Както казва Тит Ливий: „Изходът на големите дела често зависи от дреболии“

Конституцията предвижда, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход (чл. 25, ал. 1, изр. първо). Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство от българската държава (чл. 25, ал. 3 от Конституцията). Българско гражданство може да се придобие и по натурализация (чл. 25, ал. 1, изр. второ) като лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред (чл. 25, ал. 2 от Конституцията). Шестата алинея на чл. 25 предвижда, че „условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон“.

Последните съществени промени в Закона за българското гражданство бяха осъществени през 2021 г. (изм. и доп., обн., ДВ, бр. 21 от 26/02/2021 г.) и през 2022 г. (изм., обн., ДВ, бр. 22 от 18/03/2022 г.). Те се отнасяха до промени в документите, необходими за придобиване на българско гражданство на основание български произход (премахване на т. нар. бележки от дружества), и в отмяната на „инвестиционното гражданство“.

На 1 декември изтече срокът за обществени консултации на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, представен в Портала за обществени консултации от министъра на външните работи и заместник министър-председател г-жа Габриел. Най-същественият и фундаментално нов момент (вицепрезидентът Йотова поддържа това разбиране от 2017 г.), по който явно в правителството и в парламента (на първо гласуване има приет такъв проект, внесен от „Възраждане“) вече има принципно съгласие, е въвеждането на задължителното владеене на български език от лица с български произход и от лица с родител, придобил българско гражданство, които кандидатстват за българско гражданство. 

Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, се посочва в Мотивите към проекта, е в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. (Решение ? 506 на Министерския съвет от 2023 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани. Съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България официалният език е
българският. Понастоящем за значителна част от провежданите процедури за придобиване на българско гражданство по реда на действащото законодателство владеенето на български език е задължително. Това основание, според правителството, следва да бъде предвидено и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най-многобройната група от всички кандидати, както и за лицата, чийто родител е придобил българско гражданство или е починал, като приживе е придобил българско гражданство.

Като допълнителен аргумент освен основното право и конституционното задължение за изучаване, ползване и владеене на български език, в Мотивите към проекта се посочва, че „липсата на познание на езика от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество“ по отношение на техния житейски статус - намиране на работа, безпроблемно медицинско обслужване и образование. Всъщност няма данни за придобилите българско гражданство дали остават да живеят у нас, но е показателна статистиката на дадените служебни адреси в район Средец в София или механичния „прираст“ в общините по западните ни граници.

Също на 1 декември на сайта на Народното събрание беше публикуван писмен отговор от министъра на правосъдието доц. д-р Славов на писмен актуален въпрос на народния представител Петър Петров, който засяга производството по придобиване на българско гражданство от лица с български произход и/или родител български гражданин. От началото на тази година до 24/11/2023 г. (когато е зададен въпросът) са образувани 20 817 преписки за придобиване на българско гражданство на основание произход и/или родител български гражданин. Най-много са образуваните производства (на осн. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона) по молби от граждани на Турция (5 935), следвани от тези на Украйна (3 141), на Албания (2 992), на Северна Македония (2 990), Русия (2 261), Молдова (1 518), Сърбия (1 151), Израел (361) и на граждани на Косово (4).

Наблюдава се значителен ръст на постъпилите молби за придобиване на българско гражданство на посочените две основания в сравнителен план с предишни календарни години. Така за цялата 2022 г. са били образувани 16 711, през 2021 г. – 15 809, а през 2020 г. са образувани 9 639 преписки. През изминалата година най-много преписки е имало по молби на граждани на Украйна (4 508) и на Турция (3 031).

Разгледаните преписки по образуваните производства за придобиване на българско гражданство от Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието до 24 ноември 2023 г. са 23 306, през 2022 г. те са 13 004, а през 2021 г. – 10 889.

„Най-голямо забавяне в решаването на преписките за българско гражданство е за лицата от български произход“, се казва в отговора на министър Славов. Той допълва, че причината за това е големият относителен дял на тези молби (видимо от предоставена статистика), както и установените „множество случаи на представяне на подправени и неистински документи, с които е удостоверено основанието за натурализация – български произход“. В писмения отговор министърът пояснява, че поради това, че Съветът възлага допълнителни проверки по преписките на кандидатстващи на основание български произход, за да не се допуска натурализация на чужденци с подправени или неистински документи, срокът, в който се извършват проверките на документите на практика е около 8-9 месеца.

Значителният ръст на кандидатите и на придобиващите българско гражданство лица не кореспондира с предложенията за конституционни промени за отпадане на израза „който няма друго гражданство“ в чл. 65, ал. 1 („За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“) и думата „само“ в чл. 110 („Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“) в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Промените ще се отразят и на чл. 93, ал. 2 от Конституцията („За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.“).

Предложенията за промени в Конституцията (§ 3 и § 7) са без мотиви, свеждат се до допускането на лица с двойно гражданство до най-високите нива на властта в държавата и са неприемливи. Но от друга страна, въвеждането на владеене на български език за всички кандидати за българско гражданство (в производства по придобиване и при възстановяване) е правилно и следва да бъде прието.

Както казва Тит Ливий: „Изходът на големите дела често зависи от дреболии“ (Ex parvis saepe magnarum rerum momenta pendent). Българският език може да е дреболия, но е в основата на българската нация.