Инфлация през 2022 г. вероятно ще надхвърли 10%

Основен принос за по-големите бюджетни приходи има нарастването на цените

Продължавам темата за политиката и реформите в държавния бюджет за 2022 г. След като в предходната статия разгледах макрорамката, сега ще обърна внимание на параметри като дефицит, дълг и на приходната част, но първо ще започна с данните за изпълнението на бюджет 2021 г., които наскоро бяха оповестени от Министерството на финансите.

Изпълнението на бюджет 2021

През 2021 г. бяха регистрирани рекордни приходи по консолидираната фискална програма в размер 52,3 млрд. лв. Спрямо 2020 г. е реализиран растеж от 18,1%, което означава над 8 млрд. лв. нарастване на приходите. Постъпленията от данъци и осигуровки са приблизително 40,9 млрд. лв., неданъчните приходи са 8 млрд. лв., а получените помощи и дарения са почти 3,5 млрд. лв.

Основен принос за повишаването на приходите имат възстановяването на икономиката, но най-вече ускорението на темпа на инфлация. Освен външните фактори, които трябва да се разглеждат като най-съществени, политиката на доходите на предходното редовно правителство даде началото на този процес. Тя се изразява в рязко увеличаване на заплатите в част от бюджетната сфера и привидно временно на пенсиите чрез добавки, които обаче впоследствие се оказаха постоянни. По този начин беше стимулирано потреблението, което съчетано с ниската инвестиционна активност през последните години означава, че икономиката няма капацитет да посрещне нарастващото търсене. При такава ситуация резултатът е по-висок внос и по-високи потребителски цени.

Най-висок растеж се наблюдава при приходите от мита (38%), следвани от корпоративните данъци (25,5%) и данъка върху добавената стойност (17,8%). Докато при ДДС се отбелязва растеж, който е близък до предполагаемото нарастване на оборота в парично изражение, то ситуацията при акцизите е трудно обяснима. При положение че цените на горивата нарастват почти двукратно спрямо 2020 г., нарастването на приходите от акцизи с едва 4% не е повод за задоволство.

Според информация от сайта www.fuelo.net в края на 2020 г. средната цена на бензин А-95 и дизеловото гориво е била 1,82 лв. на литър, докато литър пропан бутан е струвал 0,88 лв. Към края на 2021 г. цените са съответно 2,41 лв., 2,47 лв. и 1,4 лв. на литър бензин, дизел и природен газ. Следователно повишението е съответно 32,4%, 35,7% и 59,1%. Това би трябвало да води и до значително по-сериозен растеж на приходите от акцизи от тези стоки. Любопитен факт е, че точно за горивата от министерството на финансите претендират за успехи по отношение на коректното отчитане на оборотите. Вероятно обаче е необходимо повече време предприетите мерки действително да доведат до резултати във вид на по-висока събираемост.

Приходите от социални и здравни осигуровки се повишават с 11,1%, което е близо до очакваното нарастване на заплатите средно за страната. Както се вижда, ускоряването на инфлацията от една страна има позитивен ефект върху приходите в бюджета. От друга страна обаче намаляването на покупателната способност при някои работещи хора (разбира се, със съдействието на работодателите им) може да ги стимулира да укрият по-голяма част от доходите си за сметка най-вече на осигуровките.

През 2021 г. разходите достигат рекорден размер от 56,25 млрд. лв. при оценка за брутния вътрешен продукт за около 130 млрд. лв. според прогнозата на МФ. Това означава, че 43,1% от създадения в българската икономика доход се преразпределя през държавния бюджет. Това стана възможно благодарение на поправките в Закона за публичните финанси, приети през 2020 г., които изключиха от обхвата на ограничението разходите от сметки за средства от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране. Потвърждава се прогнозата ми, че разхлабването на правилото ще означава по-високи разходи и по-голям бюджетен дефицит (3,9 млрд. лв. през 2021 г.) в дългосрочен период. За съжаление, тази политика се реализира дори по-рано от очакваното, а представеният проект за бюджет показва, че тя ще бъде продължена и при настоящото правителство.

Бюджет 2022

Темпът на инфлация през 2022 г. вероятно ще надхвърли 10% въпреки политиката относно административно регулираните цени, реализирана чрез смяната на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това ще влияе позитивно на приходната част на бюджета. Само че все повече инфлацията ще въздейства и върху разходната част, което обаче не е отразено изцяло. Така въпреки планираните високи разходи фактическото изпълнение вероятно ще ги надхвърли - признаци за това вече се забелязват при общини, болници, училища, университети и т. н., за които невъзможността да посрещат разходите си ще остане проблем според заложените параметри в настоящата версия на проекта за бюджет.

При предвиждане за некризисна ситуация в глобалната, европейската и българската икономики през 2022 г. дефицитът на касова основа е 4,1% от БВП. Дори това в краткосрочен период да въздейства в посока ускоряване на икономическия растеж, това ще бъде за сметка на прегряване на икономиката. Това означава, че такъв растеж би бил временен и неустойчив като способства за още по-висок темп на инфлация както при потребителските цени, така и при цените на активите. На следващ етап това означава, че колкото по-надути са балоните, толкова по-болезнено е спукването им. Тоест този растеж на практика е привиден и след това ще доведе до още по-голям спад на цените на тези активи.

Обичайната практика при наличието на очаквания за разширяване на икономиката е бюджетът да е близък до балансиран, а в някои случаи дори да се реализира излишък. Това би било уместно предвид очакването в самия проект за влошаване на ситуацията и на глобалните, и на европейските пазари след 2022 г. То би било резултат както от прекратяването на фискалните стимули, така и от повишаването на основните лихви от страна на големите централни банки. Европейската централна банка все още не е обявила такова намерение, защото са налице опасения от твърде рязко охлаждане на икономиката на еврозоната и силен спад на цените на активите. Това би се съчетало с увеличаване на разходите за обслужване на натрупаните дългове, което би показало, че устойчивите равнища отдавна са преминати.

Подготовката за такива рискове включва изграждането на буфери - натрупване на фискален резерв, на валутен резерв, фискална консолидация. В проекта за бюджет е предвидена точно противоположна политика.
Дефицитът на начислена основа или както е официалното наименование дефицит на сектор “Държавно управление” е предвиден в размер 5,5% от БВП през 2022 г. Докато през настоящата година все още е в сила клаузата за дерогация, която позволява дефицитът да надхвърли 3% от БВП, то през 2023 г. едва ли тя ще бъде удължена. Предвиденият дефицит за 2023 г. обаче е 3,6% от БВП, като обяснението защо превишава праговата стойност е поради инвестиции в бойна техника и разходи във връзка с пандемията. Последните обаче трудно биха били признати, тъй като би следвало този проблем да е решен още през настоящата година. При такава ситуация изпълнението на критериите за членство в еврозоната е поставено под въпрос, тъй като критерият се отнася както за действително реализирания, така и за планирания дефицит. Този проблем съществуваше и в бюджет 2021 г. и последователността в прогнозите би направила промяната в следващия бюджет трудно постижима.

Данните за бюджета на касова основа за 2022 г. е необходимо да бъдат коригирани, за да отчетат разходите, които бяха отчетени в предходната година, но ще бъдат направени фактически през настоящата. Според информация от правителството става въпрос за приблизително 2,9 млрд. лв. Тъй като срещу тях за момента не стоят допълнителни приходи, такъв ще бъде размерът и на допълнителния дефицит. Следователно той на практика ще достигне приблизително 8,8 млрд. лв.

В резултат от последователните големи бюджетни дефицити в края на прогнозния период през 2024 г. се очаква държавният дълг да достигне 48,7 млрд. лв., тоест да надвиши 30% от БВП. Това означава, че спрямо края на 2021 г. брутният държавен дълг ще се увеличи с 15,4 млрд. лв., а максималният размер на новите емисии за периода е 25,5 млрд. лв., което е рекордно висока стойност особено при прогноза за липса на криза.

Независимо дали по-скоро или в по-отдалечен момент във времето обслужването на този дълг ще се случи чрез по-високи данъци. Нещо повече - според представители на правителството настоящият размер на дълга е твърде нисък и това позволява той да бъде увеличен. Няколко проблема са налице при такава позиция. При настоящата конюнктура е лесно да се емитира дълг и на международните пазари и все още разходите за обслужването му няма да са особено високи. Всяка следваща емисия обаче ще увеличава съотношението дълг/БВП както и рисковата премия за неплатежоспособност, която изискват инвеститорите. Освен това лихвените проценти на международните пазари започват да се повишават - това се случи още през миналата година с американските дългосрочни държавни ценни книжа. Когато Федералният резерв започне да повишава основните си лихвени проценти, това ще даде допълнителен тласък и на пазарните лихви.

Тогава дори по-неинформираните пазарни участници ще осъзнаят, че инфлацията се приема като реална заплаха и от централните банки и рязко ще повишат очакванията си, което ще доведе до допълнителен натиск върху цената на финансиране.

При наличие на висока инфлация и ниска безработица допълнителното стимулиране на потреблението вместо на производството ще даде допълнителен тласък на инфлацията. Нещо повече - по този начин създаването на капитал допълнително ще се затрудни поради несигурността относно цените в бъдеще, което означава, че дългосрочните последици трудно биха могли да са позитивни. Така в края на 2024 г., според сценария на правителството, икономиката ще е по-силно задлъжняла, с високи бюджетни дефицити и недостатъчен растеж.