Проблемите на родните трезори са свързани с размера на необслужваните кредити

Наскоро Българската народна банка оповести данните за състоянието на банковата система към края на третото тримесечие на 2016 г., но информацията за капиталовата адекватност още не е налична. Тук накратко ще разгледам както данните за цялата банкова система, така и за три конкретни банки. Това са Банка ДСК, Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка. Първата от тях реализира най-голямата печалба за разглеждания период, на втората предстои промяна в собствеността и затова е интересно каква е текущата ситуация, а при третата беше установена необходимост от засилване на капиталовите буфери при прегледа на качеството на активите.

Банкова система

Българската банкова система е добре капитализирана и силно ликвидна. Доверието на клиентите се запазва стабилно. От друга страна, проблемите са свързани с размера на необслужваните кредити.

Към края на септември 2016 г. общият размер на активите е 89.8 млрд. лв., депозитите са 72.4 млрд. лв., а печалбата достига 1.073 млрд. лв. В сравнение с аналогичния период на 2015 г. активите и депозитите нарастват с 5.1%, докато печалбата се повишава значително - с 35.1%. Така възвръщаемостта на активите (на годишна база) достига 1.59% (повишение с 0.35 процентни пункта спрямо съответния период на 2015 г.), докато възвръщаемостта на собствения капитал се повишава до 11.72% при 9.53% година по-рано.

Източникът на това развитие е способността на банковата система да се приспособи към ниските лихви на международните пазари, която е резултат от паричната политика на основните централни банки. Поради наличието на валутен борд и обвързаността на лева към еврото тук на практика се внася политиката на Европейската централна банка. Тя поддържа близък до нулата основен лихвен процент по рефинансиращите операции, което влияе както на еврозоната, така и на България.

Докато приходите от лихви се понижават с 9.9%, лихвените разходи намаляват с 45.9% на годишна база. В резултат от това нетният лихвен доход се повишава с 47.4 млн. лв. до 2 110.8 млн. лв. към края на септември 2016 г. Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с 23.7 млн. лв., нетните печалби от отписване на финансови активи и пасиви нарастват с 203.2 млн. лв., а печалбите от курсови разлики се увеличават със 117.1 млн. лв. В резултат от това нетният общ оперативен приход е по-висок със 182.5 млн. лв.

Ликвидността се запазва висока. Коефициентът на ликвидните активи към пасивите е 37.35%, а само паричните средства и салдата при централната банка, както и депозитите на виждане при други банки представляват 21.89% от пасивите. Банките се придържат към препоръката за минимум 20% покритие с ликвидни активи на депозитите на домакинства и юридически лица. По този начин се осигуряват достатъчно средства за регулярните тегления и разплащания. От друга страна обаче, високият дял на паричните средства в активите на банките ограничава възможностите за реализиране на доход.

Качеството на активите се подобрява, но все още остава проблематично. За разглеждания период размерът на необслужваните кредити се понижава до 10.47 млрд. лв. (13.7% от общия размер на кредитите) при 10.82 млрд. лв. (14.5% от общия размер на кредитите) за съответния период на 2015 г. Освен това размерът на просрочените с повече от 180 дни кредити, които по принцип се считат за загуби, спада с 840.8 млн. лв.

Коефициентът на покритие с обезценка на необслужваните кредити се запазва при ниво 53.8%, каквото е било и през предходната година. Позитивното като цяло развитие се дължи както на продажбата на част от кредитните портфейли във връзка с прегледа на качеството на активите, така и на отпускането на нови кредити, които не са класифицирани, но повишават базата при пресмятането на това съотношение.

Банка ДСК

Към края на деветмесечието активите на банката достигат 11.6 млрд. лв., което означава растеж от 11.4% на годишна база, а банката остава на второ място по размер на активите.

Пасивите нарастват до 10.1 млрд. лв., като се увеличават с 13.2% на годишна база. Нетната печалба на банката е 265.8 млн. лв., като по този показател тя е на първо място от началото на годината.

Факторите за постигането на този финансов резултат са следните. При спад на лихвените приходи с 10.5% разходите за лихви се понижават с 67.6% на годишна база, но въпреки това нетният лихвен доход намалява с 25.1 млн. лв. Нарастването на нетния доход от такси и комисиони (с 14.2 млн. лв.), на нетните печалби от отписване на финансови активи и пасиви (с 22.1 млн. лв.) и от курсови разлики (с 9.1 млн. лв.) обаче води до общ нетен оперативен приход от 519.5 млн. лв., което означава растеж от 1.2% на годишна база.

Въпреки повишаването на съотношението разходи/приходи през деветмесечието на 2016 г. до 30.4% при 29.3% година по-рано Банка ДСК постига по-висока ефективност спрямо средната за банковата система, където този показател е 38.3%. Ниските разходи за обезценка са поредният фактор, който допринася за доброто представяне на банката. В резултат от това възвръщаемостта на активите е 3.05%, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 23.12%. И двата индикатора надвишават средните за системата.

Първа инвестиционна банка

Към края на деветмесечието активите на Първа инвестиционна банка възлизат на 8.58 млрд. лв., което представлява понижаване със 198.5 млн. лв., или 2.3% спрямо аналогичния период на 2015 г. По този начин банката остава на трето място по размер на активите. За същия период пасивите на банката достигат 7.77 млрд. лв., като се понижават с 271.7 млн. лв., или 3.4% спрямо съответния период на 2015 г. Това развитие се дължи на две основни събития. През март 2016 г. ПИБ изплаща изцяло безсрочен капиталов кредит с главница от 46 млн. лв. През май 2016 г. ПИБ погасява средствата, предоставени от Министерството на финансите като ликвидна подкрепа. Главницата е в размер на 450 млн. лв., а общата сума е 453.2 млн. лв. По този начин при отчитане на изплащането на приблизително 500 млн. лв. задължения банката успява да привлече допълнителни ресурси и да не позволи силен спад на балансовото си число.

Нетната печалба на банката за деветмесечието достига 55.07 млн. лв., което означава нарастване на този показател над 5.5 пъти спрямо съответния период на 2015 г. Факторите за това трябва да се търсят в увеличаването на нетния лихвен доход на банката с 27.4%, както и на нетния доход от такси и комисиони с 9%. Приходите от лихви се понижават с 11.5%, докато разходите за лихви спадат с 53.5%, в резултат от което нетният лихвен доход нараства с 50.6 млн. лв.

Мениджмънтът на банката успява да понижи административните разходи, които спадат с 18.19 млн. лв. за деветмесечието на 2016 г. спрямо година по-рано. По този начин коефициентът на разходите към приходите (административни разходи спрямо нетния общ оперативен приход) значително се подобрява. Той се понижава със 17 процентни пункта и достига 36.8%. По този начин той вече е по-нисък от средния за банковата система от 38.3% при съотношение 53.8% при ПИБ спрямо 44.6% за банковата система година по-рано.

От друга страна обаче, печалбата се ограничава поради нарасналите разходи за обезценка. През деветмесечието на 2016 г. тези разходи достигат 140.2 млн. лв., докато година по-рано те са едва 98.8 млн. лв. Признатата обезценка се увеличава поради изпълнението на надзорните изисквания във връзка с прегледа на качеството на активите на банките. По-високата обезценка заедно с текущата печалба на банката обаче осигуряват по-високи капиталови буфери.

Като цяло показателите за доходност са под средните за банковата система. Въпреки повишаването с 0.7 процентни пункта възвръщаемостта на активите е 0.86% при средно за банковата система 1.59%, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 9.06% при 11.72% средно за банковата система. Това може да се обясни с по-големия обем обезценки, които са направени за увеличаване на капиталовия буфер на банката.

Според информация от неконсолидирания, неодитиран отчет на ПИБ, който е наличен на интернет сайта на банката, към края на септември 2016 г. коефициентът на капиталова адекватност достига 15.35%, докато адекватността на капитала от първи ред е 15.32%. Следователно собственият капитал на банката надвишава изискването от 13.5% (8% собствен капитал заедно с предпазен капиталов буфер от 2.5% и буфер за системен риск от 3%). По този начин и при отчитане на печалбата от 2016 г. до 30 юни 2017 г., когато е крайният срок за увеличаване на капитала, ПИБ ще успее да покрие надзорните изисквания, без да е необходимо привличането на нови акционери.

Обединена българска банка

Към края на септември 2016 г. активите на ОББ достигат 7.1 млрд. лв. при 6.4 млрд. лв. година по-рано. Така ОББ е четвъртата по големина банка в страната според размера на активите. Пасивите на банката се увеличават с11.2% на годишна база до 5.8 млрд. лв. Нетната печалба е приблизително 93 млн. лв., като се отбелязва растеж от 64.8% спрямо съответния период на 2015 г.

Подобно на останалите разгледани банки и ОББ успява да постигне значително по-голям спад на разходите за лихви (41.1%), отколкото при приходите от лихви (7.3%). Нетният лихвен доход се запазва почти непроменен спрямо 2015 г. при размер от 191.8 млн. лв., но се увеличават нетният доход от такси и комисиони (с 1.9 млн. лв.), нетните печалби от отписване на финансови активи и пасиви (с 27.9 млн. лв.) и от финансови активи и пасиви, държани за търгуване (с 15.4 млн. лв.).

Административните разходи се понижават с 8.1% на годишна база. В резултат от това съотношението разходи/приходи съществено се подобрява. От 40.9% през деветмесечието на 2015 г. до 33.7% през съответния период на 2016 г., като по този начин банката остава по-ефективна от средното за системата. В резултат от посочените факти възвръщаемостта на активите е 1.73%, което е малко над средната за системата, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 9.33% - т.е. под средната за банковата система.

ОББ има потенциал за добро развитие на българския банков пазар. Осъществяването на фактическата сделка обаче зависи от цената, която ще поискат настоящите собственици. Предварителната информация сочи, че кръгът на вероятните купувачи не е широк и обхваща участници, които вече присъстват на местния пазар.

Изводи

Като цяло данните показват подобряване на състоянието и нарастване на доверието в банковата система спрямо предходната година. Спадът на лихвите по влоговете е по-бърз, отколкото този по кредитите, което означава, че цената на финансирането пада по-бързо от доходността от инвестициите. Нарастването на нетния доход от такси и комисиони, на доходите от курсови разлики и от отписване на финансови активи и пасиви са основните фактори за повишаването на нетния общ оперативен приход и нетната печалба на системата. От друга страна обаче, все още е висок относителният дял на необслужваните кредити, което обуславя по-големия размер на обезценките и изискванията за повече капитал.