Певицата със завладяваща усмивка и кадифен глас - Теди Кацарова е родена в музикалното семейство на Силвия и Милчо Кацарови. Певческата ѝ дарба се проявява още от малка, но в началото тя се ориентира към рисуването и завършва Художествената гимназия в София. Когато е само на 17 години, тя печели популярното предаване „Хит минус едно“, с което дава заявка за музикална кариера. Дебютният ѝ албум „Кадифе“ се радва на голям успех и през 1998-ма Теди е избрана за най-добра ар енд би певица на годината. Покрай първия си брак с финландеца Макс Холм, тя заминава да живее в родината му, където започва успешно сътрудничество с известния музикант  Ресу Редфорд. Теди печели признание и като композитор. Нейната песен „Летя“, изпълнена от Васил Найденов и майка ѝ Силвия Кацарова взима Голямата награда и първо място на „Бургас и Морето“. Тя участва и в много благотворителни концерти, с които помага за различни каузи. Красивата певица е част от турнето „Обич и песен“, както и от проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. На 24 септември в Зала 1 на НДК, Теди, заедно с Петя Дикова и Люба Пашова ще представят общата им песен „Ези-Тура“, на концерта „Пеещи артисти -3“.

- Теди, ти отново си част от едно от най-големите турнета „Обич и песен“. Как минават концертите ви в страната и зареди ли се с много незабравими изживявания?
- Това, което видях сега и всяка година го виждам все повече и повече е едно връщане назад към хубавата българска поп музика. Много ме радва това, че хората изпитват носталгия към стойностната музика и позабравените романтични преживявания, които носеха тези песни през годините. Това турне е много интересно, защото събира публика от всяка една възраст и съм щастлива, че музиката обединява поколенията. Евгени Боянов е човекът, който организира турнето „Обич и песен“ и негова е заслугата, че то вече няколко години успява да напълни всички летни театри в страната. Той е един радетел на хубавата поп музика. Сега с турнето бяхме във Варна, Бургас и Созопол, а на 28-ми октомври в НДК предстои големият му финал. Радвам се, че съм поканена на тези концерти и съм редом с такива звезди на сцената, а и новата ми песен се радва на голям успех из цяла България.

- Какво друго ти предстои до края на лятото?
- За втора поредна година участвам в един проект, който е съвместна песен на българо-китайската медия „Витоша“. Музиката е на китайски композитор, а текстът е мой. Предстои да заснемем и клип към песента. Този проект е част от кампания за добрите взаимоотношения между България и Китай. Сега участвам и в проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. Голямото нещо, което предстои е да отпразнуваме 50 години на сцената на моята майка Силвия Кацарова, както и 70-годишния ѝ юбилей - на 4-ти ноември в НДК, с голям сборен концерт. Ще има много гост изпълнители - певци, актьори и музиканти, сред които са Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев и Георги Мамалев. Изобщо, много хубави моменти имаме тази година- това е годината на нашето семейство!

- Би ли издала някоя от специалните изненади по повод юбилея на Силвия Кацарова?
- Една от изненадите е, че с Камен Воденичаров ще направим дуетно изпълнение на песента „Бяла въздишка“. Идеята за обща песен дойде, докато репетирахме за концертите от турнето на майка ми „70 нюанса любов“. С Камен спонтанно започнахме да си тананикаме тази песен и той каза, че много хубаво биха си паснали гласовете ни в дует. След което двамата изпълнихме „Бяла въздишка“ на един от концертите, а хората реагираха супер добре. Хубав дует се получи, може би и защото много години сме работили заедно с Камен и изключително много се харесваме. 

- Новата ти песен „Намирай ме“, вече се върти усилено в ефира и получи много хубави отзиви. Какво можеш да разкажеш за нея?
- Това е песен, написана за мен от шведския композитор Дейвид Парк, който също ще бъде специален гост на концерта на 4-ти ноември в НДК и ще излезе с мен на сцената, за да я представим. Текстът е на Иван Бондоков. По време на създаването на текста, той преживя лична загуба и облече много красиво музиката в думи - все едно изля душата си. Виждам  коментарите на хората за песента, а и почти всеки ден ми пишат хубави отзиви за нея. Приятно е някой да ти признае, че песента сякаш е писана за него и денонощно я слуша. Важно е хората да намират утеха в песните, защото музиката е универсално средство и по време на пандемията беше нашето лекарство - вдигаше духа ни и ни караше да трептим на друга вибрация. Не мога и ден, без да слушам музика!

- Твоят любим Ян, коя от твоите песни харесва най-много?
- Той много харесва всичките ми песни, но „Само аз и ти“ някак си му е най-любима. Тя е от красивите песни за сватбен ден. 

- Да не би и на вас да ви предстои сватба?
- Засега не! За мен бракът е последната - финалната строфа, но за да се стигне до тази стъпка, един мъж и една жена трябва да са преживяли всичко, както едно време нашите баби и дядовци казваха - да сте изяли един килограм сол заедно! Не може да се каже, че прибързаните бракове са твърде успешни. 

- А Ян романтичен ли е и с кой негов жест успя да те изненада приятно в последно време?
- Много! Според мен, повечето европейци са доста романтични. Всеки един мъж, ако пожелае може да е романтичен, но това е и до възпитание. Един ден дойде и ми каза: „Купил съм билети за нашето пътуване за Азия и задължително искам да те заведа във Виетнам!“ Сигурно ще отидем отново в Тайланд, а може би и до Индонезия. Миналата година, за рождения ми ден ходихме до Рим и беше много хубаво, а тази година празнувахме само двамата и също беше много романтично. Той по принцип знае, че страшно много обичам азиатски плодове и понякога ме изненадва с такива. По принцип, ние не сме толкова по материалните подаръци, а обичаме емоционални неща, които оставят спомени.

- Двамата сте заедно вече три години. За това време той сигурно е опознал достатъчно страната ни – какво му харесва тук и има ли неща, които го дразнят?
- Харесват му хората и храната, много обича и да се разхождаме в София - особено в централната част. Има и неща, които го дразнят, защото той е от значително по-уредена държава. Не му харесва, че когато някой обещае нещо и често не го изпълнява, по тази причина имаше и разочарования откъм бизнес партньори. Голям проблем в нашето общество е, че много се говори, а действията са прекалено малко, докато той малко говори, а действията му са много! Не му харесва също, като някой закъснява и не си държи на думата. Независимо от всичко, засега сме щастливи в България. Ян направи голяма крачка да се премести тук заради мен. Той си е направо герой - да дойде от тази красива Чехия, от която вероятно му липсват много неща, не само близките и приятелите му.

- Приятелите на Ян идват ли в България и какво им прави най-силно впечатление тук?
- Прави им впечатление, че младите момичета са много намръщени, докато в Европа всеки е усмихнат и иска да комуникира с тебе. Също така, това залитане по показността у нас - носенето на реплики на големи дизайнери и демонстрирането на материални придобивки. Те се чудят каква е тази мода тук и защо робуваме на тези марки! В Чехия никой не парадира и няма изхвърляне в материалното, там всеки си плаща данъците и живее по-открито. Като се замисля, всички какво преживяхме по време на ковид и приоритетите ни се пренаредиха - сега искаме да пътуваме повече, защото днес те има, утре не... Виждаме също, че ламтежът за пари не води до никъде и многото пари не водят до нещо добро. Винаги съм била привърженик на средната класа, да не парадираш и да не се изхвърляш. Видяла съм и две и двеста, като най-хубавите ми ваканции са били само с една раница и без нищо, а същевременно една от най-неприятните ми ваканции е била в петзвезден ризорт, но с човека до мен не се разбирахме и тогава нищо друго няма значение.

- На Ян странно ли му е, че у нас почти не звучи българска поп музика и какво мисли за попфолка?
- Той не е усетил това, защото е в моите среди и когато излизаме с  компания, всички слушаме поп музика. От него знам, че преди и в Чехия е звучала повече чужда музика, но сега се завръщат към тяхната поп музика и в момента най-големите им арени се пълнят с техни позабравени звезди. Той е щастлив, че младите хора започват да се връщат назад към хубавата чешка поп музика. Радвам се, че и в България хората се връщат все повече и пълнят големите концертни зали.

- Ти си наследила кулинарните умения от майка ти Силвия Кацарова. Тя с какви специалитети глези твоят приятел?
- Сега, покрай всички музикални ангажименти, не ни остава никакво време да се глезим. (Смее се.) По-скоро в Чехия ни глези баща му, който е изключителен кулинар, а слава Богу идват коледните празници! Той приготвя много хубава национална кухня със чешки специалитети, но не мога да им запомня имената. Баща му обича всичко да прави сам и не дава на друг да се включва, аз се опитах да сготвя две-три неща, но не ми разреши. (Смее се.) Единствено се преборих да направя баница и те много я харесаха и вече също я правят. И Ян обича да готви, наскоро беше направил неговия специалитет – една салата, тип руска, но те ѝ казват „чешка“. 

- На теб какво ти допада най-много в Чехия?
- Много са нещата. Обичам да ходим там и да посещаваме родителите му - те имат прекрасна къща в Пилзен - разкошен град. В Прага пък обичаме да си правим дълги разходки и часове наред се разхождаме с раници.

- А какви спомени пазиш от пътуването ти до Куба?
- В Куба живеят с музиката и живеят за момента - радват се на всеки един миг. Бях там преди доста време и въпреки че им беше тежко с това ембарго, което тогава им наложиха, определено се справят. Много усмихнати хора са и с положителното си мислене помагат сами на себе си, защото няма как животът ти да е по-добър, ако всеки ден псуваш и си ядосан на света. Много се изненадах, че в центъра на Хавана видях доста кубинки с ролки на главата. Обясниха ми, че за кубинските жени най-важно било да запазят любовта на мъжа си, затова не ги интересувало как изглеждат през деня, докато са на работа, или пазаруват, а искали да са красиви у дома, когато се приберат при мъжете им. 

- Какво стана с кампанията ти, свързана с читалище „Отец Паисий“ в радомирското село Извор?
- Имах доста неприятна случка, когато някой ми рипортна (докладва) поста, в който обявих старт на проекта и кампанията за набиране на средства за извършване на основен ремонта на Народно читалище „Отец Паисий“-1927  в радомирското село Извор. След това той беше свален по неприятен начин, с обяснението, че така сме „принуждавали“ хората да си дават лични данни. Това беше поста, в който с видеото на песента „Намирай ме“ обявих старт на проекта и кампанията и с неговото сваляне загубих стотици шервания (споделяния). Публикацията беше свалена навсякъде и това ме натъжи, защото кампанията е свързана изцяло с добро - с набиране на средства за културно средище в България и не знам на кого накривихме толкова шапката?! Целият проект е за възстановяване на читалището в Извор, през което са минали толкова много звезди, но явно пак нечии интереси са засегнати... Мечта ми беше там да се изявяват и млади таланти, защото читалището е много красиво, но не съм загубила вяра, че може да се промени нещо и продължаваме да събираме средства чрез DMS 17 777, с текст – IZVOR. За съжаление, държавата явно е абдикирала от всичко и ако ние не си помагаме, не знам как би се случило нещо.

- Как успяваш да запазиш усмивката си на фона на всичко, което се случва около нас и поддаваш ли се понякога на депресивни мисли?
- Много често. Миналото лято ми беше доста тежко, защото имах неприятности със здравето и начинът, по който успях да изляза беше с пълен детокс. Обикновено се затварям някъде сама и се възстановявам със спорт и режим на хранене, като спирам месото и обработените храни, правя си терапии с музика и аромати. Стремя се също да поддържам дома, защото като си изчистиш дома и така се пречиства и душата ти. 

- В биографичната си книга Силвия Кацарова разкрива много вълнуващи моменти от своя живот. Ти поплака ли си на места, докато я четеше?
- О, на много места си поплаках! Например, в момента, когато почти се е удавила, както и на други случки от живота й… С нея обикновено ходим заедно да представяме книгата и разказваме истории от детството ми и тя споделя страшно много интересни неща. Книгата е много вълнуваща и се чете на един дъх. Аз самата не съм знаела колко трудно им е било на родителите ми и как са щели да загубят живота си в Скандинавия, докато шофират! Сякаш нещо ги спасява в този момент. Майка ми е много вярващ човек и обича да се моли, а със силата на духа и мисълта си успява да помогне и на други хора.

- Любимата ти мисъл, или цитат?
- Имам любим цитат от филм: „От какво се раждаме? От любовта! Какво би ни погубило? Липсата на любов. Какво ни помага да успеем? Любовта. Какво трябва да ни обединява? Любовта.“