В момента България от център на енергийна стабилност, се превръща в риск за енергийната стабилност на Балканите. Последните правителства направиха така, че никой не ни уважава - нито партньори, нито конкуренти, защото ние показахме, че на нас не може да се разчита, ние сме непоследователни и непредвидими в действията си, казва енергийният експерт Таско Ерменков. И допълва: Ако не се хванем и не си подредим къщичката, ще вървим към по-лошо и по-лошо. „Булгаргаз“ и „Булгартрасгаз“ са два от стълбовете на българската енергетика, които крепяха и бюджет, и икономика, а в момента са на границата на рухването, категоричен е Таско Ерменков.

- Господин Ерменков, експерти и представители на институции предупредиха само преди дни, че перспективите за цената на тока след 1 юли са доста лоши за нас, потребителите. Началото на либерализацията на енергийния пазар е след 3 месеца, правителството трябва да предостави частична компенсация на домакинствата, но в същото време председателят на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ) обяви, че Фондът за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) е с дефицит от 1 млрд. лева. Как тогава ще се компенсират потребителите - с пари от бюджета?
- Първо, да обърна внимание, че като всяка либерализация, която е извършена в България, тази също ще доведе до увеличение на цените. Песимистично-реалистичната ми прогноза е, че цените на тока ще се повишат с 20-25 процента. Колкото до Фонда за сигурност на електроенергийната система - тук трябва да обърна внимание, че милиардът, който липсва, финансовият министър Асен Василев го взе, за да си попълва графите в бюджета, за да може дефицитът да бъде докаран до така наречения минимум, който е така необходим за влизането на България в еврозоната. Това пък още веднъж потвърди, че страната ни не е готова за еврозоната, а всичко, което се прави, става буквално урбулешката, ако мога да използвам това като описание. Финансовата политика на сглобката няма нищо общо с реалностите. Колкото до липсата на въпросния 1 млрд. лева, освен че правителството няма с какво да плаща компенсации на домакинства, обърнете внимание, че премиите, които трябва да се изплащат на производителите на енергия от възобновяемите източници бяха изплатени само на 25 процента. Виждате, че хаосът е абсолютно пълен, а действията на управляващите нямат връзка нито с реалността, нито с нормалния икономически живот. Да не говорим за интересите на потребителите, които тепърва ще усещат хаотичните властови решения по джоба си.

- Все пак чухме успокоението за хората, че правителството ще определя базовата цена на електричеството и няма да се позволи безконтролен ръст на цените, но ясен ли е механизмът, по който тази цена ще се регулира на борсата, преди да стигне във фактурите за ток на домакинствата?
- Много ми е интересно след 30 и повече години от времената на социализма, как точно правителството ще нарежда каква да е цената на тока, когато се говори за либерализиран пазар и борсова търговия. Как ще го прави - с декрет, със заповед, с указ или с нещо друго? Как ще определя изпълнителната власт тези цени? Не е работа на правителството да определя цените, освен ако не е решило да стане и то елемент от енергоснабдителната система. Виждате, че всичко, което това правителство и този парламент правят, няма нищо общо със законите в България. Парламентът определя вида на ядрени реактори, казва кой да ги строи, министърът на финансите иска да продава „Лукойл“, който не му принадлежи, а след 1 юли правителството ще определя базовите цените на електроенергията, независимо от това, че през цялото време става дума за така наречения свободен пазар и в крайна сметка борсови цени. Нещата не се връзват нито логически, нито пазарно.

- Но 1 юли е буквално след 3 месеца и в средата на лятото ще знаем ли колко ще ни стане горещ климатика или топлата вода за хората, които консумират повече електрическа енергия в дома си?
- Средното увеличение, което ще видим при цената на електроенергията, е 20-25 процента. Както казах, ръстът на цените неминуемо ще се случи след либерализацията. По принцип тя се въвежда, уж за да има голяма конкуренция, която пък уж да доведе до намаляване на цените. В България обаче се случва точно обратното и Телекомите са един прекрасен пример за това. Притесненията са свързани и с въпроса дали някой все пак успя да определи какво е „енергийна бедност“, как ще се компенсират най-уязвимите хора, по какъв начин, кой ще изплаща средствата за енергийно-бедните домакинства, къде ще се получават, по какъв начин ще се индивидуализират тези плащания? 

- Този модел на компенсации от Фонда за сигурност на електроенергийната система изглежда някак странен и твърде временен, не мислите ли? Средства от Фонда отиват при домакинствата, държавата вади пари от бюджета за Фонда, а после ще се търсят пари за бюджета чрез заеми или данъци - що за финансова въртележка е това?
- Вие задавате въпроси, които произлизат от едно нормално развитие на икономиката на България и едно нормално управление на държавата. Но тази сглобка не е такава и в нея нищо подобно не се случва. Нормалното управление е подчинено на интересите на потребителя и на интересите на всички да се развива икономиката, за да има приходи в бюджета, за да се развиват и другите дейности от ключовата роля на държавата - социални дейности, образование, здравеопазване. Съществуващата сглобка не предлага логични решения и последователни политики. Управлението не отговаря на най-елементарните изисквания на икономическите закони и от тази гледна точка сглобката отдавна вече трябваше да се е разглобила, но видимо разделянето на баницата, в това число и енергийната, все още ги държи заедно.

- Няма ли да стане много горещ премиерският стол след 1 юли с цените на тока?
- Нищо чудно. Но за съжаление вие говорите за 1 юли, а ние не знаем утре какви закони ще се приемат. Изминалите месеци ще се запомнят с това, че един закон се приемаше спешно, а в рамките на следващите седмици се изменяше още няколко пъти. В момента е все едно да гадаем на кафе, имаме някакви дадености, които абсолютно не е сигурно, че утре ще са същите. Без стратегия няма развитие който и да било сектор. Без енергийна стратегия нямаме идея какви цели преследваме, не знаем в какви срокове трябва да бъдат постигнати тези цели и не знаем с какви средства трябва да разполагаме, за да бъдат постигнати целите.

- Защо в управляващото мнозинство имаше спорове строителството на VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Може би се дължаха на спорове около комисионите, които не си бяха разпределили и всеки дърпаше чергата към себе си. Но това е малката беда. Голямата беда е, че не е работа на парламента да определя кой ще строи определена централа. Това се прави с конкурс, търг, международно участие, експерти. Къде в Правилника на Народното събрание е записано, че то се занимава с конкурсни и търговски дейности?

- Реалистични ли са сроковете за строителството на новите блокове на ядрената ни централа?
- Категорично не - дори да се започне нормално работа при такъв огромен обект. В момента ние разполагаме с една ливада, за която МОСВ е казало, че може да се построи площадка. Но тази площадка не е построена, а за да се построи, трябва да се имат предвид географските особености на региона - високи подпочвени води, нестабилна почва - все дейности, които изискват изземане на огромни количества земна маса и създаване на допълнителни насипи, за да може да има здрава основа за реакторите. Трябва да се вземе предвид, че ще се изгражда нов канал за водоснабдяване, доста по-дълъг от съществуващия, за охлаждане на реакторите. Допълваме и самото изграждане на реакторите, защото там, където те се правят в момента по света, има забавяне от десетки години. И като имаме предвид, че такъв тип реактори в Европа не са построени, този срок е абсолютно невъзможен. А по начина, по който се политизира изграждането на VII и VIII блок, прогнозата ми е, че този проект няма да се осъществи.

- Но ако прогнозата Ви е вярна, то след десетина години България ще остане без ядрена енергетика. Това ли казвате?
- Не само. След десетина години България ще остане без базови мощности в енергетиката, ако хаосът продължи и не се вземат спешни мерки за нормализиране на ситуацията, включително с „Мариците“. Имаме „големия шанс“ след няколко години да останем без базови мощности и да разчитаме на вятъра и слънцето за снабдяване с електроенергия и най-вече на внос. И пред „Труд news“ съм коментирал много пъти, че начинът, по който се развива енергетиката на България в момента, ще ни докара дотам, че от нетен износител на електроенергия, ще се превърнем в нетен вносител при всичките произтичащи неблагоприятни ценови условия, въпросите за националната ни сигурност, защото колкото по-голям е вносът на електроенергия, толкова по-малка е енергийната сигурност.

- ППДБ атакуват в момента ГЕРБ за „Турски поток“, но не е ли точно този проект едно от попаденията на правителствата на Бойко Борисов?
- Проектът „Турски поток“ беше най-доброто от всички лоши решения, казвам го съвсем отговорно. Начинът, по който беше реализиран „Турски поток“, не беше това, което трябваше да бъде. Ще направя паралел с неосъществения „Южен поток“, който беше предвиден да транзитира 64 млрд. куб. м газ при цена на строителството 3 млрд. лв. Капацитетът на „Турски поток“ е 11 млрд. куб. м при цена 2,5 млрд. лв. Второ - „Южен поток“ нямаше да ни струва нищо, нямаше да извадим и лев, щеше да бъде построен от проектната компания и ние щяхме да плащаме нашата част от транзитните такси. А с „Турски поток“ извадихме 2,5 млрд. лева, по него тече газ, който не ползваме, не се знае с транзитните такси кога ще си покрием инвестицията и доведохме „Булгартрансгаз“ до декапитализация, почти го доведохме до технически фалит. Знаете историята и с „Боташ“ и „Булгаргаз“. Тези наши дружества са два от стълбовете на българската енергетика, които крепяха и бюджет, и икономика, а в момента са на границата на рухването. Това е печалната ситуация и в газовия сектор.

- Споменахте за Споразумението с турската енергийна компания „Боташ“, за което има все повече въпроси, защото и в „Труд news“ публикувахме части от доклад на Инспектората към енергийното министерство, в който се казва, че правителственото решение на служебния кабинет от 2023 г. може да е нищожно. Толкова ли не можахме като държава да постигнем адекватен договор с „Боташ“, които са желани за стратегически партньор и водеща компания в региона?
- Можехме да имаме перфектен договор с „Боташ“. Можехме да имаме много по-добър договор с „Боташ“, както впрочем можехме да имаме и много изгоден договор с „Газпром“, но сега не е политкоректно да се говори за „Газпром“. За съжаление при нас геополитиката е определяща, но когато обикновеният човек влезе в магазина за сирене или хляб, на щанда не му предлагат геополитика, а число върху етикета, което той трябва да плати на касата. Пак става дума за продажба на енергийни интереси. Дали са обещавани комисиони, влияние или нещо друго, не мога да знам. Но договорът с „Боташ“ е провал за нашата страна и сами виждате всички въпроси, които излизат и във временната комисия в парламента в момента. Изведнъж се оказва, че тези, които са го подписали, уж някой им бил заповядал да го подпишат и те го подписали. Добре, но вие, като професионалисти, ако някой ви разпореди да направите нещо незаконно, какво правите в такъв случай? Какво прави професионалистът - подава си оставката и заявява, че няма да участва в подобно нещо, в това престъпление или става съучастник, нали така? Така, че тези, които са го подписали - и министърът, и изпълнителният директор на „Булгаргаз“, да си носят отговорността, ако трябва и наказателна за това, което са направили и никакви оправдания не могат да им свършат работа. В момента България от център на енергийна стабилност, се превръща в риск за енергийната стабилност на Балканите. Последните правителства направиха така, че никой не ни уважава - нито партньори, нито конкуренти, защото ние показахме, че на нас не може да се разчита, ние сме непоследователни и непредвидими в действията си. Ако не се хванем и не си подредим къщичката, ще вървим към по-лошо и по-лошо.

- Защо казвате, че България се превръща в риск за енергийната сигурност на Балканите?
- Ние гарантирахме производството на електроенергия и когато в съседни страни имаше проблеми и недостиг, ние бяхме тези, които им осигурявахме електроенергия. Най-красноречивият пример, беше отдавна, но олимпиадата в Гърция успя да се състои благодарение на българската енергетика. В момента, вместо да увеличаваме сигурността на региона чрез производство на електроенергия, ние се превръщаме в потребител и застрашаваме енергийната сигурност. Това ще е временно, защото Турция скоро ще пусне в експлоатация АЕЦ „Аккую“, Сърбия изобщо не се притеснява да развива въглищната си енергетика и в един момент ще се окаже, че България е изтеглила късата клечка в енергетиката на Балканите.

- Колко време българската икономика може да издържи в този енергиен хаос, както го нарекохте?
- Не дълго. Имайте предвид, че част от тежката ни индустрия е енергоемка, но не защото не е модерна, а защото е такъв тип продукцията. Нищо чудно енергийната миграция на промишлеността в Европа към други краища на света, да се случи и с българската индустрия. Хората от бизнеса ще бъдат принудени да го направят, защото няма как да са конкурентни с цени на пазарите, когато електроенергията им е скъпа.

Нашият гост
Енергийният експерт Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е Английска езикова гимназия в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Специализира инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти във Вашингтон. Магистър по национална сигурност и д-р в областта на техническите науки. Бил е директор на Агенцията по енергийна ефективност, депутат в няколко парламента от БСП. Член е на Изпълнителното бюро на БСП. Владее английски, немски и руски език. Семеен.