И едните, и другите лъжат, защото така е по-лесно - не се искат нито талант, нито идеи

До момента имаме само махленско дърляне, като в някоя фейсбук-група

Най-много се лъже преди избори и след лов, гласи познатият анекдот. И като всеки добър анекдот, в него наред с художествената украса има и доза истина. Не прави изключение и настоящата предизборна кампания. От едната страна пак извадиха на въоръжение вехти клишета за „комунисти“, „лагери“ и „руско вмешателство“. От другата - сакън да не останат по-назад в предизборните глупотевини - ревнаха гороломно, че сме живеели в „диктатура“ и „режим“. И едните, и другите лъжат. А лъжат, защото така е по-лесно. Не се искат нито талант, нито идеи. Ругай, обиждай и проклинай. Това е триадата, около която се върти кампанийната реторика на ГЕРБ и БСП. Липсват съдържателни политически дебати, няма реален идеологически сблъсък и визия. Имаме махленско дърляне като в някоя фейсбук-група.

В тези избори има три интриги, изходът от които засега е неясен - кой ще победи, кой ще влезе и кой ще спечели преференциалните войни.

Все още е трудно да се каже със сигурност кой ще победи. Съдейки по социологическите данни, широкото обществено мнозинство извън партийните запалянковци, засега не припознава нито властта, нито опозицията. Ако тази моментна снимка се запази до изборния ден, ще имаме ниска избирателна активност - около и под активността на предните евроизбори, когато беше малко над 35 процента. Вярно е, че има доста голям брой колебаещи се да гласуват, но тяхното реално отиване до урните се обуславя от евентуална ескалация на скандалите във властта, докато липсата на такава и поредицата почивни дни преди 26 май твърде вероятно ще ги изпратят „за гъби“.

Извън традиционно ниския интерес на гражданите към изборите за членове на Европейския парламент, в случая ставаме свидетели и на неспособността на най-голямата опозиционна партия - БСП, да мобилизира и привлече вълна от протестен вот срещу правителството. Въпреки изключително неблагоприятната за ГЕРБ ситуация - тежки скандали и трусове, умора от десетилетното пребиваване във властта - две седмици преди изборите, няма данни, че умерените и центристки обществени среди са склонни еднозначно да припознаят „Позитано“ 20 за нещо по-добро от ГЕРБ. Дори и последният лидер на БСП, който е печелил избори за партията - Сергей Станишев, който е може би единственият от червената листа с капацитет да изнесе смислени дебати срещу ГЕРБ, а не фейсбук-дърдорене, е оставен на заден план в кампанията, най-вероятно не по свой избор.

Факт е, че дори и след апартаментгейт и при толкова попътен за една опозиция вятър на общественото недоволство от управлението, БСП не съумява да вземе осезаема преднина. Електоралната база на ГЕРБ ерозира, но БСП не разширява своята. А и самата БСП не полага особени усилия за това - капсулира се в партийния електорат и тесен кръг сателитни структури; изпокара се и дистанцира съюзници и приятели; състави листа, която отразява тежки скандали и вътрешно разделение и заедно с това няма излаз към свободните избиратели от политическия център.

Стратегическият проблем на „Позитано“ 20 е, че все още не могат да убедят избирателите, че са поне по-малкото зло.

Но пък хората на Нинова могат да се надяват на „помощ от приятел“. ГЕРБ, като партия и кандидатска листа, изглежда безпомощна да излезе от брюкселското дърдорене. Вместо с конкретни идеи за решаване на реалните икономически и социални проблеми на хората чрез политиките и институциите на ЕС, Габриел и Майдел облъчват предизборно изпосталелия си електорат със съдбовно важни ангажименти за роуминга и цифровизацията в Европа. А пък всяка нова предизборна поява на Цветанов генерира още анти-ГЕРБ настроения.

Ако до изборите избухне пореден скандал, това може да осигури победата на БСП. Обратно, ако известната стабилизация, която наблюдаваме през последните дни се запази до 26 май и кампанията се води лично от Бойко Борисов, то вероятността ГЕРБ да финишират на първо място е реалистична. Фактор в това отношение ще бъде и силната политическа машина на ГЕРБ, както и използването на целия административен ресурс на властта за обезпечаване на клиентелистки и конформистки вот.

Втората интрига - кой ще влезе в европарламента - протича главно в трите основни сектора на политическото пространство.

В левия сектор, наред с БСП, за своя електорална територия се бори и възстановената под егидата на АБВ и Георги Първанов с лявоцентристка „Коалиция за България“. Те имат добри шансове за пробив или най-малкото за потвърждаване на отчетливо политическо присъствие в левицата, което определено ще им даде тласък в следващи избори. Листата им е балансирана между експертността на проф. Боян Дуранкев, младите лица и политическата енергия на Румен Петков.

В десния сектор ГЕРБ и СДС имат за съперник своите бивши партньори от Реформаторския блок, които в тези избори се явяват пак с ново наименование - „Демократична България - Обединение“. Присъствието им в кампанията изглежда вяло, неубедително и съсредоточено главно в София. Шансовете им за успех зависят от два фактора - дали ще съумеят да консолидират все по-маргинализиращия се в политическо отношение някогашен електорат на „Реформаторския блок“, и доколко ГЕРБ ще концентрира анти-БСП вота.

В патриотично-националистическия сектор ВМРО начело с Джамбазки тръгна най-рано и устремно. В началото изглеждаше, че именно те ще оберат патриотичния вот, но през първата седмица на кампанията видима скорост набра и листата „Патриоти за Валери Симеонов“. Докато ВМРО се опитва да привлича гласове главно като експлоатира теми, които събуждат обществени страсти - джендъри, роми, мигранти - то НФСБ изглежда залага на по-прагматичен тон, облягайки се на темите, по които Валери Симеонов работеше като вицепремиер - редът в курортите, оградата по границата, дребния бизнес.

„Атака“ от своя страна заложи не на лидерското начало, а излъчи ново и перспективно лице за водач на листата - Георги Димов, но изостава в състезанието на този етап.

Без всякакво съмнение прави впечатление монолитното присъствие на ДПС. Те очевидно са преодолели стрес-теста от разцеплението, предизвикано от групата около Местан на предните избори и най-вероятно ще препотвърдят солидното си представителство в Европейския парламент. Въпреки ресурсите, които хвърля Марешки за предизборна реклама, на този етап шансовете му изглеждат ефимерни, не за друго, а защото предлага още от същото. А всички видяха какво е то и каква е ползата от него в нашия парламент.

В графата „и други“ трудно може да се открои нечие присъствие. Не защото и там, особено сред „независимите“ кандидати, няма свестни хора, а защото всички те са много далеч от разпознаваемостта, обществения авторитет, капацитет и влияние, необходими, за да се остави следа в едни национални избори.

И накрая, освен двете основни интриги „кой ще победи“ и „кой ще влезе“, в тези избори има и отчетлива трета интрига - войната на преференциите. В ГЕРБ въпреки, че преференциалното гласуване не се толерира особено, залозите са около оставането на Александър Йорданов, този „храбър боец срещу злокобното руско вмешателство“, в избираемата зона. ГЕРБ определено спечели имиджови позитиви от привличането на марката СДС на фона на фрагментираната и деморализирана „градска десница“. Доколко те ще се превърнат в допълнителни гласове, ще се съди по броя на преференциите, подадени за синия кандидат в герберската листа.

Най-мащабна изглежда преференциалната битка в БСП. Там определено фаворит е Станишев, който при пълна мобилизация на червените структури, които го подкрепят, може не само да отиде напред, но и да застраши мястото на водачката Елена Йончева. Не трябва да забравяме, че съгласно Изборния кодекс в европейските избори мястото на водача не е гарантирано. Друг е въпросът, че вероятността преференциалните гласове да бъдат честно преброени е малка. Има практика по апаратен път партиите да спускат на свои представители в секционните комисии указания да не броят гласовете в полза на кандидати от партийната листа, които са неудобни за този или онзи партиен началник. В самите секционни комисии, представилите на различните партии се грижат само за преференциите в своите листи без да се бъркат във „вътрешните работи“ на другите. И така стават манипулациите и подмяната на вота на хората, които са изразили предпочитания към даден кандидат.

Въобще, интриги в тези избори има. Целият въпрос е дали от това ще спечелят избирателите.