Терористичният акт с убийството на Даря, дъщерята на руския философ и геополитик Александър Дугин, потвърждава политическото отчаяние на официален Киев. Той е поредният от дълга редица терористически операции на украинските спецслужби след държавния преврат и майдана с „цветната революция“ през 2014 г. 

Убиваха журналисти, в Донбас разрушаваха граждански обекти, погубиха над 14 хиляди мирни граждани, включително и десетки деца. Чрез професионално заложени от диверсанти взривове в ДНР и ЛНР ликвидираха неколцина знакови полеви командири от народните милици.

През последните седмици украинските сили проведоха диверсионни операции и в Крим, и в Херсонската област, и на руска територия в Курска и Белгородска области. С доста сходен почерк на този при взривяването на джипа с Дугина. Генетично сроден с куп такива акции в Ирак, Либия, Сирия, Йемен.

Политоложката беше много по-активната с публични изяви политически фигура от двамата, затова и по-важната като цел.

Ясно е за всеки, че със смъртта u крайно белезнен удар се нанася и на бащата. Напоследът неговата енергия беше насочена основно към писане на книги и статии и четене на лекции.

Повърхностна спекулация, прокарвана от години, е, че Дугин е едва ли не бащата на руското евразийство и имперски национализъм. Великодържавната панславистка идеология е създадена от Екатерина Велика във вид на „Русия - Третият Рим“.
Доразвива я през XIX в. като философска система Алексей Хомяков. След него работи Пьотр Савицкий, именно той е наричан пръв руски евразийски геополитик.

Дугин не е бил и не е близко приближен до президента Путин. На 20. 3. 1999 г. в „Монитор“ в заглавие писахме: „Нов евроазиатски имперски проект замислят в Русия“. Още след краха на икономиката и финансовата система прозираше, но тогава Путин не беше президент.

Геополитикът и философ Дугин е украинец: „Предците ми са от Полтава, но ме е срам и искам тази моя кръв да бъде пречистена с кръвта на тези гадове от Киевската хунта, докато не видя кръвта на копелдаците, извършващи беззакония в Украйна.“ Не изненадва адресът за този терористичен акт.

Според теорията терорът преследва постигането чрез остри форми на насилие на политически резултати поради липса на законни срества. Второстепенната задача е набиране чрез терор на средства за основната задача.

Целите на терористическата кампания, подета от властта, обаче са няколко. Терорът е отчаяно нужен на Киев като последно средство за оцеляване на нацисткия режим и лично на президента Зеленски. Преди всичко за подтикване на разгневената Москва да разпореди широкомащабни военни действия вместо досегашната специална военна операция (СВО).

Това е нужно също на Вашингтон и Брюксел предвид настроенията на американците и европейците спрямо последствията за тях от този конфликт. Охладняването сред тях към разходите за Украйна и украинските бежанци заплашва да прерасне в протести срещу управляващите в техните страни.

Симптомите са налице, а и времето се захлажда. Но и продължаването на украинската съпротива е много важно. Колкото може по-дълго украинското „пушечно месо“ да се бие и убива руснаци, да отслабва Русия! Да се поддържа стратегическо напрежение по-далеч от САЩ, за да се овладяват вътрешните проблеми там.

През последните седмици силно намаля потокът от оръжейни и парични европейски помощи за Киев, управляващите в ЕС не желаят да дразнят управляваните. Украйна обаче без тези помощи все по-трудно оцелява само с англо-американските.

Заплахите за украинско контранастъпление се оказват лъжи, а щом няма военни успехи, отпада и интересът да се дават оръжия и пари.

При това Щатите все повече се ориентират в т. нар. сдържане на Китай, а и рейтингите на Байдън и демократите там спадат заплашително. Но капиталът от Европа изтича към Америка, печалбите от вноса на газ от САЩ са в пъти повече, еврото пада, в ЕС инфлацията расте, цените също.

Остава ускорено увеличаване на терористическите операции. С тревожното задаване към Москва на бодящия провокационен въпрос „Я да видим, как сега ще отговорите?“ Докато със СВО руските войски бавно, но неотклонно настъпват и превземат силно укрепени райони, сред украинците антируските нагласи се топят. Също неотклонно, макар и бавно.

Наред с това и мотивацията за съпротива на бойците се изпарява, все повече се предават или бягат от предните линии.

Същевременно в завзетите от руските войски и народните милиции територии мирни люде се завръщат по домовете си.

Спадат симпатиите към режима в Киев, особено към британския и израелски гражданин Зеленски.

Средна ръка актьор със силна тенденция към клоунадата, той може да изиграе ролята и на президент, но само на театрална сцена или в киното. На реален политически и то в остри и бързопроменящи се ситуации е нелеп. Скоро ще го оценят за вреден и ще стане излишен.

С кого да го сменят обаче, е труден въпрос. Порошенко е изхабен до крайност, Яценюк също, при това е евреин. В резерва беше оттеглен Олександър Турчинов, но е знаков „ястреб“ в политиката, наречен „кървавия пастор“ заради организиране на редица репресии след 2014 г. Не сменят ли американците обаче клоуна, напълно е възможно да му спретнат преврат отвътре. Военните, например.

Терактът срещу Дугини ще разтревожи значителни части от руското общество, но няма да предизвика разломи, още по-малко партизанска съпротива срещу Кремъл. Тревожността се появи през последния месец поради неразбираемото за много руснаци бавене на СВО. То е политически и стратегически оправдано, но има някои отрицателни социално-психологическите аспекти.

Защо до украинските части в Донбас редовно достигат попълнения и въоръжения, защо не се унищожават по пътя? Не сме ли първа или поне втора космическа сила, че не ги проследяваме отгоре и отдалеч? Как го могат и правят американците и ефективно спасяват противника? 

Защо не използваме всички и в най-голям обем най-новите наши ракети и самолети? Кога най-сетне Путин ще заповяда „удари по щабовете“, както обеща още преди операцията? 

До две-три седмици отговори на поне част от тревожните за хората в Русия въпроси ще бъдат дадени, защото им идва времето. Изморени са и страните от НАТО, този етап на хибридната война се затегна, цената за европейците става все по-трудно поносима. Украйна не може да бъде спасена от тях, поне да опитат да я прехвърлят на Русия в напълно разнебитено състояние.