Броят на посетителите ще достигне 30 милиона - три пъти населението на страната

„Червените светлини мигат“ - казва Питър ДеБрайн, съветник по туризма на ЮНЕСКО

Експертите се борят да балансират икономическите ползи с опазването на старините

Тълпите туристи се скупчват на групи по калдъръмения булевард под Акропола в една късна ноемврийска сутрин, която прилича по-скоро на лятна, отколкото на есенна. Други се качват и слизат от откритите двуетажни автобуси, движещи се по маршрута на Ривиерата. Мъж, облечен като древен маратонски войн, позира „срещу заплащане“ с величествената цитадела на заден план.

„Изкарахме една страхотна година“, казва гръцкият министър на туризма Василис Кикилиас. „Декември е, но сезонът продължава, което е точно това, което искаме - да го удължим малко по малко“.

Туризмът в Атина, както и в Гърция като цяло, се противопостави на всички очаквания. Секторът, икономическият двигател на страната, беше планиран да донесе 15 млрд. евро тази година и той изглеждаше обречен, когато резервациите се замразиха през февруари в началото на руската инвазия в Украйна. Вместо това е по-вероятно печалбите да надхвърлят 18 млрд. евро, като броят на посетителите е готов да се доближи до 30 млн. което е почти три пъти населението на тази страна, въпреки войната, отсъствието на китайски туристи и нежеланата поява на медузи, казва Кикилиас.

В разгара на лятото около 16 000 летовници всеки ден правеха трудното изкачване до Акропола. В уличките на Плака, кварталът под древното място, собствениците на магазини казват, че никога не са се чувствали толкова добре. „Ако не друго, просто сега искаме те да се приберат“ - казва Анна Симоу, която работи в магазин за съвременен гръцки дизайн в района. - „Всички сме изтощени и заради това ръководството ще наеме нов персонал“.

Но възстановяването на живота след пандемията не е без рискове. Кикилиас е първият, който казва, че процъфтяващата индустрия трябва да бъде разпределена по-равномерно извън „двата региона и половина“, които привличат тълпите.

Устойчивостта също е в ума на Костас Бакоянис, кметът на Атина, който миналата седмица призова за налагането на градски данък върху туристите, за да се помогне за справянето с нарастващото търсене на услуги. За разлика от времето, когато на гръцката столица неизменно се гледаше като на транзитен маршрут към островите, сега над 7 млн. туристи са преброени, че са дошли в метрополията през 2022 г.

„Несправедливо е 650 000 постоянни жители в сърцето на древната Атина да плащат цялата сметка“. - казва Бакоянис. - „Ако искаме да поддържаме града, трябва да се адаптираме по начина, по който почти всяка друга европейска столица го прави, и да въведем градски данък върху туристите“.

Призракът на свръхтуризма, отдавна е очевиден за острови като Санторини

Американците, пристигащи с 63 директни полета седмично, са от ключово значение за превръщането на Гърция в третата най-популярна туристическа дестинация в света тази година, според данните на тази индустрия. Но докато официалните лица отчитат успеха на този сектор, който представлява 25% от БВП, призракът на свръхтуризма, отдавна е очевиден за острови като Санторини и предизвиква опасения за опасностите, които нарастващия брой на посетителите представляват за опазването на културните скъпоценни руини.

Като дом на 18 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, Гърция все повече подчертава предизвикателствата пред управлението на броя на посетителите, като експертите подчертават финия баланс, който трябва да бъде постигнат между защитата на древните паметници и развитието им за туристическа употреба. Акрополът от 495-429 г. пр. н. е., който е сред посочените места, сам по себе си беше в центъра на споровете, когато през 2020 г. правителството инсталира бетонни пътеки около шедьовъра на Перикъл и грозен асансьор от стъкло и стомана, финансиран от частни дарители, за да подобри достъпът.

„Червените светлини мигат“. - казва Питър ДеБрайн, водещият съветник по туризма на ЮНЕСКО.- „Трябва да започнем да се питаме колко е твърде много и 16 000 посетители, които се тълпят около паметник като Акропола всеки ден, звучи твърде много“.

ДеБрин каза, че проучванията са показали, че повече от всякога посетителите искат устойчиви възможности.

След като туризмът се завръща както в Европа, така и в САЩ, беше наложително, каза той, да бъдат приети мерки за капацитета за посещения в популярните обекти на културното наследство.

„Преминахме от прекомерен туризъм към туризъм за отмъщение със същия нетен ефект“. - каза той пред „Гардиън“ и описва това като последния задържан отговор на пандемията.- „Това, което е необходимо, е коренно различен подход, който започва от потребителите, но се простира до туризма и управлението на наследството. Ясно е, че властите трябва да предприемат мерки за облекчаването на пренаселеността в обектите на световното наследство, като преживяването на туристите не се влошава и опазването е гарантирано“.

Конвенцията на ЮНЕСКО за 50-ата годишнина в Делфи обсъди въздействието на климатичната криза и свръхтуризма. Той призова членовете да променят маркетинговите тактики, като се съсредоточат върху привличането на по-малко туристи с големи доходи и по-слабо въздействие, а не върху големите групи.

„Надяваме се, че билетите скоро ще се продават само онлайн, защото това би било сигурен начин за ограничаване на достъпа“, казва ДеБрин, и добавя, че може да се наложи и коригиране на цените на билетите според сезона, като входните такси ще струват повече в разгара на лятото. „Изборът да пътувате през по-слабия сезон или през сезона на по-малко посетители оказва огромно влияние“.

Обектите на наследството в Източна Азия наскоро започнаха да прилагат нов инструмент на ЮНЕСКО за управление на посетителите и стратегия за идентифициране на базова линия за устойчив туризъм. „Това ни даде една моментна снимка“. - обясни ДеБрин. - „Осъзнаваме, че туризмът е жизнената сила за толкова много общности и жизненоважен за местните икономики, но свръхтуризмът е реална опасност. Или си умен и взимаш мерки, или убиваш гъската, която снася златното яйце“.

(Превод за “Труд NEWS” - Павел Павлов)