Топфинансистът Бисер Манолов пред „Труд“: Политиката на централните банки дръпна опашката на “инфлационното чудовище”

Имам притеснения относно изпълнението на приходната част на бюджета

 

Служебното правителство няма много ходове по Плана за възстановяване

Какво мисли финансистът Бисер Манолов за първите стъпки на служебния финансов министър Асен Василев? Разговаряме за предизвикателствата през следващите месеци, с които ще се сблъска служебният кабинет. Не се знае все още каква ще е съдбата на подготвения, но невнесен в Брюксел от предишното правителство, План за възстановяване и устойчивост, по който се чакат над 12 млрд. лв. да влязат в българската икономика през следващите години. Бисер Манолов е притеснен за изпълнението на българския бюджет и критикува политиката на централните банки по отношение на паричната им политика, което може да отприщи инфлация в световен мащаб. Той е убеден привърженик на криптовалутите и прогнозира голямо бъдеще пред тях. Освен това финансистът съветва къде да вложим парите си, ако имаме такива.

- Г-н Манолов, каква е оценката ви за първите стъпки на служебния финансов министър Асен Василев? Започна с персонални промени в приходните агенции, успя да осигури за още няколко месеца добавките към пенсиите, търси пари за програмите в подкрепа на бизнеса в условията на пандемия, осигури средствата за предсрочните избори...
- Веднага ми направи впечатление, проявява едно изключително стегнато поведение. Много ми допадна, че подхожда като либертарианец по отношение на административните разходи - те трябва единствено да се намаляват. Не може в условия на пандемия държавата да надува заплатите на чиновниците, а реалният сектор да се чуди как да оцелее. Харесва ми и позицията му по отношение на неефективните публични системи през бюджета - да се намалят парите им, за да се постигне оптимизация на функционирането им. С една дума ми се струва, че има силно изразена бизнес ориентация и е привърженик на ниската административна тежест за бизнеса.

- Предишното правителство не внесе в Брюксел Плана за възстановяване и устойчивост и остави топката в полето на служебното правителство. В близките дни ще видим как ще реагира то - дали ще внесе подготвения вече проект, или ще тръгне на някакви промени. Но това ще отнеме време и реалното финансиране по този план ще се забави. Какво следва оттук нататък?
- Без да претендирам за процедурна експертиза, смятам, че служебното правителство няма много ходове в момента. Опасявам се, че обществото просто приема Плана като „едни пари“, които Европа ще налее в България през следващите години. Знаете, че „зелените проекти“ имат приоритет - 37% от всички проекти. В това отношение България изостава значително от останалите европейски държави. 20% от всички проекти трябва да бъдат свързани с дигитализацията. Европа ще дава пари срещу реформи, което за България може да се окаже много сериозен проблем. Визирам ситуацията най-вече в енергетиката и по-специално с „американските Марици“. Там прогнозирам много тежък проблем още следващата година поради държавните дотации за покупката на въглеродни емисии, които в края на краищата преминават през сметките на крайните потребители. За последната година цената на въглеродните емисии се покачи два пъти до 56 евро на тон. До края на годината ще се повиши още два пъти. Без преструктуриране на енергетиката през плана за възстановяване и устойчивост, нещата изглеждат много зле в перспектива от гледна точка цената на тока за крайните потребители.

- Какви други предизвикателства съществуват пред служебното управление. Одобрявате ли т. нар. ревизия на предишните, или там както наричат този процес? Ще се наложи ли да се теглят нови заеми, за да се покриват необходимите разходи?
- О, предизвикателствата са огромни. Струва ми се, че все още нямаме реална представа за състоянието на публичните финанси. Някои колеги изразяват умерено спокойствие, аз съм от тези, които имат притеснения относно изпълнението на приходната част на бюджета. Защо? Първо потреблението под една или друга форма не показа значим срив, но това стана най-вече поради огромните държавни разходи и най-вече увеличените заплати на държавните структури. Това упражнение няма как да се повтори през тази година.

- Има ли опасност да навлезем в дългова спирала?
- Туризмът, като един от основните сектори, показва известно съживяване, но сме твърде далеч от неговото нормално състояние. От тази гледна точка за бюджета, бъдещето изглежда като намаляващи приходи и увеличаващи се разходи. С други думи, това означава повече държавен дълг, или навлизането в дългова спирала. Не знам какъв икономически бум трябва да настане, за да не се реализира този сценарий.

- Смятате ли, че изборите ще бъдат организирани и проведени честно и прозрачно?
- Поне се надявам това да стане факт. Смятам, че избирателните списъци трябва да бъдат изчистени от „мъртвите души“, за да проведем нормални и честни избори. Категоричен привърженик съм на машинното гласуване. Знам, че ще прозвучи скандално, но това е форма на някакъв образователен ценз за гласоподавателите. Да, трябва да има образователен ценз, за да гласуваш.

- В България текат доста бурни политически процеси, но те се случват на фона на една всеобща несигурност в световен мащаб. Какви са днес големите предизвикателства пред света?
- Това е много, много сложен въпрос и няма как да бъда подробен в това интервю. Пандемията промени абсолютно всичко със силата на парен чук- като започнем от социално-битовите взаимоотношения, преминем през начините за правене на бизнес и стигнем до чисто човешките навици и привички. Като най-голямото предизвикателство за бизнеса считам, че е скоростта на дигитализацията на икономиката. Сега, за по-възрастното поколение това са само думи, но повярвайте ми, няма сектор в икономиката, който да не е подчинен на този мега тренд. Искам дебело да подчертая, че това е изключително ПОЗИТИВНО като тенденция, защото означава следното - повече конкуренция, по-ниски цени, по-лесно правене на бизнес, падане на границите. В този ред на мисли от пандемията могат да се извлекат и много позитиви.

- Как се справят правителствата с тези сериозни проблеми?
- От друга страна правителствата показаха абсолютна импотентност по отношение на използваните техники за справяне с кризата. Никога нивата на глобална задлъжнялост не са достигали текущите нива като процент от глобалния брутен продукт - говоря за държавна, корпоративна и семейна задлъжнялост. Лекарството срещу тази задлъжнялост се казва „инфлация“. Да, тя настъпва агресивно отвсякъде и хората го чувстват по линеещите им портфейли. Потребителските кошници на база цени, достигнаха исторически най-високите си нива. Паричната политика на централните банки дръпна опашката на „инфлационното чудовище“ и ми се струва, че този път то ще се разиграе истински.

- България продължава да е в дъното на всички класации по равнище на доходите, както и по други показатели. Какъв икономически ръст трябва да реализираме, за да дръпнем напред?
- Това го предъвкват всички - за „икономика с висока добавена стойност“. Знаете ли, хората около 30 години нямат абсолютно никакъв проблем. Имаме радващо много прекрасни примери на млади и предприемчиви бизнеси. Нещата най-бързо ще се наредят икономически, ако вкараме точно това поколение в активен режим, т. е само не трябва да им пречим. За икономическия ръст бих казал, че „китайските 6%“ на годишна база в продължение на 5 години ще свършат работа. Единственото нещо, което трябва да се изкорени, е корупцията при държавните поръчки и ще се учудите, колко видимо ще се промени животът на всеки един от нас.

- Защо, според вас, през последните години чуждестранните инвестиции са на много ниско равнище. Какво спира световни компании да инвестират по-сериозно в страната ни? А и парите на емигрантите от чужбина също секнаха..
- Чуждите инвестиции ще продължават да ни заобикалят поради две основни причини - нискоквалифициран труд и малък пазар. Мантрата с „ниските данъци“ отдавна е изчерпана. Да не забравяме и корупцията, разбира се. По тази тема също ще повторя гръмогласно: „Младите отпред!“. Моето поколение, каквото можахме, го объркахме. На моменти даже е срамно.

- Живеем във времена на т. нар. криптовалути? Какво е бъдещето им според вас?
- Бих обърнал въпроса ви по следния начин: Какво е бъдещето на другите валути? Бих отговорил - доста мрачно. Бъдещето ми изглежда много, много крипто! Фатален крипто оптимист съм.

- Винаги ви питам в подобни интервюта накрая - ако човек има някакви свободни средства, къде да ги вложи?
- Този път ще отговоря по-сериозно така - в зелена енергия, изкуствен интелект, вода и храна. Точно така задайте въпрос към вашия банкер и той ще ви насочи към съответните фондове.

Нашият гост
Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. През 2015 година бе кандидат за шеф на БНБ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта