Пространството и времето се пилеят от ниски топки на високи места

Пост-модерните развити икономики са изправени пред следната структурна стопанска трилема. За да имат икономически растеж и щедра социална (разходопокривна) система, докато естественото възпроизводство на населението се срива, а икономиката е заключена в монетарно-финансов капан, нужна е значителна имиграция на млади работещи.

Изключение е Япония, която избира хомогенно общество с ниска престъпност и щедра социална система, но се отказва от икономическия растеж. В същото време преработва човешкия си ресурс до краен предел.

Негативните ефекти на практически напълно свободната имиграция вече стават пределно ясни и получават своята все по-видима политическа реакция. Оформяйки завършения вид на трилемата:

- икономически растеж

- спиране на имиграцията

- щедра социална държава

Поне в краткосрочен план, от „клуба на богатите“ ще трябва да изберат максимум по две от списъка. При влошаване на ситуацията (забавяне на структурни решения) може да се стигне дори до само едно от списъка.

България не е точно в това положение. Имаме определени предимства (по-здрави публични финанси заради валутния борд), но и някои минуси (по-бедни сме) от развитите страни. Същият контекст обаче важи и за нас - ние сме свързани със съдбата на запада.

За съжаление, тук единствено виждаме или тъпоумно копиране на неработещи дори за самия Запад модели, или просто ендемичен бандитлък и измама. В някакъв смисъл, имаме повече пространство от Великобритания или Германия, но то, заедно с времето, се пилее от ниските топки на високи места.