Тя е в журито на “Грами”, а първият й албум е на 8-мо място в Билборд със 17 награди

Свирила е с барабанистите на Slayer и Living Colour

Пие само домашна ракия от България и черпи американските си приятели с нея

Котешко зелените й очи са ставали причина да я канят и като модел още докато следва

Не знам какво дава Ню Йорк на талантливите български музиканти, но определено са много по-отворени и дружелюбни. Таня е поредният изключителен класически музикант, който с искрящия си смях преобръща интервюто във весел женски разговор. Не спира да бърбори, а смехът й кънти на фона на нюйоркските сирени на пожарните команди.

“Пиано динамо, родено в България” – така я наричат журналистите от сп. Time Out NY.

Казвали ли са й, че е уникална и лудичка, в хубавия смисъл. “Ами при толкова много контакти с барабанисти, и то от метъл групи, театър, боди арт... Нямам нищо общо с един тих класически музикант”, залива се в смях дамата.

Шегата настрана, първият й албум “Ритмично движение” е на осмо място в най-престижната класация “Билборд” и до момента е обрал 17 международни награди по различни музикални форуми. Продуцент на албума е легендата Рон Сейнт Джърмейн, продуцирал и звезди като Джими Хендрикс, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън... “Тази млада дама е избухващ балон от светлина, енергия и талант!”- казва за нея Рон Сен Джърмейн. В една от пиесите Таня е свирила с Уил Калхуун, барабанист на легендарната метъл банда Living Colour. С което са спечелили специални награди за дуо заради уникалното съчетание на пиано с барабани. “Таня е блестящ пианист и композитор на нова порода. Въпреки че е добре запозната с класическата традиция, тя преобръща класическата музика, като внася в нея без страх нови звуци и идеи” – хвали я Уил Калхуун.

“Изключителен, уникален, нестандартен, дързък, грабващ” са най-честите отзиви за албума от музикалните критици и издания като “Хъмфингтън Поуст”. Албумът й не следва стандартният стил на един класически музикант, но затова пък жъне голям успех, грабва хората. “Казвали са ми, че въздейства като албума “The Dark Side of the Moon” на “Пинк Флойд”. Защо те учудва това сравнение с прогресив рок група? – смее се Таня. - Исках да направя нещо, което да грабва хората, да е интелигентен и сериозен като изпълнение, но и такъв, че човек, като си включи CD-то, да го изслуша от начало до край. Да е с младежки дух, да е изпълен с енергия и страст. И тази енергия да дава на хората вдъхновение за живот. Затова казвам, че е направен малко в рокендрол стил.” Тук отново следва кикот, Таня видимо се забавлява от изненадата, която предизвиква.

В този пъстър и цветен като енергия албум Таня Ставрева е включила 14 пиеси на композитори от 3 континента и 4 националности: Панчо и Александър Владигерови, Николай Капустин, американеца Мейсън Бейси аржентинския композитор Алберто Финастера. Смелата и амбициозна българка го е издала сама, чрез собствената си продуцентска компания Tania Stavreva Music LLC. Пет години е събирала средства за него чрез спонсорства, кикстартър кампания и концерти. “В Америка издателят и продуцентът са две различни неща”, обяснява тя ролята на Джърмейн.

Родената в София и израснала в Пловдив Таня започва да свири на пиано на 4 години. Преди това, още когато е била на 3 годинки и с родителите й ходели на гости на семейство с пиано, тя се лепвала за него и започвала да “свири” някакви въображаеми мелодии. Насила и с рев я откъсвали от клавишите и половин година по-късно й купили пиано и я записали на уроци.

Детството й преди I клас минава между София и Пловдив, живее и при баба си и дядо си в Нова Загора, Стара Загора. Баща й е изключителният цигулар и артист Георги Ставрев. Мечтата му е била да бъде диригент, но страда от тежки заболявания и си отива през 2010 г. Свири и на класическа и бас китара и е ерудит в много различни посоки, рисува като професионален художник. В дома си Таня от дете слуша не само класическа музика, но и Джими Хендрикс, “Куин”, Арета Франклин, Уитни Хюстън, Майкъл Джаксън и расте като освободена, нестандартна и многостранно развита личност.

В Пловдив започва уроци при легендарната преподавателка Росица Иванчева, която е неин учител в продължение на 13 години – и когато учи в Пловдивското музикално училище. После постъпва с пълна стипендия в една от най-авторитетните консерватории в света - Бостънската. След завършването решава да осъществи детската си мечта – да живее в Ню Йорк. Там талантливата пианистка се развихря в много смели експерименти.

На наградите “Грами” тя се запознава с Дейв Ломбардо, барабаниста на легендарната метъл банда Slayer. “Исках да свиря с него, но се чудих какво – залива се в смях Таня. - Бях намерила една от съвременните пиеси на Алберто Хинастера, тя е много ритмична. А корените на Дейв са от Куба и усети ритъма веднага. Като кажа на някои рок музиканти, че съм класически пианист и никога не съм имала планове да правя рок група, но съм свирила с двама барабанисти от Slayer и Living Colour, хората се шашкат – кикоти се Таня. – Смеят се и ми казват: “Ами браво, браво, почнала си с музиканти на върха”.

През 2012 г. прави пърформънс на музика с бодиарт и мултимедия. “Художникът ми нарисува гърба и докато се движех като свирех на пианото, картината оживяваше на екрана”, разказва Таня. Партнирала си е с двама художници, като единият - Дерик Литъл, е работил с Мадона и Шакира. “Дерик, когато чу за първата колаборация, се свърза с мен и каза: “Уау, музика с боди пейнтинг, това е уникална идея!” С него работихме по-различно, исках да си свиря на пианото и никой да не ме притеснява, а той рисуваше върху модел”, разказва Таня.

Още докато е била в музикалното училище, много е обичала да рисува. “Не бих казала, че ставам за художник, но се справям добре с рисуването, като сама си правя грима. Даже приятелки искат да ги гримирам, а аз казвам, че ще направя една втора Таня” – отново бурен смях. Котешко зелените й очи са ставали причина да я канят и като модел още докато следва в Бостън. Там участва в модно ревю, с цял зелен бански и ботуши. “Сега не подхожда на един класически музикант да се разхожда по модни подиуми и да се снима, на моделите не се гледа сериозно в нашия свят, а и съм висока само 157 см” – Таня отново се залива в смях. Но казва, че би пробвала да рекламира например бижута, докато свири на пианото.

Правила е и колаборация между театър и музика, в която е едновременно и актьор на сцената, и свири на пианото. Още докато учи в България, тя минава едногодишен курс по актьрско майсторство при Николай Николов от театър А’Парт. Спектакълът, в който участва на сцената на Off-Off-Broadway, е по пиесата “Бурята” на Шекспир. В него е запазен оригиналният Шекспиров език, който звучи като музика с уникалния си ритъм. Към него Таня подбира пиеси, които да съвпаднат с ритмите на езика на Шекспир. “Имаше две неща, за които не намерихме музика. Композирах темите и те прераснаха в отделни теми за пиано. Получи се нещо уникално и магическо”, казва Таня. В спектакъла режисьорът добавя специално заради нея допълнителен персонаж – на Сася, близначка на главната героиня Ариел. А магията на Сася е музиката.

Таня Ставрева е вероятно единствената българка, която е в журито на наградите “Грами”. Още докато следва в Бостънската консерватория, е приета в студентската група Grammy Youth – за ученици и студенти. Когато завършва следването си, е повишена в Grammy Associate Member (”асоцииран член на “Грами”). След бляскавия успех на албума й “Ритмично движение” тя печели правото да е в най-високата категория – Grammy Voting Member или “Гласуващ член на “Грами”.

Тези членове са с най-голяма тежест. Те решават кой да получи “Грами” в различните категории. Гласуват в стиловете, в които имат експертиза. Могат да препоръчат нови членове. Получават покана на наградите “Грами”. Имат право да гласуват в до 15 категории, стига да притежават експертиза за това, но е строго конфиденциално кой гласуващ член в кои жанрове е в журито. По този въпрос Таня не издава и дума.

Животът й в Ню Йорк в началото не е песен, като на всеки емигрант, но Таня и по този въпрос коментира през смях: “В началото беше кошмар. Не съм гладувала, но съм се чудила къде да остана, у кой приятел да отседна, защото не можех да си плащам наема”. Живяла е в Куинс и Бруклин, а сега е в Манхатън. Жилищата там са малки и с много висок наем, но така тя спестява от ценното си време за пътуване.

Таня Ставрева преподава на малки и големи деца и възрастни, пътува и изнася концерти, има много репетиции. Не си казва годините. “Пред “Хъмфингтън поуст” казах, че съм малко над 21, но не пия, защото тук позволяват алкохол след 21-вата година – смее се Таня. – Пия само домашна ракия от България, черпя и американските си приятели с нея.”

Световно признание

“Уникален пианист, съчетаващ истинско качество с освежаващ подход към програмирането.” (Bachtrack.com), “една от новата порода самодостатъчни млади класически музиканти ... с много умели ръце, усет и колоритна музикалност”. На Таня Ставрева обръщат специално внимание авторитетни медии като международното издание на BBC Music Magazine, CNN, Time Out в Ню Йорк, ABC7, NY1 News, Keyboard Magazine, NY Daily News. “Изключителни” са наречени соловите й концерти в “Карнеги хол”, “Центъра Линкълн”, Аудиториума на музея “Грами”, “Център Кауфман”, “Чикагски културен център”, “Френски културен център” в Бостън и Концертна зала на Българското национално радио.