Таско Ерменков, енергиен експерт, пред „Труд news”: България се превръща в проблем за енергийната сигурност на Балканите

Изправени сме пред риска да спрем въглищните централи и да не успеем да продължим лиценза на ядрените мощности

В енергетиката няма нищо по-страшно от това, проблемите да се решават на парче или заради лобистки интереси, казва енергийният експерт Таско Ерменков. Докато енергетици и миньори протестират, обвиняват и се споразумяват с управляващите, Таско Ерменков смята, че запазването на енергийния комплекс „Марица-изток” е необходимо, за да гарантираме функционирането на въглищната ни енергетика. Това е важно за енергийната ни сигурност, поне докато нямаме заместващи мощности, казва Таско Ерменков и посочва, че наред с това  работните места в комплекса са свързани със съдбите на хиляди семейства.

- Господин Ерменков, колко обречена е енергетиката ни със затварянето на ТЕЦ-овете в района на Стара Загора, Перник и Кюстендил? От енергийното министерство казват, че ако хипотетично в 8,30 сутринта на 3 октомври ТЕЦ-овете бяха спрели, ток щеше продължи да има, но моментна снимка на графиката на натоварване на системата показва, че недостигът би бил точно 29,72 процента?
- Проблемът с въглищната енергетика на България не е проблем за нейното съществуване, но бихме имали сериозен проблем, ако я затворим. Защото вече и на деца да зададете въпроса, ще отговорят, че около 40 процента от произведената електроенергия в България е от въглищни централи. Ако затворим в момента централите, автоматично се лишаваме от 40 процента електроенергия. И ако предположим, че от тези 40 процента, 10 или 15 процента отиват за износ, остават едни 25 процента, с които електроенергийната система на България ще бъде небалансирана, което ще доведе от необходимостта от внос на електроенергия от някъде, от други държави. Това „някъде“ обаче в днешните условия на Балканския полуостров не е ясно откъде ще бъде, защото до момента България е тази държава, която гарантира електроенергийната сигурност на региона. Затова е важно да отбележим, че затварянето на въглищните централи ще доведе не само до провал на електроенергийната система и недостиг на електроенергия за България, а ще доведе и до нарушаване на електроенергийната сигурност в региона. За съжаление, положението е такова и пак казвам – проблем със съществуването на ТЕЦ-овете няма. Единствената причина, която се посочва за тяхното затваряне е така наречената „Зелена сделка“ и необходимостта от това да не се плащат големите разходи по въглеродните емисии. Дали обаче някой, някъде, е успял да изчисли себестойността на тези емисии или те в същината си са една бухалка, с която се удря по един от най-сигурните и евтини източници на енергия, при това местни?

- Бихте ли описал накратко какво представлява пазара на въглеродни емисии?
- Там пазар няма. Това не е реален пазар. Преди 15 - 20 години цената беше между 5 и 20 евро  за тон, после нарасна до 50, сега е около 100. И забележете - нищо не се е променило в чисто пазарно отношение. Затова и твърдя, че това не е реален пазар, там има директиви на ЕС и някакви цени, които се определят от някого и те се поставят на масата.

- Тогава каква е реалната полза от въпросния пазар на въглеродни емисии, щом той е просто вид финансов инструмент, но наложен от Брюксел?
- Така излиза. Европейската комисия е институцията, която си определя някакви правила, които бюрокрацията в Брюксел смята, че са необходими да бъдат въведени, но те нямат нищо общо нито с интересите на европейските граждани, нито с живия живот, нито с реалностите в икономиката. Тези интереси в най-добрия случай са конюнктурни, за да не ползвам думата „корупционни“, за да се обгрижва едно лоби, свързано с така наречената „Зелена енергия“. Нещо повече, въпросната „Зелена енергия“ не е доказано, че е по-зелена и екологично чиста в дългосрочен план. Когато говорим за чиста енергия и възобновяеми източници, ни трябва да отчитаме не само произведената електроенергия, а трябва да изчисляваме какво ще се случи с утилизацията на соларните панели, на вятърните перки.. Вижте, може да се окаже в един момент, че като прегледаме баланса на произведената чиста електроенергия и средствата, които са необходими за утилизирането на вредните остатъци от въпросните съоръжения, които в повечето случаи са пластмаси, а и при батериите се съдържат и киселини, ще се получи, че възобновяемите източници ги разглеждаме само в половината им част, а се неглижират точно тези проблеми, които ще се появят след 15-20 години с извеждането от употреба на амортизираните панели и перки. 

-Има ли решение за въглищната ни енергетика, която се оказва, че има и ресурс за още поне 50-70 години, но търговията с въглеродни емисии я прави твърде скъпа?
-Разбира се, че има решение за българската въглищна енергетика и то е свързано първо – със запазването й, поне до момента, в който като всяка мощност тя трябва да бъде реновирана или затворена. Второ – да се започне поетапно трансформация в сектора. Но трансформация не се прави от днес за утре, а се планира за период от 20-30-40 години, през който период един вид мощности се подменят с друг, по-модерен, по-високотехнологичен. В момента базовите мощности не са толкова много – те са свързани с въглища или с ядрена енергетика. Друга базова мощност няма, да, може да допуснем и газовите централи, но знаете какво стана на пазара на природния газ миналата година. Когато в един момент не е решен стратегически въпросът с базовата енергетика, но ти тръгваш на затваряне на 40 процента от базовите мощности като производство на електроенергия, ти действаш като един терорист по темите „Енергетика“ и „Национална сигурност“.   

- Абдикира ли държавата от газовия пазар, ако погледнем последните две години -  по време на първото правителство на „К. Петков“ бяхме на крачка да срине договорът с Азербайджан за доставки на газ, същото правителство отряза доставките от „Газпром“, „Булгаргаз“ е с огромни дългове  и подписан дългогодишен договор с турската компания „Боташ“, оценката на който е перфектна за Анкара, но не е еднозначна откъм ползи за София, посредници влязоха през широко отворената врата от властта?
- Ще направя малка ретроспекция, защото това, което се случва в българската енергетика, не е нито от вчера, нито от появата на „Промяната“ и реанимацията на ДБ. Проблемите на българската енергетика започнаха от 2012 година, когато за пръв път беше ясно казано, че ядреният проект „Белене“ няма да бъде развиван и чухме от тогавашния премиер, че площадката е „гьол“. По времето на единия кабинет „Борисов“ беше спрян Южен поток, който в момента е заменен с „Турски поток“ и вместо България да е основна точка на внос на газ и да печели от това, този проект също беше спрян. А руски газ се внася през „Турски поток“ в Европейския съюз. Да не забравяме, че първите проблеми с въглищните централи също започнаха 2016-2017 година, когато започна да се говори за прехода към „Зелена енергия“ и тогава по моя инициатива в Стара Загора се направи национален форум за обсъждане на производствените мощности, присъства кметът на Стара Загора, присъстваха Бойко Борисов, Сергей Станишев и обещаваха на хората, че ще се разработят програми, които ще започнат да действат за плавен преход с ясно отчитане на националната енергийна сигурност. Както виждаме, 7 години след това ситуацията не само не се е подобрила, а дори се е влошила. Всъщност, „Продължаваме промяната“ беше един катализатор за ускоряване на пагубните процеси в енергетиката ни, които започнаха още от времето на ГЕРБ. 

- Бихме могли да споменем към списъка и кабинета „Орешарски“, както и участието на БСП в правителството на четворната коалиция, служебните правителства, нали?
- Разбира се. Когато става дума за енергетиката в България, няма правителство, за което да кажа, че е чисто и бяло и абсолютно безгрешно по отношение на развитието на енергетиката. Но все пак, когато говорим за фатални решения - разказът ми е точен. 

- А колко дълго можем да смятаме, че ще имаме и ядрена енергетика - да не се окаже, че ще дойде един „30 септември“ и за нея, както се случва в момента с въглищните централи?
- Въпросът тук опира то това, още какви глупости могат да бъдат направени от управляващите в сектора. Ако нещата вървят по нормалния и законосъобразен начин и в интерес на българската енергийна сигурност, тези мощности биха могли да работят поне още 30-40 години. Да не говорим, че би трябвало да се ускори изграждането на втора ядрена мощност. Доказано е, че този вид мощност е единствената базова мощност, отговаряща на нискоемисионно производство на електроенергия.  Освен всичко друго, при нея отпадъците са в нищожни обеми, в сравнение с обемите на отпадъците, които са от други видове базови енергии. Но когато в България проблемите се решават по начин, който няма нищо общо с нормалното развитие на енергетиката и когато решенията от управляващите се вземат не в интерес на българската енергетика, а в интерес на някого, който диктува на управляващите, тогава виждаме решения за смяна на горивото на АЕЦ „Козлодуй“ с американско, при това в навечерието на приключването на първия период на действие на двата реактора след тяхната модернизация през 2027 г. и 2029 г., съответно за V и VI реактор. Трябва да имаме предвид и риска, че на тези реактори лицензът може да бъде удължен само, ако отговарят на условията за безопасност, а те са проектирани да работят с определен вид гориво, което гарантира тази безопасност. Затова и през 2027г. и 2029 г. съществува реален риск тези реактори да не получат лиценз за продължаване на работа и да се окаже, че трябва да затворим и тези два реактора. Вместо в момента да имаме два реактора, които да работят нормално и с перспектива до 2057 година и 2059 година, да сме в процес на завършване на още два реактора, които да гарантират ниска цена на електроенергията и чиста електроенергия, да сме започнали поетапно трансформацията при въглищните централи, при съобразяване на технологичните новости и ресурсния капацитет на централите ни, ние сме изправени пред риска да спрем въглищните централи и да не успеем да продължим лиценза на ядрените мощности. Може да дойде момент, в който България от елемент на енергийната сигурност за целия регион, да се превърне в проблем на тази сигурност.       

- Вие познавате работата на ПАВЕЦ „Чаира“ – тя предпазваше енергийната ни система от срив, защо този уникален проект не може да работи след авариите и проваления ремонт? Толкова ли необратимо са засегнати мощностите?
- Проблемът тук опира до това, чия е вината за тази авария. Ако в момента потърсим независима експертиза за аварията, има голяма вероятност да се окаже, че там е извършен един некачествен ремонт с всичките последствия от това. Но очевидно, до това положение сме стигнали след ремонта, който едва ли е спечелен от фирмата случайно, управляващите или онези, които са възложили този ремонт, се страхуват. Страхуват се, за да не се окаже в един момент, че ще се осветят и техните имена и нещата ще придобият доста наказателен характер. Затова в момента се тупа топката, затова в момента се опитваме да замажем положението в „Чаира“ и не се предприемат никакви действия за неговото възстановяване. Няма нещо, което да е построено, да не може да бъде поправено, освен, ако не е било взривено. 

- Парламентът отложи с една година отмяната на дерогацията за руския петрол в рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, но поетапното сменяне на произхода на нефта ще гарантира ли запазване на цените на горивата у нас? 
- Вижте, този въпрос е въпрос на чиста икономика и не е въпрос на политика и на желание. Не може да кажем „Да, понеже много ни харесва да изпълняваме всякакви приумици Европейската комисия по отношение на забрани, санкции и други действия, които са в разрез с националната сигурност и в разрез на икономическата логика и интереса на обикновения човек в България, трябва да запазим цените“.

Нормалният начин, по който трябва да си отговорим на въпроса е следният: Нефтът, който ще докараме, да замени сегашния, по-евтин ли ще е или по-скъп? Всички знаят, че е по-скъп. Първо, този нефт няма да се доставя на дългосрочна основа, второ – свързан е с танкери, които преминават през Босфора с определен график на преминаване с повишен риск и с повишена застрахователна премия. Като допълним, че трябва да се променят и някои от технологичните процеси, за да може да работи „Лукойл Нефтохим Бургас“ с друг вид нефт, а не с този, за който е проектиран -ето още допълнителни разходи. Всичко това естествено ще се отразява върху цената на крайния продукт и в крайна сметка всички ние ще платим това безумие, което в момента се гласува, за да може управляващите да останат „бели и невинни“ пред онези, които ги държат за гушата като са им казали, че ако не слушат, ще се чуе истината за тях, а тя няма да е никак приятна за чуване.

Нашият гост
Енергийният експерт Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е Английска езикова гимназия в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Специализира инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти във Вашингтон. Магистър по национална сигурност и д-р в областта на техническите науки. Бил е директор на Агенцията по енергийна ефективност, депутат в няколко парламента от БСП. Член е на Изпълнителното бюро на БСП. Владее английски, немски и руски език. Семеен. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта