Австралийската атракция Тереза Палмър се завръща в българските кина с хумористичната екшън екстраваганца „Каскадьорът“. Филмът тръгва в страната в края на месеца, а Палмър е основен аргумент за гледането му. От години тази дива от страната на кенгурата въплъщава естетическите идеали на екранното плажно зайче с доза сарказъм и самоирония. Тя идва от долната земя и достига горните слоеве на холивудския елит. Родена е в Аделаида, Австралия, израства сред диви животни и опасна природа. Тереза внася своята авантюристична харизма в холивудската си кариера.

Палмър притежава едновременно еротично-аристократичното излъчване на добре гледана привилегирована дива и еманципираната аура на самостоятелно, независимо момиче, което може да се оправя само с всякакви предизвикателства. 
Тереза Палмър работи като модел и актриса, пише и продуцира. Участва в „Горещи тела”, „Не гасете светлината”, „Аз съм номер четири” и „Възражение по съвест” на Мел Гибсън. Висока, руса, слаба, стройна и стегната, с превъзходна костна структура и копринена бяла кожа, плътни устни и големи бели зъби, светли очи и дива красота - тя е чудесен дар от неопитомените простори на Австралия.

- Тереза, как решихте да станете актриса?
- Музиката и киното ме вдъхновяват от малка. Тези изкуства винаги са били за мен възможност за транспортиране на съзнанието в една друга вселена. Винаги съм искала да се занимавам с актьорска игра, но в Аделаида, Австралия няма толкова много възможности за пробив в шоубизнеса. Все пак аз скочих в дълбокото и още на 18 години успях да получа роля за филм, за който дори не се явих на прослушване. Режисьорът буквално ме откри и ме сложи във филма. Направо нямах думата. И така се започна при мен. Но се радвам, защото съм сигурна и знам, че моите родители се гордеят с мен. Нищо, че много често изобщо не гледат филмите ми.

- Вие обичате родината си Австралия. Как се адаптирахте към живота в Америка?
- Не беше лесно, но си заслужаваше. Радвам се, че успях. Но аз си оставам австралийка с дълбока връзка с моята родина. Гледам да се връщам там, когато е възможно и да прекарвам колкото се може време с близките си. Австралийската идентичност е нещо много специално за мен. Не съм срещала хора от всички култури, но знам, че ние от „долната земя” сме доста корави. И в същото време притежаваме една особена смиреност. Но аз израснах по-много различен начин от повечето си колежки в Холивуд. Например, смея да твърдя, че бих се оправила доста добре в една напечената улична ситуация. Бия се като мъж. В Австралия е друго. Видях най-доброто от двата свята по време на своето детство. Родителите ми се разделиха и прекарвах време и с двамата. Една спокойна градска седмица с майка ми и после приключение в дивото през уикенда при баща ми в Аделаида Хилс, където беше пълно с деца и животни. Винаги съм се чувствала късметлийка и благословена.

Бих си пожелала тези емоции никога да не ме напускат. Те те държат на земята, със здрави корени и не ти позволяват да се възгордееш прекалено много.

- Търсена „стока“ ли са австралийските изпълнители в американския шоубизнес?
- Смятам, че има такова нещо. Вижте само колко успешни австралийски артисти има. И режисьори. И такива, които комбинират и двете. Мел Гибсън е голям режисьор. Да работиш с него е екстремно преживяване. „Апокалипто” е един от любимите ми филми. За мен беше истинска привилегия да бъда част от неговата изумително въздействаща и епична военна драма „Възражение по съвест”. Мисля си, че американците харесват австралийското чувство за хумор и намират енергията на австралийците за много освежаваща. Ние обичаме да се подиграваме със себе си, да се иронизираме. Да се смеем на себе си е част от нашата култура. Не се взимаме твърде насериозно. И това вдъхновява много други хора.

- Колко важно е за вас да изглеждате безупречно в публичното пространство?
- Мисля, че при мен е очевидно, че нямам личен стилист, но все пак гледам да се старая като наближи някоя официална премиера. Освен това за такива поводи от студиото наемат човек, който специално да се погрижи за мен. Иначе аз не бих се справила особено добре сама, признавам си. Като малка бях смотана, бях си особнячка. Чак като наближих 14-15 години започнах да ставам малко „по-печена”. Но винаги съм била онова момиче със сандали и чорапи. Другите деца много се бъзикаха с мен. Постоянно ми се подиграваха.

- Имате ли рецепта за успешен личен живот?
- За мен от ключово значение е хуморът и възможността партньорите да си споделят шеги и да се смеят заедно. Смехът е инструмент за сплотяване, скрепяване и продължаване на страстта, без споделения смях една връзка би била невъзможна. Избягвам мачовците. Лично аз си падам по така наречените „нърдове” - онези момчета и мъже, които има хоби, интересуват се от наука, кино или дори от поезия. Мисля, че това е много сладко и в същото време привлича жените.

- Имате четири малки деца, но поддържате страхотна форма. Как го постигате?
- Здрави тренировки, хубава храна, но без да прекаляваме и да отиваме в крайности. Животът трябва да бъде и удоволствие. Няма нужда да се радикализираме, но в същото време хармоничният начин на живот и изразходването на енергия в тренировки или преходи сред природата е нещо, което може да бъде страшно приятно и зареждащо. Природата съчетава полезното с приятното.