Виждал, че наложената ни икономическа система московски тип ще рухне

На 24 ноември 1975 г. Тодор Живков пристига на официално посещение във ФРГ по лична покана на канцлера Хелмут Шмид. Редовни дипломатически отношения между двете страни са установени само преди две години, но връзките се развиват бързо във всички сфери. Очакванията са визитата на българския държавен глава, посрещнат с всички протоколни почести, да ускори този процес.

Малцина обаче тогава знаят, че има сериозна опасност срещата да бъде компрометирана. За нея разказва дипломатът Иван Д. Спасов, аташе по печата и културните въпроси в посолството ни в Бон по това време.

Както всеки гост от такъв висок ранг, Живков през цялото време е строго охраняван от германските сили за сигурност в сътрудничество с българските. Все пак на придружаващите го прави впечатление доста по-високата степен на мерките. "Досега не бях рязал лента само на посолство и на манастир. Сега ми остава манастирът", отбелязва с обичайното си чувство за хумор Тато.

След време чак ще се разбере, че супермерките за сигурност се дължат на

съвсем конкретна заплаха

Немските служби за сигурност засекли сигнали, че в някои среди на българската политическа емиграция, особено в Мюнхен, се подготвя удар. Следите водят до нискоинтелигентен и фанатизиран холерик с непредсказуеми реакции, живеещ в Бавария. Той се подготвял да стреля срещу "мръсния тиранин", най-вероятно при пристигането му в посолството. Службите намират начин тихичко да го изолират и елегантно да го обезвредят, но остават нащрек. Нашите органи са предупредени едва след пристигането на Живков в Бон, за да не би сигналът да провали визитата, на която федералното правителство очевидно държи.

Само 15 минути след предупреждението българските служби получават по свои канали същата информация. Живков, естествено, не е информиран за "Мюнхенския заговор", за да бъде предпазен от излишни емоции по време на тъй важната за него и за страната мисия.

Едва 3-4 дни след завръщането от ФРГ шефът на УБО генерал Илия Кашев накратко споменава пред Тато за случая. Първият погледнал малко учудено и след секунда-две пуснал в ход характерния си хумор: "Брей, за малко и аз да стана

като ерцхерцог Фердинанд

и заради мене да избухне световна война!"

Война нямаше да избухне, но ако по някаква случайност онзи емигрант беше гръмнал - без даже да рани Живков, - последствията върху започналия и без това труден процес на разведряване може би щяха да бъдат фатални, смята Иван Д. Спасов.

Според бившия дипломат едно дори неуспешно покушение срещу ръководител на социалистическа държава по време на официална визита в страна като ФРГ несъмнено е щяло да промени задълго международния климат и сериозно да забави всички следващи процеси, на които бяхме свидетели.

Благодарение на взетите мерки посещението на Тодор Живков във ФРГ минава мирно и плодотворно. Политическите срещи и разговори с канцлера Шмид, президента Шел и други видни политици водят до подписване на няколко важни официални документа. Живков обаче е помолил за специален акцент върху икономическите отношения. В тридневна обиколка той посещава крупни индустриални предприятия, банки, научноизследователски институти. Води продължителни и съвсем конкретни разговори за сътрудничество с шефовете на "Круп", "Сименс", "Тисен", "Даймлер Бенц", Дойче Банк и Дрезденер Банк. Среща се с некоронования "крал" Ото Волф фон Амеронген, президент на Източния комитет на Германското стопанство и архитект на икономическата политика на ФРГ със социалистическите страни. Навсякъде темата е една - задълбочаване и всестранно развитие на стопанското и научно-техническото сътрудничество между НРБ и ФРГ.

Живков е дълбоко впечатлен от икономическия и социалния просперитет на Федералната република. В края на визитата той казва на посланик Петър Междуречки: "Младеж,

тия са построили това, дето ние го обещаваме

на хората". И още: "Оня евреин с голямата брада (Карл Маркс - б.а.) е казал, че печели онова общество, което е по-производително. Па тия са сто пъти по-производителни от нас! Момче, аз няма да го доживея. Ти си по-млад, ще го доживееш - тоя социализъм с тая икономическа система московски тип, която ни я наложиха, ще рухне в състезанието с този свят."

В едно свое интервю покойният вече Междуречки разказва и друг любопитен епизод. Веднъж Живков помолил преводачите да излязат и на разговора му с Хелмут Шмид да присъства само посланикът. Канцлерът тогава директно го попитал не е ли България сателит на Москва. "Г-н Шмид, аз съм готов да се откъснем от Русия, но искам да ви поставя няколко условия - казал Тато. - Ще го направя, ако вие ни доставяте ценните суровини, които получаваме от Русия, на тия цени..." И взел да изброява.

"Първо, ние някои от тях въобще ги нямаме - отговорил Шмид. - А и да ги имаме, никога няма да ви ги дадем на тия цени." "А ще взимате ли от нас всичко, което произвеждаме?", продължил нашият човек. "Как така всичко?" "Ние произвеждаме много хубави боклуци и в социалистическите страни си ги пробутваме един на друг. Вие ще вземате ли всяка година 12 000 електрокара?"

Шмид само дето не подскочил: "Как така, ние сме пазарна икономика!" "Е, видяхте ли! Как ще правим с вас ортаклък? Ние сме най-великата колониална държава, г-н Шмид - взимаме суровини евтино и продаваме всякаква продукция на този, който ни дава суровините", засмял се с цяло гърло правешкият хитрец.

Макар че с годините все повече няма да му е до смях. "Ти имаш началници, ама да знаеш аз какви началници имам!", ще изпъшка веднъж пред Петър Междуречки. Един от тях - Михаил Горбачов - сурово ще го разкритикува след малко повече от десетилетие тъкмо заради идеята България да стане "мини-ФРГ".