Терзанията на модерния македонски Хамлет

Премиерът на Северна Македония взе да дава заден ход за писмото си до Брюксел

Желанието на Мицкоски да използва епистоларния жанр в комуникацията с ЕС буди повече присмех и съжаление

Тъжно е да гледаш как един премиер на съседна държава, към която имаме специфично отношение, се гърчи под тежестта на избора да напише ли писмо до Брюксел или не. Драмата му е някакъв имитационен съвременен вариант на онова прословуто Шекспирово или по-точно Хамлетово раздвоение „Да бъда или да не бъда“, което устойчиво премина през всичките столетия от написването и произнасянето му, та до днес.

Но ако героят на английския литературен и театрален колос се ползва със симпатията на цялото човечество, при това през всичките изминали векове, колебанията на Християн Мицкоск - лидера на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на съседната ни Северна Македония, станаха за смях и съжаление. И не само в политическите среди в държавите от непосредственото ни съседство, но и в столицата на ЕС Брюксел. Да не говорим за гражданите на страната му, които вече открито взимат на подбив терзанията на своя премиер, който иначе през цялата си опозиционна дейност, в предизборната кампания през пролетта тази година, а и от момента, в който стана премиер, преднамерено изграждаше образа си на политик и държавник, на когото брадвата не удря два пъти: веднъж - и възелът е разплетен.

Пък аз се питам що му трябваше на Мицкоски да обяви публично, че има намерение да пише писмо до Брюксел, в което да обясни позицията на правителството си за европейската интеграция на Северна Македония. В това число и за идеята, която се върти в неговата и на неговите министри глави да отложи промените в конституцията за по-натам, след като страната му приключи преговорния процес и стане пълноправен член на европейското семейство. И за да няма никакви други съмнения, бе направено уточнението, че в момента, в който българското Народно събрание ратифицира протокола за влизането на Северна Македония в Европейския съюз, промените в конституцията, така както са записани в Преговорната рамка, ще бъдат направени и българите край Вардар ще бъдат включени в нея.

Това би могло да стане според Мицкоски след пет, а може и повече години, в зависимост от това с какви темпове Северна Македония ще отваря и затваря глави съгласно новата методология, предложена от президента на Франция Еманюел Макрон и приета от страните членки. И по която, това трябва да отбележим, Албания вече стартира процедурата, разделяйки се със Северна Македония. Това пък даде основание на някои по-трезви колеги от Скопие да предположат, че страната им няма да остане извън традицията в предприсъединителния период за членство в ЕС кандидатите да се движат на групи, най-често по двойки. Албания ще си върви напред, а Северна Македония, нищо чудно, да влезе в тандем със Сърбия, която също има проблеми с преговорния процес. Хем Скопие и Белград ще са рамо до рамо, както Мицкоски и компания не крият, че искат, хем взаимно ще се контролират едната държава да не изпревари другата, че току-виж, „развалили калимерата“. По-скоро Белград ще диктува поведението на Скопие по начин, който да не дава предимство на Северна Македония и което да гарантира, че тя няма да изпревари Сърбия.

Публичното оповестяване на намерението на Мицкоски да „пише писмо до султана“, освен, че беше катастрофална пиар-акция, породи много въпроси, на които той днес не иска, а и не може да отговори. За да отвори някаква малка пътечка за оттегляне, премиерът на Северна Македония заяви, че му трябва още информация за настроенията сред политическото лидерство на ЕС, която той очакваше да получи в разговорите си по време на срещата в Германия във връзка с Берлинския процес. С кого се видя и какво са си казали, дори не е толкова важно днес. Но когато се върна обратно в Скопие, Мицкоски самоуверено заяви, че е изпълнен с оптимизъм. Това негово приповдигнато настроение, странно, не стимулира писането на писмото. Може би защото стана ясно, че в разговор с министъра на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски, неговата германска колежка Аналена Бербок категорично е заявила, че „вписването на българите в конституцията на Северна Македония е последната стъпка за отваряне на първия преговорен клъстър с ЕС“. С други думи, Северна Македония трябва да изпълни условието за старт на преговорите за членство, а то е да промени конституцията си и да впише българите в нея. Сега, а не на края на преговорния процес, както предлагат Мицкоски и неговият екип.

Добре, де, щом като е толкова оптимистично настроен, защо писането на писмото и прехвърлянето на дипломацията в епистоларния жанр не се случва? Кое спира премиера на Северна Македония? Задължението да оповести съдържанието на текста също така публично, както изрази намерението си да седне и да пише? Как ще реагират тогава неговите избиратели, пък и останалите граждани? Или го спира неяснотата към кого да го адресира, след като общото становище на лидерите на държавите от ЕС е формулирано ясно в Преговорната рамка, която е общата позиция на целия съюз?

Да го прати на Виктор Орбан като ротационен в момента председател на Съвета на ЕС и да иска от него да го впише в програмата на Будапеща в рамките на председателството? Виктор Орбан и без това е „вътре“ в нещата с неговата идея да посредничи между Скопие и София, при това подхвърляйки конкретни дати за това. Като например 7 ноември в унгарската столица, когато ще има проява, организирана от Будапеща като председателстващ, на която се очаква да присъстват и Мицкоски, и президентът Румен Радев, ако до тогава няма избрано редовно политическо българско правителство с нов премиер. Колко пъти бе казано, потвърдено и препотвърдено, че София не иска посредници в диалога ни със Скопие, колко пъти…

Колегите в Скопие задават и други въпроси. Например, в какъв стил би могло да бъде написано това митично писмо, което до този момент е само едно намерение? То ще отразява държавната позиция по въпроса за европътя на страната ли, ще бъде продукт на дълбок дипломатически анализ на ситуацията и перспективите пред Северна Македония ли? Или ще бъде отражение на личната позиция на Мицкоски, която и без това е достатъчно добре известна, та да се налага той да си губи от ценното време да я обяснява отново и отново. А още повече и адресатите да си нарушават ангажиментите, за да го четат.

И каква е гаранцията, че получателите, които и да са те, няма да се отнесат към писмото по начин, който да покаже на автора му, че не това е пътят към деблокиране на евроинтеграционните процеси на Северна Македония, а работата по истинските реформи в държавата. И най-вече с изпълнение на това, което вече е прието. Неговият колега Еди Рама вече подхвърли, че не може да искаш от един обяд само десерта, трябва да преглътнеш и нещо, което създава горчивина в устата.

Впрочем, ако Мицкоски иска да изрази своята позиция, вместо да се впуска в епистоларния жанр, може лично да каже на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в четвъртък ще бъде в Скопие като част от своята обиколка в шестте страни от Западните Балкани. Това ще му даде шанс да престане да играе ролята на някакъв съвременен имитационен македонски Хамлет, която никак, ама никак не му подхожда. 

И ще сложи край на терзанията му да пише, или не!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи