко, ако има такива, и пущуни от Кандахар или Джалалабад. Това илюстрира абсолютния провал на централното правителство в Кабул.

Тези, които не се присъединят към талибаните, просто дезертират, както направиха и силите на Кабул, охраняващи контролно-пропускателния пункт близо до моста над река Пандж, близо шосето за Памир. Те избягаха без бой на територията на Таджикистан, всъщност карайки по шосето за Памир. Талибаните издигнаха знамето си на този важен кръстопът, без нито един изстрел.

Шефът на Афганистанската национална армия (AНА) генерал Вали Мохамад Ахмадза, който току-що встъпи в длъжност след назначение от Гани, демонстрира смело поведение и твърди, че приоритетът на AНА е да защити главните градове (в този смисъл, досега е добре, защото талибаните и не ги атакуват), а при граничните пунктове (не толкова добре) и при магистрали (засега са със смесени резултати).

Това интервю със Сухаил Шахин  е много поучително, тъй като той самият счита за необходимо да подчертае, че „ние нямаме достъп до медиите“ и се оплака от „неоснователната пропаганда, разгърната срещу нас“. Това означава, че западните медии трябва да признаят, че сега талибаните са различни.

Шахин посочва, че с „военни операции не могат да се завладеят 150 региона само за 6 седмици“. Това предполага, че силите на талибаните "нямат доверие на администрацията в Кабул". Във всички райони, които бяха завладени, той се кълне, „въоръжените сили на Кабул дойдоха при талибаните доброволно“.

На 7 юли струя дим се издига над домовете на фона на продължаващите боеве между афганистанските сили за сигурност и талибанските бойци в западния град Кала-и-Нау, столицата на провинцията Бадгис. Талибаните започнаха първата си голяма офанзива срещу столицата на провинцията, откакто американската армия започна окончателното си изтегляне от страната.

Шахин направи това изявление, което в средата на 1980-те години можеше да дойде директно от Роналд Рейгън: „Ислямският емират Афганистан са истински борци за свобода“. Това може да бъде обект на безкрайни спорове във всички страни на исляма.

Но един факт е неоспорим и талибаните се придържат към споразумението, което са подписали с американците на 29 февруари 2020 г. И това предполага пълното изтегляне на американците: „Ако те не изпълнят задълженията си, ние имаме ясното право на ответни мерки“.

Мислейки за това „кога ще бъде създадено ислямското правителство“, Шахин настоява, че те ще имат „добри отношения“ с всяка нация и че посолствата и консулствата няма да бъдат атакувани.

Целта на талибаните е „ясна и тя е да се сложи край на окупацията“. И това ни води до хитрия гамбит на турските войски, които да "защитават" летището в Кабул. Шахин се изрази кристално ясно: „Никакви сили на НАТО - това ще означава продължаване на окупацията“, каза той.

"Когато имаме независима ислямска държава, тогава ще подпишем всякакво споразумение с Турция, което ще бъде от взаимна полза".

Но ако се премине към хибридно?

Каквито и да са излизащите от Белия дом откази в стил ''мисията е изпълнена'', няколко неща на евразийския фронт вече са ясни.

Първо руснаците вече се ангажираха в детайли с талибаните и скоро може да зачеркнат тяхното име от списъка си с терористите.

Китайците, от друга страна, са уверени, че ако талибаните искат Афганистан да се присъедини към инициативата "Един пояс, един път", която свързва чрез китайско-пакистанския икономически коридор, тогава Ислямска Държава в Хорасан няма да бъде допусната до управлението на Афганистан, и да подкрепя уйгурските джихадисти, които в момента се намират в Идлиб.

Но за Вашингтон няма нищо невъзможно, когато става въпрос за разрушаването на инициативата "Един пояс, един път". А критичните бункери, разпръснати в ''Дълбоката държава'', вече трябва да работят, замествайки вечната война в Афганистан с една хибридна война в сирийски стил.

Лавров е много добре осведомен за посредниците на властта в Кабул, които няма да кажат „не“ на една нова хибридна война. Но талибаните от своя страна са били много ефективни в предотвратяването на различните афганистански фракции да подкрепят екипа на Гани.

Що се отнася до централните азиатски страни като Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, нито една от тях не иска вечни или хибридни войни в бъдеще.

Затова затегнете коланите, защото самолета ще се разклати по време на пътуването.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)